Брой 10/2005
Г. Дамянов, Д. Хубенов, Н. Филипов
Обикновено страданието е с постепенно начало, но може да бъде свързано с определена травма, последбана от хроничен болков синдром. Болката може да ирадиира към тестиса или горната част на бедрото. Усилва се при резки движения спортуване, секс, кихане и т. н.
С напредване на процеса дори обикновени, ежедневни дейности могат да предизвикат клинична изява.
Трябва да се отбележи, че тази увреда е абсолютно резистентна на консервативно лечение.
Оптималното лечение е отворена херниопластика, базирайки се на идеята на Нешович.
Подвид на спортната херния е т.нар. синдром на хокеиста. Представя се с атипична долна абдоминална болка. При него се включва разкъсване на апоневрозата на т. obliquus externus abdominis, асоциирана с притискане на илиоингвиналния нерв. Проявява се с мускулна болка, която започва постепенно и се усилва при ипсилатерална екстензия 6 тазобедрената става. Предполага се, че за това увреждане допринасят вродената слабост на коремната стена, мускулно-скелетна преумора и неподходяща екипировка. При презлед не се установяват признаци на херния, но има болезненост на външния ингвинален пръстен при палпация. Хирургичната експлорация е единственият метод за доказване на диазнозата. Хирургичното лечение включва възстановяване на нормалната анатомия.
Пубо-аддукторният синдром е патология с висок риск от нова поява. Спортистът вярва, че е напълно излекуван, но оплакванията могат да се появят отново седмици или месеци след лечението. Ето защо огромно значение имат някои профилактични мерки:
♦ загряване преди тренировка и състезание;
♦ стречинг преди и след спортното упражнение;
♦ прогресия в тренировките и състезанията, особено при младите хора;
♦ упражнения за поддържане на коремната мускулатура;
♦ избор на терен: твърдата почва би могла да бъде причина за началото на смущенията;
♦ избор на подходящи пособия обувки, топки и др.
Клиничната изява на пренапрежението и хроничния микротравматизъм, засягащ сухожилията, респ. инсерциите, е появата на волевия синдром. Локализация на увредата:
♦ в областта на сухожилната инсерция инсерционит;
♦ в областта на сухожилието тендинит;
♦ в областта на свързването сухожилие-мускул мускулотендинозно разкъсване.
Пациентът с разтежение или разкъсване обикновено си спомня точно определен момент на травмата, свързан със спринт или рязко завъртане.Усеща се болка в галавното място на аддуктора или 2-3 см по-надолу. Способността за спортуване е нарушена, може да се наруши и походката. Место травмата е предшествана от ингвинална или коремна болка седмици преди това. Поради възможен рефлексен механизъм коремната болка може да доведе до спазъм в аддукторната група и последващо скъсване. Голямо значение за поставянето на точна диагноза има екзактното клинично изследване:
♦ Тест за мускулна сила срещу съпротивление. Трябва да се изследва в три позиции при 0°, 45° и 90° флексия в колянната става, тъй като при остри скъсвания е възможно при някоя от позициите да не се усеща болка.
♦ Палпация определи се мястото на най-силната болка. Палпира се двустранно. Палпира се целият мускул, за да се търси реактивен спазъм.
♦ внимателен преглед на съседните стави, лумбалния отдел на гръбначния стълб.
Световен стандарт при диагностиката на това страдание е използването на MRI. Висока диагностична стойност има и ултразвуковото изследване.
Лечението е комплексно. Първоначално то включва селективна почивка, особено при остра болка. В случай че не възбуждат обичайната болка, могат да се практикуват без натоварване плуване, каране на колело, фитнес. Медикаментозната терапия се състои в прилагането на НСПвС, миорелаксанти. При персистиране на болковия синдром се прилагат локални апликации с кортикостероиди. Според литературата консервативното лечение води до успех в 80% от случайте. връщането към състезателна дейност става след около 8-10 седмици. Не са изключени рецидива При неуспех на консервативната терапия в срок от 3-6 месеца или рецидив на оплакванията се пристъпва към хирургична намеса.
II. Остеитис пубис. Това възпалително заболяване на костта е резултат от механичното натоварване при травма, ексцесивни усуквания и завъртания или повтарящи се странични натоварвания при спортове като футбол, хокей и др. Среща се често при спортуващи бременни жени и след раждане поради нестабилност на симфизата. Болката рядко започва от симфизата, найчесто произхожда от перинеума, ингвиналната област или бедрото. При прегледа се установява болезненост върху симфизата, при пасивна абдукция или активна аддукция срещу съпротивление. Рентгенографски те промени са видими след 2-3 седмици. Сцинтиграфията е особено ефектибен метод за ранна диагноза.
Лечението обикновено включва относителен покой, лед и НСПвС, последвано от упражнения за стречинг на аддукторите. Ако оплакванията продължат, се прилагат локално кортикостероиди. По време на почибката пациентите могат да се занимават с фитнес. Връщането към спорт става след 8-12 седмици, въпреки че това състояние е хронично и може да рецидивира.
III. Париетална коремна патология
1. Разтежение на т. rectus abdominis среща се най-често при вдигане на тежести. Болката е локализирана в галавното място на мускула и се усилва при повдигане на краката или трупа от легнало положение. Понякога трудно се прави диференциална диагноза с интраабдоминален процес. Оснобната разлика е, че оплакбанията изчезбат при покой. Лечението е като при тенопатията на аддукторите.
2. Спортна херния. Среща се при атлети, практикуващи спортове с резки движения. Най-често се среща при футболисти, хокеисти, баскетболисти и при спортове, при които има рязка абдукция. Тази увреда трудно се идентифицира при физикално и образно изследване. Различава се от ингвиналната херния по това, че няма клинична херния. Специфичната увреда е разкъсване във fascia transversaiis в задната стена на ингвиналния канал. Като една от вероятните причини за това се изтъкба вродената слабост на съединителната тъкан.
В заключение можем да кажем, че футболната болест е едно често срещано страдание, за което е необходима ранна диагностика, позволяваща провеждането на адаптирано и ефикасно лечение. В някои случаи се налага хирургично лечение, но винаги при наличието на точни индикации. Различните програми за превенция трябва да бъдат прилагани стриктно и по този начин рискът от появата на тази патология на пренапрежението ще бъде сведен до минимум.
