Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • НЗОК и БЛС подписват анекса към НРД в четвъртък
      • 3,14 е оценката на държавата по „детско здраве“ в „Бележник 2025“
      • Класифицират биомаркерите като инвитро диагностични медицински изделия
      • В САЩ одобриха първия кръвен тест за болестта на Алцхаймер
      • КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА ПАЦИЕНТИТЕ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВЪВ ФОКУСА НА ДВАНАДЕСЕТАТА ГОДИШНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БАМО
      В къщи / АГ и неонатология / Рак на маточната шйика – социалнозначимо заболяване, забравено в последнитe две години

      Рак на маточната шйика – социалнозначимо заболяване, забравено в последнитe две години

      отGP News публикувано на 01.03.202207.12.2022 АГ и неонатология
      Рак на маточната шйика

      Брой 2/2022

      Д-р Г. Дикова, Д-р И. Диков
      Катедра по АГ, СБАЛАГ „Майчин дом“, МУ – София

      На фона на продължаващата вече 2 години Ковид пандемия в глобален аспект, се оказа че нито една държава в света има реалната готовност да приеме това предизвикателство.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      При въведените в началото противоепидемични и карантинни мерки, на моменти неправилни или неудачни, естествено, че първи пострадаха системите за профилактика и превенция на социалнозначимите заболявания и най-вече детското здравеопазване и онкологичните заболявания.

      За никой не е тайна, че при жените най-често срещаният карцином е този на гърдата, а плътно след него е този на маточнната шийка. Като споменах по-горе, освен изместването на по-заден план, тези онкологични заболявания зачестяват в последните две години, а и още по-важното е, че обикновено засягат контингента в репродуктивна възраст. Всичко това допълнително променя демографските прогнози, натоварва ненужно здравната система с тежки и запуснати случай, да не говорим за психиката, социалния и финансов статут на заболелите.

      В тази обзорна статия ще си позволим да направим един по-общ поглед върху заболяването, диагностика, лечение и рековалесцентен период.

      Превенцията, диагностиката и лечението на рака на МШ е мултидисциплинарен процес, в който участват не само онкогинеколози, но и радиолози, специалисти по образна диагностика и нуклеарна медицина.

      В днешно време, освен традиционните средства за диагностика и стадиране, вече се разчита на МЯР /магнитно-ядрен резонанс, ПЕТ/позитрон-емисионна томогрофия /, молекулярна биология и генетика.

      Всичко това повишава значително процента на успех в лечението, намалява морбилитета и морталитета и дава шансове за запазване на репродуктивните възможности.

      Една от основните задачи в медицината винаге е била превенцията. Това е особено важно при това заболяване, поради факта, че рака на МШ е един от най-благоприятните за превенция и диагностика и ранно лечение.

      Някои от масово достъпните методи за профилактика и намаляване на риска от заболяване са за съжаление и позаглъхналата кампания за ваксинацията на подрастващите срещу ХПВ /човешки папилома вирус/, нерядко предаван по полов път, ограничаването на пушенето и редовните цитонамазки от МШ.

      Повечето от случаите на рак на МШ могат да бъдат свързани с ХПВ инфекция. Групата на тези вируси наброява повече от 150 типа, като те могат да са ниско, средно и високорискови, могат да са причина и за кондиломи, а понякога и причина за рак на влагалище, вулва, пенис, орофарингс и ануса.

      На практика почти всички жени по света през живота си един или повече пъти биват инфектирани от този вирус. Обикновено за дълъг период симптоматиката е почти нулева. Реално, на процеса са необходими години, а понякога и десетилетия за прогрес. Добрата страна на проблема е, че в основната част от случаите организмът с неговата имунна система се справя с инфекцията, без последствия, но това не означава неглижиране на ваксинацията и редовните цитонамазки. Важното е да се подчертае, че ваксинацията не е панацея и е ефективна, когато се направи преди организмът да е имал контакт с вируса, т.е. в ранна възраст на подрастващите преди сексуалния им дебют/ реално след 9 г. възраст/. Ваксинация би могла да се приложи и при подрастващи момичета и жени до 26 г., когато не са е завършен предишния цикъл на ваксинация от 3 дози. Ваксинация след 26 г. не се препоръчва, защото все още няма достатъчно натрупани изследвания за тази група.

      Не трябва да се пропуска и това, че по понятни причини ваксината се препоръчва и за 11-12-годишни момчета. По определени индикации ваксината е приложима и при момчета и мъже до 21-годишна възраст. Може да се приложи ваксинация /но със спорен ефект/ и при мъже до 26 г., когато се касае за случаи на висок риск от инфекция /хомосексуалисти или с тежък имунен дефицит/.

      Практикуването на “save sex” съвсем не е без значение. Ползването на кондоми е едно от най-важните условия, независимо от начина и типа на сексуален контакт, не само за предпазване от ХПВ, но и от цялата гама от предавани по полов път инфекции и СПИН, които от своя страна се приемат за повишаващи риска от канцероза на МШ.

      Друг рисков фактор е тютюнопушенето. Доказано е че при пушачки рискът и честотата на заболяване е 2 пъти по висок от останалата група.

      Основна част от превецията е скринигът , включително и получилите съответните дози ваксина.

      По-тежка начална проява на ХПВ-инфекцията нерядко се проявява с дисплазия на МШ. Третирането и случаите на начален стадии /когато още не е инвазивен / на практика гарантират дефинитивно оздравяване.

      Основният метод за профилактика е РАР теста или цитоназка от МШ. Препоръчително е при възможност ежегодно изследване от момента на сексуалният дебют до около 64-65-годишна възраст.

      Изследването за наличие на ХПВ има стойност повече, когато се цели определение или изключване на групата на високорисковите.

      Естествено важна е диагнозата на рака на МШ. Сам по себе си той бива основно 2 типа – около 80% започва да се развива в сквамозните клетки по повърхността на МШ. Останалите 10-20% са аденокарцином -развитието му започва в жлезистите клетки, продуциращи мукус в началото на цервикалният канал.

      Ранните симптоми за процеса на практика не съществуват. Много рядко е наличието на кървене. При напредване на процеса абнормените кървенета се увеличават и зачестяват, като се появява и характерно течение от влагалището, най-често извън менструацията или след секс.

      Колпоскопията и биопсията са основните методи в доболничната помощ за доказване или наличие на заболяването. Те са показни при всички случай на абнормен РАР тест, или посочените по-горе симптоми. Към биопсията спада и ендоцервикалният кюретаж. В последните години и у нас навлизе LEEP /loop endocervical excision biopsy/, която също може да се приложи амбулаторно, но с локална анестезия.

      Друг метод, който освен диагностичен, в повечето случаи е и терапевтичен, е конизациото. Поради това, че може да бъде причина за последващ репродуктивен проблем, то трябва да се прецизира добре и да се извърши от специалист в стационар със съответните възможности.

      След доказване наличието на заболяване или в следоперативения период, на първо място са съвременните техники в образната диагностика и нуклеарна медицина – КТ, ЯMР и ПЕТ.

      Третирането на преканцерозата и Ca in situ на МШ, както беше казано и по-горе, са LEEP и конизацио, като може да имат и терапевтичен ефект.

      На случаите /но операбилни / с вече развито заболяване, реалното лечение е оперативно. Когато процесът вече е инвазирал, метод на избор е разширената хистеректомия с аднекси и лимфна дисекция на таза.

      При неоперабилните след индивидуална преценка може да се проведе терапия за редукция на тумора с последваща при възможност пробна лапаротомия и евентуалното и преминаване в радикална хистеректомия. При невъзможност пациентът остава на палиативно лечение.

      Операцията е тежка, свързана с ред рискове от усложнения, вкл. с въздействие върху съседни органи и трайно отнемане на репродуктивните възможности. Единственият шанс остава предоперативно съхранение на яйцеклетки, които след това да бъдат изполвани за асистирана репродукция при наличие на сурогатна матка /у нас този метод не е регламентиран законово/. Вече не е казуистика /или последваща имплантация на донорска матка, в която да се износи бременността на жената, дори след това да се върне на донора.

      Поради това, че този тип отворени операции наистина са едни от най-тежките, включващи онкогинекология, онкоурология, тазова и съдова хиругия, в последните години, за гордост и в нашата страна, навлезе робот-асистирана хирургия. Този тип хирургия е максимално атравматичен, абластичен, прецизен и гарантира значително по-висок процент на дефинитивно оздравяване. Такива центрове в страната са София /болниците „Майчин дом”, „Доверие” и „Токуда”/ и МУ Плевен. Операцията се поема от Здравната каса, но има приемливо допълнително заплащане, защото част от консумативите са еднократни.
      За съжаление, основната част от заболелите от карцином на МШ са в репродуктивна възраст и въпросът /на фона на демографският срив/ за нейното запазване съвсем не е маловажен.

      Щадящите процедури са тези, които са максимално атравматични -конизацио и радикална трахелектомия. От една страна прилагането на тези техники изисква много точна преценка, от друга – съвсем не гарантират последващите възможности за доизносване на бременността и риска от спонтанни аборти или преждевременни раждания е изключително висок. Всички тези причини изискват предварително точно обясняване на пациента /сексуалната двойка/ на приложените медицински манипулации, рискове, евентуални последствия и възможности.

      Последващите следоперативни грижи включват лъчетерапия, комбинация от лъчетерапия и химиотерапия, и химиотерапия. За последващото лечение и наблюдение пациентът се обсъжда в Онкокомитет на лечебното заведение, където е опериран и колектив от гинеколози, химио и лъчетерапевти определят последващото лечение и наблюдение в съответният Онкодиспансер, като там се води под учет в следващите 5 години.

      За съжаление, при прилагане на лъче- и химиотерапия, все още страничните ефекти най-често са тежки. Затова съответните специалисти строго специфично и точно дозират мястото и съответната доза на лечение, за да се избегнат доколкото може отпадналост, слабост, гадене, раздразнение на ректума, пикочен мехур, които пък се изразяват често в диария и наличие на кръв в урината и изпражненията. Провеждането на самостоятелна химиотерапията е с цел, при наличието на близки и далечни метастази, медикаментите да въздействат директно върху тях или в случаите на рецидив на заболяването. И при химиотерапията, въпреки навлизане на по-нови и лекарства, страничните ефекти са значителни -гадене, повръщане, общо неразположение, липса на апетит или появява на афти във устата. И тук, както при лъчетерапията, възможността за повлияване на оплакванията е само палиативна.

      Възстановителният период след лечение на рак на МШ е дълъг и необходимите грижите за пациента са комплексни. Както беше казано по-горе, след решението на съответния онкокомитет, пациентът се поема с вече изработена програма за постоперационно лечение /лъче- и химиотерапия/, наблюдение за не по-малко от 5 години и съответната регулярна диагностика /параклиника, ЯМР, КТ, и ПЕТ/. Въпреки че има алгоритъм за поведение, за всеки пациент нещата се преценяват строго индивидуално.

      Още в лечебно заведение, където е опериран, трябва да се започне рехабилитация и кинезитерапия, която да продължи и след дехоспитализацията. Това е не е само от значение за възвръщане на двигателната активност, но и изключително важно за самочувствието на пациента. Понякога и лъчетерапията, и химиотерапията могат да бъдат причина за проява на невропатии, изразяващи се в болки или дисфункция в крайници или други части на тялото. И тук поведението е основно рехабилитация и при недостатъчност – медикаментозна терапия.

      В онкохирургията неделима част е и отстраняване на лимфни възли в определен обем. Често това е причина за отоци /в конкретния случай на долните крайници/, което пък от своя страна, освен затрудняване на физическите възможности и активност, безспорно тежко се отразява на психиката на пациента.

      Затова своевременната профилактика, физио- и кинезитерапия наред с медикаментозно лечение, е особено важна.
      Много важно е възстановяването, постоперативната активност и осигуряване на правилната диета и начина на хранене. Задължително е да се осигури пълноценно хранене на пациента и продължителна програма за физическа активност. Това силно ще намали възможността от тежки и трайни изменения, не само в двигателните възможности, но и ще подобри психиката, и връщането към нормален живот.

      Това, което липсва по традиция на нашата здравна система, е развита мрежа от социална помощ с добре обучени социални работници. Това касае не само онкоболните, а на практика всички, преминали тежко заболяване в рековалисцентния им период. Освен специфични техники за подобряване на тяхната психика, особено трябва да се набляга, щом стане възможно връщането им изцяло в нормален ритъм на живот, и особено връщане към обичайните им занимания, и по-точно връщане – на работа, ако трябва и на по-облекчен режим.

      Продължителната „рехабилитация” води не само до десоциализация, но и развитие на депресии и самовглъбяване в проблема си, който нерядко вече не съществува.

      Тук е мястото да се подчертае, че наличието и на съвременните техники и методики – роботасистирана хирургия, КТ, ЯМР и ПЕТ, в пъти се подобрява прогнозата на пациента и намалява морбилитета, но слабото звено все още остава профилактиката, помощта и грижите за пациента след дехоспитализация.

      КупиАбонамент

      ENTAN BANNER
      OCOLUT BANNER
      ENTAN BANNER
      OCOLUT BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Ротавирусни инфекции
      СледващаПродължаване
      Нарушения на слуха при високорискови новородени
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене