Брой 11/2017
Проф. д-р Х. Добрев, д-р Р. Христова
Катедра по дерматология и венерология, Медицински факултет, Медицински Университет – Пловдив
ВЪВЕДЕНИЕ
Изучаването на ноктите и техните промени е област на научното познание, интересът към която все повече нараства през последните години. Подобно на кожата, която представлява “огледало” на организма, ноктите могат да бъдат “ключ” към редица състояния и заболявания. Затова е важно да познаваме както характеристиките на здравия нокът, така и настъпващите в тях промени в резултат на различни въздействия и патологични състояния.
У нас разпознаването и тълкуването на нокътните промени при кожни и системни заболявания е все още пренебрегван аспект на медицинската практика. До момента интересът на българските дерматолози е бил свързан единствено с проучване на нокътните промени при микози и псориазис вулгарис. (1-3)
Настоящото анкетно проучване има за цел да определи и сравни степента на познаване на нокътните промени от българските и чуждестранните лекари.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Проучването е проведено през месец февруари 2016 г. с помощта на анкетен метод. Използван е стандартизиран въпросник, състоящ се от две части – първа част с 17 информативни въпроси и втора част с 20 тестови въпроси. Анкетата е преведена на английски език, с оглед участие на чуждестранни лекари в нея. Двата варианта на анкетата са поставени на интернет страницата на Клиниката по кожни и венерически болести, като връзката към нея е разпространявана по интернет с помощта на електронни съобщения. (https://my.questbase.com/take.aspx?pin=6332-2382-9383)
Получените отговори са обработени статистически с помощта на Student’s t-test, като стойност на P<0.05 е считана за статистически достоверна.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
Характеристика на участниците в анкетата
В анкетата са участвали общо 78 лекари, от които 53 от България (от 16 населени места) и 25 от чужбина (от 16 държави – 11 от Европа, 3 от Америка, 1 от Африка и 1 от Азия). Сред българските лекари преобладават жените (74%), а сред чуждестранните лекари – мъжете (76%).
Според своята медицинска специалност, участниците в анкетата са разделени в две групи – дерматолози и лекари с друга специалност, в т.ч. обща медицина, вътрешни болести, ревматология, ендокринология, пулмология, хематология, педиатрия, неврология, психиатрия, хирургия.
Средната възраст на българските дерматолози е 30.8 г., а на чуждестранните – 48.2 г. Средната възраст на българските лекари с друга специалност е 46.1 г., а на чуждестранните лекари – 43.0 г. По-ниската средна възраст на българските дерматолози се обяснява с участието в анкетата на 8 специализанти. Средният стаж по специалността в посочените групи е съответно 9.4 и 16.7 г. и 16.1 и 7.9 г. Сред българските и чуждестранните дерматолози преобладават работещите в университетска болница (35.7% и 55.6%), следвани от тези на индивидуална частна практика (21.4% и 22.2%). Сред лекарите с друга специалност у нас преобладават тези на индивидуална частна практика (31.3%) и работещите в държавна амбулатория/болница (25.0%), докато сред чуждестранните лекари преобладават работещите в университетска (37%) и държавна (29.6%) амбулатория/болница.
Българските дерматолози преглеждат средно месечно по-малко пациенти, отколкото своите колеги в чужбина (110 срещу 248; P<0.001), докато българските лекари с други специалности преглеждат повече пациенти от своите чуждестранни колеги (287 срещу 119; P<0.001). Това рефлектира и върху аналогичното съотношение спрямо преглежданите пациенти с нокътни промени – дерматолози (18.8 срещу 29; P<0.001) и лекари с друга специалност (44.8 срещу 18.7; P<0.001).
За наличие на проведено обучение за разпознаване промените на ноктите по време на специализацията им съобщават 71.4% от дерматолозите и 32.0% от лекарите с друга специалност у нас, докато данните за проведено обучение при двете групи лекари в чужбина е приблизително еднакво – 61.5% при дерматолозите и 58.3% при другите специалисти.
При дерматолозите у нас и в чужбина най-честият вид съобщавано обучение е посещението на научни форуми и използването на книги и атласи, докато при лекарите с друга специалност водещо е самообучението с книги и атласи.
96.4 – 100% от участниците в анкетата имат желание да повишат своите познания, относно заболяванията на ноктите.
Както у нас, така и в чужбина, най-честите допълнителни методи за оценка на нокътните промени са микологичните изследвания – микроскопско и културелно. За по-добър оглед 24-26% от българските лекари използват увеличителна лупа, докато техните колеги от чужбина използват предимно дерматоскопи – ръчен и видеодерматоскоп. Значителна част от лекарите извършват и фотозаснемане на нокътните промени при техните пациенти.
Данните показват, че българските дерматолози значително по-рядко използват в своята практика клинични скали за оценка на нокътните промени (57.1% срещу 31.8%), както и инструменти за оценка на качеството на живот на пациентите (76.7% срещу 50.0%), в сравнение с дерматолозите в чужбина, докато това съотношение е приблизително сходно при лекарите с други специалности (65.6% срещу 53.8% и 75.0% срещу 78.6%).
Дерматолозите от чужбина са значително по-уверени в своите умения за разпознаване на промените на ноктите от своите български колеги (53.8% срещу 4% пълна увереност). Това може би е свързано и с факта, че 76.9% от чуждестранните дерматолози съобщават за участие в публикация, свързани със заболяванията на ноктите, докато само 10.7% от българските дерматолози са били автори на такава. По отношение на лекарите с друга специалност увереността в познанията на нокътните промени е сходна (44.0% срещу 50.0%).
Степен на познанията за промените на ноктите
Всички анкетирани лекари изявяват желание да проверят своите познания за промените на ноктите и се включват в тестовата част на анкетата. Получените резултати показват по-ниска средна обща оценка на българските дерматолози спрямо колегите им от чужбина (111 срещу 207 точки ), докато лекарите с друга специалност от България имат по-висока средна обща оценка в сравнение с колегите си от чужбина (80 срещу 72 точки). На пръв поглед това би могло да се обясни с вече споменатите по-горе факти, а именно: по-висока средна възраст, по-голям среден стаж по специалността, по-голям общ среден брой и среден брой пациенти с нокътни промени, преглеждани от дерматолозите в чужбина, което води след себе си до натрупване на по-голям практически опит и умения.
Посочените съотношения са противоположни по отношение на лекарите с друга специалност от България и чужбина. Когато обаче се анализира стаистически връзката между възрастта, стажа по специалността и получената оценка, не се установява достоверна корелация между тях. Т.е. по-голямата възраст и трудов стаж на лекарите не съответстват на по-големи познания относно нокътните промени. Следователно, познанията на всеки лекар зависят от качеството на неговата индивидуална професионална подготовка и опит.
ИЗВОДИ
Данните от проведеното анкетно проуване показват, че понастоящем е налице недостатъчно обучение в разпознаване на нокътните промени по време на специализацията и желание от страна на лекарите за повишаване на познанията им в това отношение. До момента обучението се базира преди всичко на личен интерес и активност, посещение на конференции и конгреси, използване на книги и атласи, както и на натрупване на собствен опит и познания по време на практикуване на лекарската професия.
Резултатите от анкетата дават основание за въвеждане на специализирано обучение както по време на специализацията по кожни и венерически болести, така и за следдипломно обучение на желаещите лекари от всички специалности.
ПП. Желаещите да участват в анкетата и да проверят своите познания могат да го направят на адрес: https://my.questbase.com/take.aspx?pin=6332-2382-9383
Библиография:
1. Вълчев В. Проучване на някои рискови фактори и определяне на етиологичните причинители при онихомикоза. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “Доктор”, МУ – Плевен, 2011.
2. Добрев Х. Нокътни промени при psoriasis vulgaris. Научни трудове на Съюза на учените – Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и стоматология, Том II, Научна сесия „Медицина и стоматология“, 18.10.2002 г., Пловдив. 2002: 88-91.
3. Златков НБ. Псориазис. МФ, София, 1987: 17-18.
4. Zisova L, Valtchev V, Sotiriou E, Gospodinov D, Mateev G. Onychomycosis in patients with psoriasis – a multicentre study. Mycoses 2012, 55 (2): 143-7.
