Брой 2/2000
Проф. Жени Милева, дмн
Клиничен център по алергология, МУ, София
Въпреки безспорните успехи в диагнозата и лечението на бронхиалната астма (БА), тя продължава да е сложна, нелесна за изпълнение, затрудняваща лекаря и болния и скъпа за пациента и държавата. В много случаи лечението се компрометира поради неразбиране и грешки.
Основните причини за честите грешки и неуспеха при лечението на астмата са три:
1. Непознаване на нормативните документи, определящи подхода към астмата (Международния и съответния национален консенсус и GINA), непознаване на съвременните методи на диагнноза, лечение и профилактика на БА, т.е., недостатъчна компетентност на лекарите.
2. Консерватизъм, инертност и емоционална привързаност на лекарите и болните към традиционни, утвърдени методи на терапия.
3. Бедност в много части на света, която води до затруднена диагноза на БА и до сериозни трудности при снабдяването с нови лекарства.
Основните грешки при лечението на хроничната БА са няколко:
1. Липса на каквото и да е противоастматично лечение при част от болните (особено при леката астма)
2. Късно започване на противоастматичното лечение
3. Неадекватно противоастматично лечение
4. Грешки при провеждането на противовъзпалителното лечение
5. Неприемане по принцип и даже отхвърляне на инхалаторния начин на лечение
6. Неглижиране състоянието на горните дихателни пътища при лечението на БА
7. Грешки при алергенната имунотерапия (АИТ)
8. Лекомислено отношение към леката астма.
Грешките при лечението на острата астма са извънредно сериозен проблем, тъй като до голяма степен те определят фаталния изход на болестта. Сред тях най-честите са:
1. Страх от приложението на системни кортикостероиди (КС). Лечението с КС започва късно, много често и с неадекватно ниски дози. Забравя се важната препоръка, че при липса на ефект от инхалаторно прилаганите бета-2 агонисти с бързо действие в рамките на 30 до 60 мин трябва да се дадат КС перорално. Същото трябва да бъде направено, ако още през първите 20 мин от началото на инхалативната терапия задухът покаже видима тенденция към задълбочаване. По-късно лечението с КС трябва да продължи парентерално и перорално, като дозата се съобрази с тежестта на диспнеята, показателите на външното дишане и нивото на кръвните газове. Отчита се също дали болният е приемал или не КС в миналото, както и дали е имал застрашаващи живота пристъпи от задух през последните години.
2. Страх от приложението и неадекватна употреба на инхалаторни бета-2 агонисти с бързо действие. От друга страна, не трябва да се забравя, че злоупотребата с инхалаторни симпатикомиметици също застрашава живота на болния.
З. Опит за лечение на острата диспнея с неподходящи средства:
– орални бета-2 агонисти и ксантини
– инхалаторни бета-2 агонисти със забавено действие
– ИКС и кромолини.
4. Приложение на високи дози ксантинови препарати.
5. Приложение на седативни препарати.
6. Лошо мониториране на състоянието на болния, включително нивото на кръвните газове.
7. Неправилна оценка на индикациите и забавяне на интубацията, лаважа и командното дишане. Грешки при изпълнението на последните.
8. Липса на адекватно обучение на болните как да си помогнат сами и кога да потърсят спешна лекарска помощ.
9. Забавяне на екипите на БМП. Последното се среща в 1 /3 от всички случаи, потърсили спешна медицинска помощ.
*(0т книгата „Съвременни проблеми на вътрешните болести“, 1999, 267 -285.)
