Брой 10/2005
Д-р М. Стаевска
Уртикарията е болест, която се изразява в появата на обрив на различии места от тялото, който изглежда като опарване от коприва, откъдето произлиза и името на болестта (urtica коприва). Обривите са с големина от няколко милиметра до няколко сантиметра, но те могат да се слеят и да образуват големи плаки по тялото. Придружени са от силен сърбеж. В 50 % от случайте се придружават от отоци, главно по клепачите, устните, дланите, стьпалата, но могат да се локализират и по устните, фаринкса и/или ларинкса. Ако отокьт засегне ларинкса, има опасност от задушаване и са необходима спешни мерки.
Уртикарията е много честа връхлетява всеки пети човек в даден етап от живота му. Тя е сред най-честите причини за консултация с алерголог. Пациентите много често я наричат алергия.
В повечето от случайте тя е остра трае под 6 седмици и в 50% от случайте се намира причината за това състояние това най-често са храни или лекарства. От храните най-важни са фъстъците, яйцата, морските деликатеси, рибата, сусамът, соята, като при кърмачетата и малките деца най-честа причина е кравето мляко. От лекарствата най-голямо значение имат антибиотиците, и то главно от групата на пеницилина и сулфонамидите, както и НСПвС като Аспирин, Аналгин, Индометацин и т.н. Някои инфекции също могат да са причина за остра уртикария.
Много по-притеснителна за пациентите, а и за лекарите е хроничната уртикария, която по дефиниция трае повече от 6 седмици. Честотата й е 1:1000 и може да трае години. При нея е важно да се разграничат случайте на физикална уртикария, които съставляват 15 % уртикария от студ, от топлина, от слънце, от натиск, от вибрации, в около 5 % се намира непоносимост кьм някои от хранителните добавки сулфити, натриев бензоат или оцветители. Рядко може да се дьлжи на алергия към храни или кьм лекарства, инфекции, паразитози, системни или злокачестбени заболябания. Все пак някои лекарства могат да я влошат напр. някои антихипертензивни лекарства (АСЕ инхибитори, бета-блокери) и отново НСПвС. Много често в Клиниката по алергология и астма към Александровска болница лежат болни поради изразени обриви и отоци, предизвикани от прием на НСПвС по повод главоболие или вирусна инфекция. Силно ограничаващите диети, които много лекари препоръчват, най-често са абсолютно безполезни и не водят до намаляване на обривите.
Доскоро в 75-80% от случайте причина не можеше да бьде открита. През 1995 г. първо лекари от Лондон откриват, че в кръвта на голяма част (до 60 %) от тези болни се намира фактор, който може да предизвика обрив, ако се инжектира на здрав човек.
В такива случаи става ясно, че причината не е извън, а е вътре в пациента. Това се доказва и с въведения от тях тест с обработена по специален начин кръв от самия пациент, с която той бива тестван. От три години и в Клиниката по алергология и астма към Александровската болница е въведен този тест, с който се идентифицират болните с т.нар. автоимунна уртикария. При такива пациенти в хода на изследванията се търсят и други автоимунни болести, както и хронични инфекции, които могат да поддържат и да стимулират автоимунния процес.
В основата на лечението на хроничната уртикария стоят съвременните неседативни антихистаминови средства. В повечето от случайте тези лекарства предотвратяват излизането на нови обриви. Ръководството на клиниката полага усилия да защити пред НЗОК необходимостта от частично реимбурсиране на тези лекарства при случайте с хронична уртикария, тъй като болестта може да продължи години и да изисква непрекъснат прием на лекарства, както и повечето хронични болести като артериална хипертония, диабет и бронхиална астма. Тази болест може да влоши значително качеството на живот американски учени са установили, че по степен на влошаване качеството на живота хроничната уртикария е съпоставима с исхемичната болест на сърцето. Като допълнително лечение може да се опитат и Н2 блокери и левкотриенови антагонисти. При изостряне на болестта се прилагат кортикостероиди, като е желателно употребата им да се ограничи до кратки курсове и да се контролира от специалист поради многобройните им странични ефекти. В случайте с тежко протичане на болестта и доказване на автоимунна етиология чрез новия тест алтернатива е плазмаферезата, лечението с високи дози имуноглобулини и имуносупресори.
