Място на супозиторните форми, съдържащи парацетамол, за облекчаване на температура и болка в педиатричната практика

Брой 4/2007

Доц. Д-р Н. Данчев,
гл. ас. Д-р И. Николова
Катедра „фармакология и токсикология“ фармацевтичен факултет при МУ, София

Парацетамол (ацетаминофен) е аналгетик, анти­пиретик, който широко се прилага от 1949 годи­на за симптоматично лечение на болка и фебрилитет. Ацетаминофенът притежава аналгетични и антипиретични ефекти без да оказва противовъзпалително действие. Негобото действие се свързба с потискане на ензима циклооксигеназа в мозъка без да притежава такива сбойстба в периферните тъкани, за разлика от другите НСПвс (вкл. ацетилсалицилова киселина и ибупрофен). Този централен механизъм на действие обуславя и негобите значително по-малко нежелани лекарствени реакции, характерни за други­те НСПвс, които имат периферен механизъм на дейст­вие. В терапебтични дози не оказва ефект върху ЦНС, сърдечно-съдовата, дихателната системи и храносмилателния тракт. Не притежава и ефекти върху агрегацията на тромбоцитите и екскрецията на пикочна киселина, което обуслабя отлична поносимост. При перорално прилагане бързо и почти напълно се резорбира от храносмилателния тракт, като максимални плазмени концентрации се достигат за 30-60 минути. Скоростта, но не и степента на резорбция, зависи от наличието на храна. влияние върху скоростта на резорбция могат да оказват състояния или комедикация, предизвикващи гастропареза. Полуживотът му е около 2 часа. При ректално прилагане, максималните плазмени концентрации се достигат малко по-бавно (1 3 часа) и са около 68% от тези, достигнати при перорално приложение на същата доза.

Ацетаминофенът относително добре се разпределя в повечето телесни течности, като свързването с плазмените протеини е между 20 до 50%. в терапевтични дози 90-100% от количеството, достигнало кръвната плазма, се открива в урината под формата на глюкурониди (око­ло 60%), сулфати (35%) и свързани с цистеина (око­ло 3%). Съществуват добре описани разлики в способността за глюкурониране спрямо възрастта на детето. в ранната детска възраст (до 9 години) преобладава сулфатирането, което определи по-малката хепатотоксичност при деца. Малки количества (под 2%) хидроксилирани и диацетилирани метаболити, също се откриват. Хепатотоксичността, особено при възрастни хора, се дължи на N-acetyl-benzochinonimine силно реактивоспособен метаболит, получаван от ацетами­нофена чрез цитохром Р450-медиирано N-хидроксилиране. Този метаболит взаимодейства със сулфхидрилната група на глутатиона, като изпразва антиоксидантната защита на хепатоцитите, но формираните коли­чества метаболит са недостатъчни да изместят чернодробния глутатион дори при плазмени концентрации на ацетаминофен по-високи от 300 mcg/mL. На практи­ка такива концентрации могат да се достигнат при прилагане на много високи дози около 10 пъти по-високи от терапевтичната доза. в препоръчаните терапевтични дози, ацетаминофенът е много добре поноси­мо лекарство. Кожни обриби и други алергични реакции се наблюдават рядко, за разлика от другите НСПвс. Не съществува кръстосана свръхчувствителност с дру­гите НСПвс. в изолирани случаи, прилагането му може да доведе до неутропения и панцитопения, но това е неколкократно по-рядко в сравнение с аспирин и други­те циклооксигеназни инхибитори, вкл. и ибупрофен.

Всички тези качества на парацетамола го правят средство на пърби избор за симптоматично лечение на болка и фебрилитет в педиатричната практика. Това е мнение на редица български и международни асоциации на педиатри и общопрактикуващи лекари.

Показанията за прилагането на парацетамол-съдържащи детски супозитории са: облекчаване на лека до умерена болка, зъбобол и възпалено гърло и за понижаване на болестно повишена телесна температура, често свързана с възпалителни заболявания и грип, дет­ски инфекции, например: варицела, коклюш, морбили и паротит. Парацетамол супозитории се препоръчва и за понижаване на високата телесна температура, наблюдавана като постваксинална реакция при деца над 2месечна възраст.

Дневната доза се определи въз основа на телесното тегло и възрастта на детето. Максималната дневна доза е 60 тд/кд телесно тегло, разделена на еднократни дози по 15 тд/кд телесно тегло за период от 24 часа. За деца до 3-годишна възраст се препоръчва използването на парацетамол супозитории, съдържащи в0 или 125 тд, като по 1 супозитория се поставя в ректума на всеки 4-6 часа. При деца над 3-годишна възраст се използват парацетамол съдържащи супози­тории, съответно 150, 250 и 300 тд, при същата схема на дозиране. Не трябва да се прилагат повече от 4 до 6 дози за 24 часа, както и да се ползва повече от 3 дни без консултация с лекар. При деца под 3-месечна въз­раст се отпуска по лекарско предписание. Особено важ­но е да не се комбинира с други парацетамол-съдържащи лекарствени продукти, основна съставка на много лекарства за лечение на болка, фебрилитет и симптомите на грип и простуда.

Трябва да се внимава при използването на парацета­мол от пациенти с остра бъбречна или чернодробна недостатъчност, когато е необходима консултация с лекар и може да се наложи редуциране на дозата.
Противопоказания за използването на парацета­мол супозитории се явяват свръхчувствителност към парацетамол, пациенти с диария, наскоро прекаран проктит или кървене от ректума.

Предозирането на парацетамола е сбързано най-често със симптомите на гадене, повръщане, болки в корема, анорексия, появяващи се обикновено през първите24 часа след интоксикацията. При наличието на подоб­ни симптоми, пациентите трябва да бъдат насочвани към болница за незабавна медицинска помощ. Може да се наложи прилагането на метионин перорално или Nацетилцистеин венозно.

Супозиторните лекарствени форми са изключително подходящи при състояния, при които пероралните фор­ми (сироп, таблетки) са противопоказани или е невъзможно да се прилагат (гадене, повръщане и кърмаческа възраст). Друго тяхно предимстбо е, че могат да се прилагат при липса на кооперативност от стра­на на пациента, честа практика в детската бъзраст. Разбира се съществуват и недостатъци. Резорбцията е по-забавена и непълна в сравнение с пероралните фор­
ми, а и зависи изключително много от вида на супозиторната основа. Дозирането е относително по-неточно, тъй като фиксираната дозова форма не позволява точно титриране на дозата (базирано на килограм телесна маса), за разлика от сиропната форма, където титрирането е по-лесно приложимо.

Наличието на фармацевтичния пазар в България на 2 нови супозиторни форми, съдържащи парацетамол Panadol Baby 125 тд и Panadol Junior 250 mg, наред с Efferalgan supp. в0, 150 и 300 mg, произвеждани от световно известни фармацевтични компании, разширява възможностите на педиатрите и общопрактикуващите лекари за ефикасно, безопасно и удобно за пациен­та преодоляване симптомите на болка и фебрилитет в педиатричната практика.

Брой 4, април 2007 г.
21
ЧЕРЕН ДРОБ