Онколози: Между 30% и 40% от българите с онкологично заболяване търсят помощ в чужбина

Онколози: Между 30% и 40% от българите с онкологично заболяване търсят помощ в чужбина
468×60 – top

Онкологичната помощ у нас е структурирана анархично, българските онкологични пациенти са отблъснати и нямат доверие в нея, поради което средно 30% – 40% от тях напускат страната и търсят спасение в други страни – най-често Турция, Австрия, Германия. За това алармира днес по време на заседание на парламентарната Комисия по здравеопазването онкологът доц. Димитър Калев от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, който излезе с предложение натрупаният научен и логистичен опит от инициативата МОРЕ и формираният на тази основа клъстер да бъдат включени като път към реализацията на Националния антираков план.

Заседанието бе посветено на темата „Стратегически цели за развитието и усъвършенстването на онкологичните здравни грижи в Република България и необходимостта от въвеждане на комплексен подход за превенция, скрининг, диагностика, лечение, проследяване и качество на живот“, като целта на дискусията по думите на председателя на комисията доц. Антон Тонев е да се постави начало на серия от разговори между водещи онколози, представители на изпълнителната и законодателната власт, за да са намерят най-добрите решения и те да намерят място в Националния антираков план, който е готов в първичен вид.
У нас липсва комплексна онкологична грижа, няма скрининг, превенцията и профилактиката на рака практически са изоставени, стадирането на раковото заболяване идва прекалено късно и доброто лечение не може да компенсира забавянето, в здравната система няма отношение към болния човек, палиативните грижи са изцяло пренебрегнати. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията, повечето от които – водещи онколози с дългогодишен клиничен опит.

Според много от тях е изключително тревожен фактът, че Специализираната болница за активно лечение по онкология вече не изпълнява водещата си роля като национален противораков център, през последните години нивото на работата й е силно влошено, тя е натрупала много негативи и много загубено доверие от страна на пациентите. Лош сигнал е и прекратяването на дейността на Националния раков регистър, смятат онколозите.

Депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев поясни, че Националният раков регистър в познатия си вид не може да съществува повече, но увери, че до 2 месеца регистър ще има, той ще бъде на ново, съвременно ниво като част от функционалността на Националната здравна информационна система. В него ще бъдат включени 68 важни параметри, препоръчани от експерти в областта, стана ясно от думите на д-р Симидчиев. Той призова също така да се мисли за стандартизиране на лечението с утвърдени гайдлайни, тъй като терапевтичният подход се различава съществено в много случаи. Депутатът от ИТН д-р Ивайло Христов съобщи, че скринингът е категорично необходим и в скоро време той и колегите му ще внесат в МЗ проекти за 7 скринингови програми.

Да бъде въведен календар за онкологична превенция по подобие на имунизационния календар, предложи доц. Антон Тонев. Той аргументира идеята си с доказания факт, че през определен фиксиран интервал и на определена възраст провеждането на профилактични прегледи и изследвания е изключително полезно за откриването на някои видове рак и това спестява много средства на здравеопазната система.

Най-същественото е мерките, които ще се включат в Националния антираков план, да бъдат финансово обезпечени, подчерта депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.

Тази работна среща е първата, тя ще бъде последвана от още такива, за да бъдат намерени най-ефективните решения, обеща доц. Антон Тонев.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom