Бялата мастна тъкан е огромна ендокринна жлеза с висока хормонална активност

Бялата мастна тъкан е огромна ендокринна жлеза с висока хормонална активност
468×60 – top

Брой 10/2011

Проф. Донка Байкова, д. м.
Специалист по хранене и диететика

Визитка

Проф. Байкова е завършила медицина в София. Веднага след това започва редовна докторантура по хранене и диететика, в частност разделно хранене и по-специално биологичната стойност на консумираната храна. Работи като научен сътрудник в Института по хранене, настоящия Национален център по обществено здраве. Защитава професура. В момента преподава във Факултета по обществено здраве към Медицински университет, София.
Работила е в областта на физиологичните норми за хранене на населението в България и по всички нормотворчески документи по хранене на рисковите групи от населението. Съавтор е на сборниците за хранене на учениците, новия сборник за хранене на децата в детските градини, на децата в предучилищна възраст, на учениците, на възрастното население. Обучава студентите на Факултета по обществено здраве и е лектор по превантивна медицина. Ежедневно работи по проблемите на диетотерапията на всички съвременни хронични незаразни болести.

––––––

Проф. Байкова, личният лекар е първият, който се сблъсква с наличието на свръхтегло и затлъстяване при пациентите си. Как виждате неговата роля за преодоляване на този все по-значим проблем?

Общопрактикуващият лекар е довереният лекар на всеки индивид. При него попада огромната извадка и контингент, които трябва да бъдат не само първично лекувани, но и консултирани. Личният лекар трябва да води промотивна дейност, да направи здравия човек с по-добро здраве, да консултира пациента, да подобрява качеството му на живот и на дълготрайно добро здраве с добра работоспособност. И накрая – винаги когато е възможно, да даде първите напътствия по отношение на овладяване на даден проблем, в това число и на проблема свръхтегло и затлъстяване. Когато пациентът излезе от клиниката, той ще се довери първо на него да му бъде оказано съдействие по отношение на план на захранване, режим на диетично хранене, което след това да премине в здравословно. Ние ги обучаваме за това. А напоследък в тази област има много новости.

Какво ново бихте споделили с нашата аудитория?

От векове мастната тъкан е възприемана от специалистите като едно енергийно депо, което се намесва при съответни хранителни недоимъци. Това хранително енергийно депо по отношение на запасните мазнини е под форма на триглицериди и глицерол. Счита се, че мастната тъкан има буферни функции, т. е. предпазва жизненоважни органи от увреждане. Но в последните 2 десетилетия с нарастване разпространението на затлъстяването се увеличиха и задълбочиха научните изследвания по отношение на тази тъкан. Установи се, че адипоцитите играят важна роля в регулацията на енергийния баланс и отделят самите те редица хормони и молекули, наречени адипокини. Голяма част от тях са изследвани, проучени и имат даже своите наименования, но не се изследват още в клиничните лаборатории, защото са на етап експериментални проучвания.
Нека още веднъж уточним, че има два вида мастна тъкан – бяла и кафява. Бялата е с белезникав цвят поради оскъдна кръвна циркулация и се намира главно в подкожието. При мъжете е съсредоточена в коремната област, при жените – предимно в така наречения женски басейн. Кафявата е добре кръвоснабдена и поради това има червеникаво-оранжев цвят. Тя се намира около вътрешните органи. За детската възраст е характерно, че е по-голямо количеството на кръвоснабдената кафява тъкан. Нейната основна функция е да регулира вътрешната температура на тялото. При възрастния човек тя е в по-незначително количество, стопява се и остава предимно бялата.
Бялата мастна тъкан е тази, която е с по-голяма хормонална активност. През 1994 г. Цанг и колектив изолират от мастните клетки на бялата мастна тъкан ген на затлъстяването, отговорен за синтеза от същите клетки на хормона лептин. Преминавайки в кръвообращението, лептинът достига мозъка и въздейства върху съответни рецептори – така наречени лептинови рецептори. Ако продукцията на лептин е добра, той потиска производството на невропептина Y (игрек) , който е регулатор на глада и апетита. Имаме център на глада, на насищането, на апетита. И оттам и на енергийната обмяна.
Установи се, че ако продукцията на лептин е достатъчно добра, не сме толкова гладни. Знаете, че има хора, които нонстоп имат дискомфорт на глада. По-големи количества лептин потискат продукцията на този хипоталамичен невропептид игрек, вследствие на което се намалява гладът. Обратно – при недостатъчно производство на лептин от бялата мастна тъкан е по-висока продукцията на игрек невропептида, непрекъснато се изпитва глад и имаме повишен прием на енергия.

Това има пряко отношение към ефективността на диетите за отслабване?

Това обяснява защо при строги диети, свързани с намаляване големината на тези адипоцити, се понижава секрецията на лептин, което води до свръхпроизводство на игрек невропептида. Веднага имаме повишен глад и насоченост на метаболизма да складира мазнини. Хипоенергийното хранене чрез потискане производството на лептин от адипоцитите е свързано с улеснено натрупване на мазнини. Затова моят девиз е „Яжте, за да отслабнете“. Оскъдната внесена в организма енергия се трансформира в мазнини в областите на тялото, където са разположени алфарецепторите, отговорни за липосинтезата. Женските полови хормони, естрогените, обуславят струпването на едни алфарецептори, от които зависи производството на мазнинки в адипоцитите в мастните клетки, в тазобедрената област. От струпването и плътността на алфарецепторите зависи липосинтезата, производството на мазнини в тазобедрената област на жените. Бетарецепторите, от които пък зависи разграждането, липолизата, са много малко в тазобедрената зона, а са много по-големи в гърдите, лицето и ръцете. Затова при жените има склонност да трупат в тазобедрената област. По тази причина рестриктивните диети често се оказват нискорезултатни по отношение на женския басейн. Искаме да отслабнем, рестрикция, ограничения, но отслабваме там, където не трябва. Адипоцитите при девойките са със специфично разпределение на адренергичните рецептори, което обуславя облекчена липогенеза и затруднена липолиза. Струпаните енергийни резерви са предназначени да бъдат използвани при бременност.

Затова механизмите, водещи до концентриране на липиди и тяхната мобилизация от адипоцитите, зависят и от симпатиковата нервна система, и от сигналите на клетките към нея.
Реакциите на стреса пък влияят върху алфарецепторите, отговорни за складиране на мазнините, и бетарецептори, от които зависи разграждането на мазнините. Тяхната плътност в адипоцитите е полово детерминирана. В седалищно-бедрените участъци при девойките алфарецепторите са повече и при стреса на фона на едновременната редукция в областта на гърдите , ръцете и лицето се наблюдава биологичен феномен на разместване на мастните запаси от зони с повече бетарецептори, участващи в липолизата, към областите с по-голяма концентрация. Даже когато отслабват при такива стресови ситуации, лицето съвсем отслабва, а се струпват мазнинки в другата част на тялото. Тези моменти исках да споделя с колегите.

На базата на това познание какво трябва да препоръчват джипитата на пациенти с проблеми с теглото?

Моето виждане по въпроса е, че при всички случаи свръхтеглото и затлъстяването са коригируеми величини. Колкото по-рано вземем мерки, толкова по-лесна е борбата със свръхтеглото. Обратното – колкото по-голяма е степента на натрупване на мазнините, толкова по-дълъг е периодът за овладяване на процеса. Яжте, за да отслабнете, е безкрайно точна дефиниция по повод на тези нови изследвания. Със сигурност след време бъдещата медицинска диететика ще се опре на тези хормонални активности на лептина и съответните други полипептиди и неврополипептида игрек, за да контролираме и глада и да активираме производството на тези хормони. Щом знаем причината, винаги ще намерим и медикаментозна терапия. На този етап, уви, диетотерапията е водеща, а медикаментозната изостава. Ние имаме изкуствено потискане на центъра на глада и активиране на центъра на насищането, но там са струпани и центровете на другите органи и системи на човешкото тяло и няма начин едно химическо вещество да атакува само центъра на глада, без да активира центъра на сърдечната дейност. А такива пациенти страдат точно от сърдечносъдови проблеми. Повишават кръвното налягане, правят тахикардия, цялата нервна система се активира, хората, които използват такива препарати, имат безсъние. Затова те идват на мода и веднага ги оттеглят от аптеките заради страничните действия. Другата част са симптоматични – ядейки, на ниво стомашно-чревен тракт да изхвърляме храната, но там отново се сблъскваме с рестрикцията и веднага след спиране на такова въздействие теглото се възстановява. Ние до този момент нямахме истинска причинна, етиологична терапия. Сега, когато напредваме в това отношение, вече не упрекваме хората и те не трябва да се самоупрекват, че са пълнички. Има си ген, с който се раждаме, и оттам нататък ние трябва да помагаме, както при всички ендокринни заболявания. Оказва се, че бялата мастната тъкан е една огромна ендокринна жлеза и там, където са струпванията, там е съсредоточена и високата хормонална активност. Досега се знаеше само за отношението на съставките на храната върху инсулина, гликемичния индекс на храните, енергийната стойност. Но ние много добре знаехме, че „Ходим си гладни и дебели“ е една изключително точна сентенция, измислена от негово величество пациента.

От какви илюзии препоръчвате да се освободим?

Моето виждане е, че универсален диетичен режим няма. Човешкият организъм е най-интелигентната, най-умната биологична система на планетата. Той е толкова съвършено устроен, че само две или три седмици максимум е адаптационният му период. Той се приспособява към въздействието и с цел за оцеляване на живата неутрализира загубите си. Килограмите са биологично завоевание за нашия организъм и той ги брани. Ето защо аз лично от нищо не лишавам моите пациенти. Сменям принципите на хранене на две или три седмици и се надлъгвам с метабализма с идеята да го убедя да победим заедно. Изхождам от максимата, че в човешкото тяло за всяко жизненоважно хранително вещество имаме депо запаси за 22-24 дни. Ето защо аз сменям принципите на 2 седмици и поддържам една крива 5-6 килограма средномесечна редукция. След което задължително задържаме килограмите на ниското ниво поне три месеца, тогава организмът ги възприема за свое собствено завоевание и започва да поддържа новото тегло. Винаги препоръчвам хранене 5 пъти на ден, защото това е циркадиален ритъм, на който човек е подчинен. Това са и физиологичните ритми на човешкия организъм – в 8, 10, 12, 16 и 19 часа се изливат храносмилателни сокове, без да ни пита организмът дали искаме или не. Ако няма храна, ензимите на тези сокове атакуват лигавицата на червата и водят до гастрит и колит. А ако сме по-устойчиви, първата приета хапка на вечеря организмът я насочва към депата под формата предимно на мазнини. Той не е сигурен кога пак ще го подложим на ограничения. Така е и при дълги периоди на гладуване – веднага след това има огромно желание да направи енергийни резерви, които са животоспасяващи, но за съжаление са предимно под форма на мазнини.

В такъв случай какво да посъветват пациентите си джипитата?

Първият съвет е да минат на контролирано приемане на храната, т. е. да коригират режима. По мое наблюдение българите не сме дебели само от преяждане, а от неправилен режим на приемане на храната. По цял ден не ядем, на вечеря ни пада пердето. Второ, да намалят калориите до нуждите на основната обмяна, колко ни е необходимо, за да функционират вътрешните органи, има си формула. За добавката на мускулите няма много да подадем на организма, ще гледаме тази мускулна енергия да я снабдим с калории от мастните депа. Така джипитата винаги са в състояние да направят една първична редукция от няколко килограма. Но когато се касае за високостепенни проблеми с теглото, би трябвало да се насочи към специалист.
Броят на мастните клетки расте до приключване на растежа на индивида – до 16 години при момичетата и 20 при момчетата. Дотогава родители и медицинска общественост трябва да положат всички грижи да стопираме свръхтеглото и затлъстяването. В този период е много по-лесно да контролираме и овладеем свърхтеглото, за да няма риск за здравето в следващ период. Отдавна е ясно, че свръхтеглото и затлъстяването не са проблем на козметиката, а проблем на здравето. В зряла възраст, когато напълняваме, само увеличаваме размера на клетката, броят им вече е фиксиран. А уголемената мастна клетка е много силно ендокринно активна. Тя предизвиква редица хормонални дисбаланси – потиска се инсулинът, кръвната захар се качва, потискат се женски полови хормони. Пълнотата води до нови и нови хормонални дисбаланси. И обратно – овладеем ли, намалим ли големината, утихват тези ендокринни активности на уголемената мастна клетка. Аз лично виждам в практиката си, че има надежда за една успешна редукция.

Разговора води
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom