Брой 3/2018
Доц. Д-р Й. Попов, акушер-гинеколог
Ръководител катедра по АГ, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски” – Плевен
Загубата на костно вещество и последващото развитие на остеопения и остеопороза са едни от трайните последици от климактериума. Ниската плътност на костите е резултат от нарушен костен търновър. При повишена активност на остеокластите се образуват големи резорбционни кухини в костите – остеопороза, което прави костта лесно чуплива.
Международната фондация по остеопороза (IOF) представя тревожни данни, според които остеопорозата причинява повече от 8,9 милиона фрактури годишно в света, което означава 25 хил. фрактури на ден или 1 фрактура на всеки 3 секунди. Всяка 3-та жена и всеки 5-ти мъж над 50-годишна възраст претърпяват фрактура от остеопороза през оставащата част от живота си. При жените рискът от остеопорозна фрактура е по-голям в сравнение с риска от рак на гърдата, яйчника и матката, взети заедно. В Европейския съюз годишните разходи за остеопоротични фрактури възлизат на 37 милиарда евро. Статистиката посочва, че преживяна фрактура се асоциира с 86% увеличаване на риска от следваща фрактура. Бедрените фрактури водят до 20-24% смъртност още през първата година след фрактурата, като в следващите 5 години след фрактурата също е налице повишен риск от смърт, в сравнение с останалата популация. По-голямата част от пациентите с фрактури са нито диагностицирани, нито лекувани за остеопороза. В годината след фрактурата 33% от болните са напълно зависими от чужда помощ. На втората година след фрактурата 40% от преживелите не могат да се движат самостоятелно, 60% изискват помощ при обслужване.
В предотвратяването на остеопоротичните изменения ключова роля играе достигането на пиковата костна маса (ПКМ). Този процес обикновено завършва до 25-30-годишна възраст, когато приключва линеарния растеж. При жените ПКМ е физиологично по-ниска. След 30-годишна възраст костната плътност започва да намалява, но процесът е бавен, докато още през първите 3 години след менопаузата се наблюдава ускорена костна загуба – възможна е загуба до 5% на година. Ускорената костна загуба при менопауза се свързва с естрогенния дефицит, тъй като естрогените категорично стимулират остеобластите и респективно костообразуването. При отпадане на яйчниковата функция превалира остеокластната активност, което всъщност нарушава костния търновър и може да доведе до остеопороза. През климактериума в женския организъм настъпват редица промени и тъй като развитието на остеопорозата протича безсимптомно, повечето пациентки разбират, че имат остеопороза след първата фрактура. Не случайно остеопорозата се нарича „тихият крадец”. Във връзка с минерализацията на костите голямо проучване „Инициатива за женско здраве” (Women’s Health Initiative) подчертава важността и първостепенната роля на допълнителния прием на витамин D, докато само в отделни случаи и при доказана необходимост се включва допълнително калций. Мащабни проучвания алармират за дефицит на витамин D в световен план.
Тревожни са данните за нивата на витамин D и в България. Българското дружество по ендокринология, Българското дружество по ревматология, Българската педиатрична асоциация и Българското дружество по клинична лаборатория са изследвали 2032 лица за 1 година (2012-2013 г.) на възраст от 20 до 80 години в 5 основни географски района на България. Подобно измерване на нивото му сред популацията се прави за първи път у нас. Резултатите показват, че близо 76% от българите имат недостиг на витамин D, като при 21% от тях е установен дефицит. Най-висок е процентът при възрастните хора (над 60 години) – 25%, следван от хората в средна възраст – 21%. Дефицит на витамин D се наблюдава близо два пъти повече сред жителите на градовете (23%), в сравнение с тези в селата (12%). Честотата на тежкия дефицит на витамин D в групата на младите (20-44 години) е два пъти по-висока при жените, в сравнение с мъжете в същата възрастова група.
След 2002 г за овладяване последиците от естрогенния дефицит през климактериума навлизат фитоестрогените като алтернатива на хормоно-заместителната терапия (ХЗТ). Фитоестрогените трябва да имат благоприятните ефекти на естрогените, да предотвратяват остеопорозата и да нямат сериозни странични ефекти при продължителна употреба. Научните проучвания относно фитоестрогените и костното здраве доказват, че генистеин стимулира костообразуването и потиска костната резорбция (JOURNAL OF BONE AND MINERAL RESEARCH Volume 23, Number 5, 2008). Следователно, когато се избира фитоестроген с ефект върху костното здраве трябва да се търсят екстракти, стандартизирани спрямо генистеин. Такива са soya, trifolium prаtense и др. От тях най-пълен набор от изофлавони – биологично-активните вещества от фитоекстрактите, се съдържа в trifolium prаtense. От друга страна, според менопаузалната рейтинг скала (menopause rating scale – MRS) костното здраве влиза в т.нар соматичен индекс като подгрупа на MRS заедно с невровегетативните симптоми.
Най-висока ефективност спрямо невро-вегетативните оплаквания демонстрира екстрактът от cimicifuga, който инхибира LH и успешно купира горещите и студени вълни. Налага се логичният извод, че за максимално повлияване на соматичния индекс при менопауза е добре да се комбинират фитоестрогените trifolium pretense, cimicifuga и vit. D. Такава комбинация представлява природният продукт Feminorm Osteo. Той съдържа trifolium pratense 250 mg, cimicifuga racemosae – 30 mg и vit. D – 400 UI. Фитоестрогените в Feminorm Osteo оказват адитивен ефект по отношение на меноапузалните оплаквания като успоредно с това не блокират собственото производство на естрогени. Намаляват скоростта на костната загуба и имат и подчертано въздействие върху фрактурния риск. От своя страна, vit. D модулира активността на остеобластите и остеокластите, осигурява абсорбцията на калций в тънките черва и натрупването му в костите, стимулира минерализацията на остеоида, повишава синтезата на белтъци в мускулните клетки и стимулира растежа им, повишава броя и размерите на мускулните фибри, подобрява мускулно-скелетната функция. Действието на vit. D върху костите и мускулите резултира в намаляване риска от падания при жени с 49%.
Клиничен опит с Feminorm Osteo
Тъй като комбинацията Feminorm Osteo почива на научни доказателства и клинична логика, от голямо значение е той да бъде наблюдаван в клиничната практика в различни дозови режими. Изследвах ефекта на Feminorm Osteo 2 x 1 VGcaps в продължение на 3 месеца при жени от 45 до 60 години. Удобен мониторинг на ефекта на Feminorm Osteo върху менопаузалните симптоми е т.нар. менопаузална рейтинг скала (MRS – Menopause Rating Scale), a ефектът върху костното здраве чрез проследяване нивото на витамин Д. Изследвани бяха 16 жени, от които хиповитаминоза D се установи в 46.6%, което кореспондира с Европейската статистика за недостиг на vit. D. Фокусът върху костното здраве и невро-вегетативните симптоми се отразява чрез сомато-вегетативния индекс. Средният сомато-вегетативен индекс в началото на изследването беше 5,5. След 1 месец този индекс намалява с 58% със статистически значима разлика. (p<0.01)
Клиничното наблюдение с Feminorm Osteo показа, че продуктът e ефективен при жени в менопауза. Само за 1 месец менопаузалните оплаквания намаляват повече от два пъти. Жените с хиповитаминоза Д бързо възстановяват нивата на витамин Д.
Поради своята висока ефективност Feminorm Osteo присъства във всички дозови комбинации на фамилия Феминорм за същинска менопауза – заедно с Feminorm Duo и с Feminorm Good Night.
Научните данни и клиничният опит дават основание Feminorm Osteo да се препоръча като основен продукт за менопауза, тъй като той повлиява както обратимите последици от менопаузата, така и трайните – костно здраве, сърдечно-съдов риск и атрофия.
