Брой 9/2023
Д-р К. Господинова, Проф. д-р Д. Господинов
Клиника по дерматология и венерология,
УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен
Едни от най-често предписваните фармакологични групи в клиничната практика по дерматология са локалните антибиотици и кортикостероиди. Използват се техните антибактериални и противовъзпалителни ефекти, поради което те се назначават при редица кожни инфекции и екземни процеси както реактивно, така и проактивно. Възпалението е автоматична защитна реакция на тялото при увреждане на тъканите или пенетрация на различни токсини и патогени в тялото (1). Контролираният възпалителен отговор е важен полезен процес, който е част от поддържането на хомеостазата на тъканите (2). Продължителността и степента на възпалителния отговор са от ключово значение за последствията от него. Процесът на остро възпаление активира редица имунни реакции като фагоцитоза, апоптоза, активиране на провъзпалителни медиатори, което води до премахване на увреждащите стимули и възстановяване на нормалната физиология (3). Хроничното възпаление от своя страна не се фиксира като полезен процес, тъй като причинява различни патологични разстройства от системен и локален характер, които често са необратими.
С него се свързват социалнозначими системни заболявания като болестта на Алцхаймер, рак, ревматоиден артрит, диабет тип 2, затлъстяване, сърдечносъдови, белодробни заболявания и др. (4). Все повече внимание се обръща и на дерматологичната манифестация на системните хронични възпалителни заболявания. Много кожни заболявания с възпалителен хронично-рецидивиращ характер, какъвто е псориазисът например, се предефинираха като системни. Стандартната противовъзпалителна терапия включва лекарства, чиято употреба е свързана с редица странични ефекти. Все по-често се налага да се търси алтернатива на тези лекарства, поради различни ограничения, свързани с индивидуалните особености на всеки отделен пациент. Най-честите ограничения са възрастовите групи – кърмачета и малки деца, алергии към някои антибиотици, кръстосана свръхчувствителност и резистентност, необходимост от продължителна употреба, приложение в нежни кожни участъци като например гънки, лице, открити части и т.н. От древни времена растителните екстракти се използват за лечение на инфекции и възпаления.
Едни от най-използваните билки при тези индикации са бял равнец, обикновена агримония, пирей, лук, чесън, бяла ружа, обикновена бреза, невен, сладък корен, орех, жълт кантарион, лайка, мента, бяла върба, градински чай и много други. Биологичната активност и противовъзпалителният ефект на избрани растения се приписват на различни групи вторични биомолекули като флавоноиди, фенолни киселини, стероли, терпеноиди, сесквитерпени и танини. Те представляват биологично активните вещества в растителните екстракти (5). Предизвикателството на науката е да намери точното химично съединение, отговорно за наблюдаваните фармакологични ефекти (6), което да подсигури желания терапевтичен ефект според развитието на съответното заболяване при максимален профил на безопасност при продължителна употреба. За локалните форми, освен активността и безопасността на биомолекулите, е от изключителна важност и вехикулумът, чрез който те ще пенетрират в кожните слоеве.
В българската фитотерапевтична традиция сериозно място заемат екстрактите Calendula officinalis и Chamomilla recutita, респективно невен и лайка. Те притежават антимикробни – антивирусни, антибактериални и антимикотичи свойства, противовъзпалителни и противосърбежни ефекти. По тази причина тези екстракти дават убедителна заявка за природна алтернатива на локалните антибиотици и кортикостероиди. Освен тези екстракти в дерматологичната практика съществено приложение при инфекции и възпаления заема микроелементът цинк (Zn) и то в различни негови съединения – ZnO (цинков оксид), ZnSO4 (цинков сулфат) и др., както за локална, така и за системна употреба.
Поради взаимнопотенциращите се ефекти на трите съставки, а именно ZnO, екстракт от лайка и невен, в клиничната дерматологична практика се предпочита комбинираният продукт GinGira Activ Spray. Той представлява рационална комбинация от горепосочените три съставки, хидратантни и емолиенти в уникална спрей-крем форма. Технологията „спрей-крем“ трансформира крема в спрей, при което се постига преодоляване на неудобството от прилагане на гъсти кремове и унгвенти. Спрей-крем формата лесно се нанася на тънък слой, не съдържа консерванти, алергени и ароматизатори, не запушва порите и не пресушава кожата. Тази технология се отличава също и с висок антисептичен профил, тъй като при приложение няма опасност от контаминация и реконтаминация.
От гледна точка на пациента спрей-крем технологията е изключително удобна за нанасяне, тъй като е възможно третирания кожен участък да не се докосва с пръсти. Фармакоикономическият профил на GinGira Activ Spray е отличен, имайки предвид, че 30 мл спрей се равнява на 60 мл крем. Това се дължи на точното дозиране и икономичност, предвид, че едно впръскване е 0,2 мл (7). В настоящия обзор са представени съвременни научни факти за активите субстанции на GinGira Activ Spray – calendula officinalis, chamomilla recutita и ZnO с възможните индикации за приложението на дермокозметичния продукт в практиката.
Calendula officinalis
Calendula officinalis, или невен, е роден в средиземноморския регион и има много широко приложение в традиционната медицина. Използва се под формата на екстракти, запарки и външно под формата на масла, мехлеми, компреси или отвари за изплакване. За лечебни цели се използват съцветия и по-рядко цъфтящата надземна част на растението. Традиционно на това растение се приписват много полезни ефекти. Използва се локално под формата на мехлеми, суспензии или тинктури като противовъзпалително и лечебно средство за заздравяване на рани, лечение на акне, за хемостаза и успокояване на иритирана тъкан (8, 9). Множество изследвания потвърждават противовъзпалителния ефект на това растение, приложено локално. Едно in vitro проучване оценява противовъзпалителния потенциал на маслото от невен, използвайки липополизахарид (ЛПЗ)-стимулирани макрофаги като in vitro модел на възпаление.
Учените изследват способността на екстракт от цвят на невен да инхибира производството на азотен оксид (NO) върху макрофаги, изложени на ЛПЗ. Получените резултати показват дозозависимо инхибиране на NO до 50%, като по този начин се засилва антиинфламаторната активност на екстракта от цвят на невен. В заключение, резултатите от това проучване подкрепят полезността на локалното приложение на calendula officinalis при лечението на контактен дерматит, витилиго, розацея, мелазма и псориазис (10). Проучване върху плъхове предоставя доказателства, че calendula officinalis действа противовъзпалително и антибактериално като успоредно с това стимулира фибробластите и ангиогенезата. Екстрактът от невен показва положителен ефект върху възпалителните и пролиферативните фази на зарастване на рани при плъхове (11). В рандомизирани проучвания локалното приложение на c.officinalis под формата на маз предотвратява дерматит и болка при пациенти на лъчетерапия като по този начин намалява честотата на пропуснатите процедури (12).
Chamomilla recutita
Chamomilla или лайка, както е популярно растението у нас, е известна от древни времена в народната медицина като „панацея“ – лек за всички болести. Тя има дългогодишна история в билколечението при кожна ксероза, възпалителни дерматологични заболявания, придружени с интензивен пруритус, поради своите противовъзпалителни, антихистаминови, адстрингентни и успокояващи кожата ефекти (13, 14).
Няколко in vitro проучвания и проучвания върху опитни животни съобщават за значителната ефикасност на екстракти и масло от лайка при екзематозни атопични модели (14–16). Chamomilla модулира възпалителния отговор тип-2 чрез промяна в активацията на Th2 клетките, което води до понижаване продукцията IL-4 (14, 15). Той също така демонстрира антипруригинозни ефекти чрез потискане на свръхпроизводството на IgE и възпрепятстване на свързването на хистамина с неговия рецептор, което резултира в редукция на освобождаването на хистамин от мастоцитите (14). В допълнение, локалното приложение на екстракта от лайка също така регулира пътя на Th17 клетъчна диференциация, което води до понижено ниво на IL-17, инхибиране на активацията на NF-κB и потискане на провъзпалителните фактори TNF-α и IL-6, което в крайна сметка намалява възпалението при екзема (16).
В няколко клинични проучвания в Германия е установено, че екстрактът от лайка, приложен локално, облекчава лек до умерен атопичен дерматит в няколко клинични проучвания. Проучванията демонстрират незначително превъзходство спрямо 5% буфексамак и 0,75% флуокортин бутилов естер и еднакво ефективни терапевтични резултати в сравнение с 0,25–0,5% хидрокортизон (17, 18). Терапевтичните ползи от лайката за лечение на екзема са свързани с основните й сесквитерпенови съставки, включително азулен, бизаболол и елемени (16). По-специално α-бизабололът, известен също като левоменол, има мощни противовъзпалителни ефекти (14-16). Той е известен с отличната си способност за перкутанно проникване и усилване на кожната абсорбция чрез увеличаване скоростта на дифузия през кожната бариера (19). Дермокозметика, съдържаща α-бизаболол, показва успокояващи ефекти, намаляване на възпалението, свързано с екзема, намаляване на трансепидермалната водна загуба (TEWL – Transepidermal water loss) и подобрение на SCORAD (20-25). Ефикасността на chamomilla е открита и сред педиатричните популации (20-25).
Цинков оксид
Цинкът е вторият най-разпространен микроелемент след желязото. Има антиоксидантни и имуномодулиращи функци, поради което играе важна роля в патогенезата на различни заболявания, включително широк кръг дерматози. Цинкът е необходим за поддържане на кожната хомеостаза. Индивидите с дефицит на цинк развиват неспецифични еритематозни, пустулозни, ерозивни и булозни лезии, както и алопеция, дистрофия на ноктите и др. Тъй като човешкото тяло не е в състояние да синтезира цинк, е необходимо да се осигури минерала в диетата или като фармакологична добавка (Oxybor Zn Selen Vitamin C – Borola Ltd). Смята се, че общото съдържание на цинк в човешкото тяло е около 1,5–3 g (26-29). Най-високи тъканни концентрации на Zn се откриват в скелетните мускули – около 60%, костите – около 30%, кожата – 5%, предимно в епидермиса и черния дроб – 5%.
Относително малко количество Zn се съдържа и в кръвния серум – около 0,1% от общите запаси на цинк (30-32). Човешкото тяло обаче няма специфичен склад за елемента (2,3,28,33). Транскрипционните механизми и трансмембранният транспорт модулират хомеостазата на цинка и предпазват тялото до известна степен от ефектите на неговия излишък или дефицит в храната (34, 35). Необходимо е да се приемат оптимални дози цинк, адекватни на дневните нужди, за да се поддържа неговата хомеостаза. Препоръчителният дневен прием на цинк от здрави индивиди не е ясно определен. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва стойности от 3–14 мг дневно при възрастни въз основа на възрастта и пола (36). Институтът по медицина на САЩ препоръчва прием на цинк от 8 мг дневно за жени и 11 мг дневно при мъже (37-39). Първичният му дефицит води до тежки патологични промени на кожата и нейните придатъци, които влизат в спектъра на заболяването acrodermatitis enteropathica (AE).
АЕ се характеризира с псориазиформен дерматит и везикулозни обриви по кожата около естествените отвърстия (периорално, перианално и пр.) и акрите, изтъняване и опадане на косата, диария и изоставане в растежа. Подобни промени се наблюдават при вторичен цинков дефицит в резултат на разнообразни състояния – строги вегетариански диети, малабсорбция, продължително парентерално хранене, алкохолизъм, чернодробна цироза, хронична бъбречна недостатъчност/хемодиализа, диабет, ревматоиден артрит, ХИВ/СПИН и други хронични заболявания. Остро настъпили цинк-недоимъчни състояния се характеризират с везикуло-булозни и екземни кожни ерупции, докато хроничният недостиг е свързан с появата на паракератотични и псориазиформени лезии. Други клинични изяви включват сухота на кожата (ксероза), астеатотична екзема, стоматит, алопеция, нокътни аномалии, както и редица екстракутанни отклонения. Разпознаването и диагностицирането на цинк-недоимъчните състояния е важно, поради техния обратим характер след суплементиране на микроелемента в организма (40). Локалният Zn се прилага главно под формата на 1–15% цинков оксид или сулфат за подпомагане лечението на язви, акне вулгарис, розацея или обрив от пелени.
Използва се и като съставка в слънцезащитни продукти, тъй като цинковият оксид осигурява широкоспектърна защита срещу UV радиация (39). Във високи концентрации от 20–25% цинковият сулфат има цитотоксични ефекти, предизвиквайки клетъчна апоптоза и некроза, което е ценно при лечението на преканцерози като слънчева кератоза, ксеродерма пигментозум, а също и при базалноклетъчен карцином (39). При локално приложение цинкът действа като адстрингентно, дебридиращо и антисептично средство. Той създава бариерен филм, предпазващ раната от ексудация, мацерация и дразнене на околната кожа (41). Установено е, че цинк, приложен локално, може да свърже 10% от общите протеини, идентифицирани в човешкото тяло, според биоинформационни изследвания върху човешкия геном. Установено е, че концентрацията на цинк е по-висока в stratum spinosum, отколкото в други епидермални слоеве (42).
Разпределението на цинк в дермата бележи по-високи концентрации в горната дерма, поради по-голямото количество на мастни клетки, тъй като той е необходим за производството на цитокини. Изследвано е, че поддържането на адекватни нива на цинк в култивирани кератиноцити насърчава оцеляването и пролиферацията на тези клетки, докато дефицитът на цинк причинява активиране на ДНК фрагмент и каспаза-3, предизвикваща апоптоза (43). Извънклетъчният Zn под формата на катийони се освобождава след нараняване на кожата, което активира имунни процеси и води до възстановяване на епитела. Освен противовъзпалителните и епителизиращи свойства, цинкът и по-специално цинковият оксид проявява различни спектри на антимикробна активност (44–49). Установено е, че дори има по-добър бактерициден ефект върху различни резистентни към лекарства бактерии чрез намаляване на 41,4% MRSA и 47,2% Escherichia coli при опитни животни (48).
Научните доказателства за терапевтичните ефекти на съставките на GinGira Activ Spray дават основание продуктът да се смята за алтернатива на локалните антибиотици и кортикостероиди. Неговите предимства се свързват и с наличието на уникален хидроемолиентен вехикулум в иновативна спрей-крем технология. При лечението на различни дерматологични инфекции – вирусни, бактериални и гъбични и възпаления е уместно GinGira Activ Spray да се включи самостоятелно при по-леки случаи или в комбинация при по-тежки случаи. Продуктът е индициран при повърхностни кожни инфекции, вкл. варицела, хепрес зостер, импетиго, интертриго и др. Подходящ е и при акне и розацея във фаза на възпаление, инфектирано подсичане при деца и възрастни, както и за лечение на декубитални и варикозни язви.
GinGira Activ Spray показва отличен терапевтичен отговор при лечение на атопичен дерматит във фаза на екзацербация и в ремисията, както и при други алергични състояния с кожна проява като иритативни, инсектни, стазис дерматити и др. В последните години GinGira Activ Spray се назначава при лечение на хемороиди във фазата на хемороидална криза и в ремисията като тогава се назначава проактивно за постоянно приложение, с цел предпазване на аналната област от провокиращи наранявания, които биха активирали нежелана екзацербация (50). GinGira Activ Spray се назначава минимум 3 пъти дневно за 7-10 дни или по-продължително. Неговият висок профил на безопасност и ефектът му върху възстановяване на епидермалната бариера дава възможност и за постоянна употреба при хронично-рецидивиращи дерматози. Предвид цинковия дефицит, съпътстващ възпалителните дерматологични заболявания, освен локално, е добре успоредно с GinGira Activ Spray да се включва и Zn за системно приложение. Подходящ продукт е Oxybor Zn Selen Vitamin C в дозировка 3 пъти по 2 таблетки дневно след хранене. В зависимост от тежестта на протичане Oxybor Zn Selen Vitamin C може да се назначи за 10, 20, 30 или повече дни, съобразно динамиката на патологичния дерматологичен процес.
GinGira Activ Spray съчетава пет ефекта – противомикробен срещу вируси, бактерии и гъбички, противовъзпалителен, противосърбежен, фотопротективен и хидроемолиентен. Възможността за продължителна и дори постоянна употреба го прави приложим при голям брой възпалителни дерматози.
Библиография
1) Chen, L.; Deng, H.; Cui, H.; Fang, J.; Zuo, Z.; Deng, J.; Li, Y.; Wang, X.; Zhao, L. Inflammatory responses and inflammation associated diseases in organs. Oncotarget 2017, 9, 7204–72
2) Janssen, W.J.; Henson, P.M. Cellular regulation of the inflammatory response. Toxicol. Pathol. 2012, 40, 166–173.
3) Varela, M.L.; Mogildea, M.; Moreno, I.; Lopes, A. Acute inflammation and metabolism. Inflammation 2018, 41, 1115–1127
4) Tasneem, S.; Liu, B.; Li, B.; Choudhary, M.I.; Wang, W. Molecular pharmacology of inflammation: Medicinal plants as antiinflammatory agents. Pharmacol. Res. 2019, 139
5) Abidullah, S.; Rauf, A.; Khan, S.W.; Ayaz, A.; Liaquat, F.; Saqib, S. A comprehensive review on distribution, paharmacological uses and biological activities of Argyrolobium roseum (Cambess.) Jaub. & Spach. Sheng Tai Xue Bao 2022, 42, 198–205
6) Ginwala, R.; Bhavsar, R.; Chigbu, D.G.I.; Jain, P.; Khan, Z.K. Potential role of flavonoids in treating chronic inflammatory diseases with a special focus on the anti-inflammatory activity of apigenin. Antioxidants 2019, 8, 35. [CrossRef]
7) Боянова Н. Спрей-крем технологията в полза на клиничната дерматология: GP news 2019 (6)
8) Sari´c, M.R. Medicinal Plants of SR Serbia; Srpska Akademija Nauka i Umetnosti: Belgrade, Serbia, 1989.
9) Radovanovic K et al. Anti-Inflammatory Properties of Plants from Serbian Traditional Medicine: Properties of Plants from Serbian Traditional Medicine. Life 2023, 13, 874. Review
10) Silva, D.; Ferreira, M.S.; Sousa-Lobo, J.M.; Cruz, M.T.; Almeida, I.F. Anti-inflammatory activity of Calendula officinalis L. Flower extract. Cosmetics 2021, 8, 31.
11) Parente, L.M.L.; de Souza Lino, R., Jr.; Tresvenzol, L.M.F.; Vinaud, M.C.; de Paula, J.R.; Paulo, N.M. Wound healing and antiinflammatory effect in animal models of Calendula officinalis L. growing in Brazil. Evid.-Based Complement. Altern. Med. 2012, 2012, 375671.
12) Pommier, P.; Gomez, F.; Sunyach, M.; D’hombres, A.; Carrie, C.; Montbarbon, X. Phase III randomized trial of Calendula officinalis compared with trolamine for the prevention of acute dermatitis during irradiation for breast cancer. J. Clin. Oncol. 2004, 22, 1447–1453.
13) Dawid-Pa´c, R. Medicinal plants used in treatment of inflammatory skin diseases. Postepy Dermatol. Alergol. 2013, 30, 170–177.
14) Lee, S.H.; Heo, Y.; Kim, Y.C. Effect of German chamomile oil application on alleviating atopic dermatitis-like immune alterations in mice. J. Vet. Sci. 2010, 11, 35–41.
15) Ortiz-Bautista, R.J.; García-González, L.L.; Ocádiz-González, M.A.; Flores-Tochihuitl, J.; García-Villaseñor, A.; GonzálezHernández, M.; Muñoz-Hernández, L.; Ortiz-Figueroa, M.C.; Ramírez-Anaya, M.; Reyna-Téllez, S.; et al. Matricaria chamomilla (aqueous extract) improves atopic dermatitis-like lesions in a murine model. Rev. Med. Inst. Mex. Seguro Soc. 2017, 55, 587–593.
16) Wang, W.; Wang, Y.; Zou, J.; Jia, Y.; Wang, Y.; Li, J.; Wang, C.; Sun, J.; Guo, D.; Wang, F.; et al. The mechanism action of German chamomile (Matricaria recutita L.) in the treatment of eczema: Based on dose-effect weight coefficient network pharmacology. Front. Pharmacol. 2021, 12, 706836.
17) Aertgeerts, P.; Albring, M.; Klaschka, F.; Nasemann, T.; Patzelt-Wenczler, R.; Rauhut, K.; Weigl, B. Comparative testing of Kamillosan cream and steroidal (0.25% hydrocortisone, 0.75% fluocortin butyl ester) and non-steroidal (5% bufexamac) dermatologic agents in maintenance therapy of eczematous diseases. Z. Hautkr. 1985, 60, 270–277. [PubMed]
18) Patzelt-Wenczler, R.; Ponce-Pöschl, E. Proof of efficacy of Kamillosan(R) cream in atopic eczema. Eur. J. Med. Res. 2000, 5, 171–175
19) Kadir, R.; Barry, B.W. α-Bisabolol, a possible safe penetration enhancer for dermal and transdermal therapeutics. Int. J. Pharm. 1991, 70, 87–94.
20) Arenberger, P.; Arenbergerová, M.; Drozenová, H.; Hladíková, M.; Holcová, S. Effect of topical heparin and levomenol on atopic dermatitis: A randomized four-arm, placebo-controlled, double-blind clinical study. J. Eur. Acad. Dermatol. Venereol. 2011, 25, 688–694.
21) Bocchietto, E.; Pecis, L.; Lisi, P.; Angelini, G.; Ayala, F.; Balato, N.; Bonamonte, D.; Camplone, G.; Fabrizi, G.; Marzatico, F.; et al. Furfuryl palmitate: A new topical anti-oxidant effective in the treatment of dermatitis with eczema. G. Ital. Dermatol. Venereol. 2002, 137, 1–13.
22) Grassi, A.; Palermi, G.; Paradisi, M. Study of tolerance and efficacy of cosmetic preparations with lenitive action in atopic dermatitis in children. Clin. Ter. 2000, 151, 77–80.
23) Licari, A.; Ruffinazzi, G.M.D.E.F.; Castagnoli, R.; Marseglia, A.; Agostinis, F.; Puviani, M.; Milani, M.; Marseglia, G.L. A starch, glycyrretinic, zinc oxide and bisabolol based cream in the treatment of chronic mild-to-moderate atopic dermatitis in children: A three-center, assessor blinded trial. Minerva Pediatr. 2017, 69, 470–475.
24) Marini, A.; Reinelt, K.; Krutmann, J.; Bilstein, A. Ectoine-containing cream in the treatment of mild to moderate atopic dermatitis: A randomised, comparator-controlled, intra-individual double-blind, multi-center trial. Skin Pharmacol. Physiol. 2014, 27, 57–65.
25) Nemelka, O.; Bleidel, D.; Fabrizi, G.; Camplone, G.; Occella, C.; Marzatico, F.; Pecis, L.; Bocchietto, E. Experimental survey of a new topical anti-oxidant based on furfuryl palmitate in the treatment of child’s and baby’s dermatitis with eczema: Results from a multicenter clinical investigation. Minerva Pediatr. 2002, 54, 465–474. [PubMed]
26) Wessels I, Maywald M, Rink L. Zinc as a gatekeeper of immune function. Nutrients 2017; 9: 1286.
27) Chasapis CT, Ntoupa PSA, Spiliopoulou CA, et al. Recent aspects of the effects of zinc on human health. Arch Toxicol 2020; 94: 1443-60
28) European Food Safety Authority (EFSA), Parma, Italy. Scientific Opinion on Dietary Reference Values for zinc. EFSA J 2014; 12: 3844.
29) Ogawa Y, Kawamura T, Shimada S. Zinc and skin biology. Arch Biochem Biophys 2016; 611: 113-9
30) Roohani N, Hurrell R, Kelishadi R, et al. Zinc and its importance for human health: an integrative review. J Res Med Sci 2013; 18: 144-57
31) Maverakis E, Fung MA, Lynch PJ, et al. Acrodermatitis enteropathica and an overview of zinc metabolism. J Am Acad Dermatol 2007; 56: 116-24.
32) Grüngreiff K, Gottstein T, Reinhold D, et al. Albumin substitution in decompensated liver cirrhosis: don’t forget zinc. Nutrients 2021; 13: 4011.
33) Heintschel M, Heuberger R. The potential role of zinc supplementation on pressure injury healing in older adults: a review of the literature. Wounds 2017; 29: 56-61
34) Lin PH, Sermersheim M, Li H, et al. Zinc in wound healing modulation. Nutrients 2017; 10: 16.
35) Read SA, Obeid S, Ahlenstiel C, et al. The role of zinc in antiviral immunity. Adv Nutr
36) Gammoh N, Rink L. Zinc in Infection and Inflammation. Nutrients 2017; 9: 624
37) Chasapis CT, Ntoupa PSA, Spiliopoulou CA, et al. Recent aspects of the effects of zinc on human health. Arch Toxicol 2020; 94: 1443-60.
38) Institute of Medicine (US) Panel on Micronutrients. Dietary Reference Intakes for Vitamin A, Vitamin K, Arsenic, Boron, Chromium, Copper, Iodine, Iron, Manganese, Molybdenum, Nickel, Silicon, Vanadium, and Zinc. Washington (DC): National Academies Press (US); 2001.
39) Gupta M, Mahajan VK, Mehta KS, et al. Zinc therapy in dermatology: a review. Derma
40) Василева С. Катедра по дерматология и венерология, МУ София: Роля на цинка в дерматологичната практика: GP news 2016 (10)
41) O’Connor S, Murphy S. Chronic venous leg ulcers: is topical zinc the answer? A review of the literature. Adv Skin Wound Care 2014; 27: 35-44; quiz 45-6
42) Inoue, Y.; Hasegawa, S.; Ban, S.; Yamada, T.; Date, Y.; Mizutani, H.; Nakata, S.; Tanaka, M.; Hirashima, N. ZIP2 protein, a zinc transporter, is associated with keratinocyte differentiation. J. Biol. Chem. 2014, 289, 21451–21462.
43) Wilson, D.; Varigos, G.; Ackland, M.L. Apoptosis may underlie the pathology of zinc-deficient skin. Immunol. Cell Biol. 2006, 84, 28–37.
44) Pasquet, J.; Chevalier, Y.; Pelletier, J.; Couval, E.; Bouvier, D.; Bolzinger, M.-A. The contribution of zinc ions to the antimicrobial activity of zinc oxide. Colloids Surf. A Physicochem. Eng. Asp. 2014, 457, 263–274.
45) Pizzey, R.L.; Marquis, R.E.; Bradshaw, D.J. Antimicrobial effects of o-cymen-5-ol and zinc, alone & in combination in simple solutions and toothpaste formulations. Int. Dent. J. 2011, 61, 33–40.
46) Sirelkhatim, A.; Mahmud, S.; Seeni, A.; Kaus, N.H.M.; Ann, L.C.; Bakhori, S.K.M.; Hasan, H.; Mohamad, D. Review on Zinc Oxide Nanoparticles: Antibacterial Activity and Toxicity Mechanism. Nano-Micro Lett. 2015, 7, 219–242.
47) Abebe, B.; Zereffa, E.A.; Tadesse, A.; Murthy, H. A review on enhancing the antibacterial activity of ZnO: Mechanisms and microscopic investigation. Nanoscale Res. Lett. 2020, 15, 190.
48) Chen, Y.; Cai, J.; Liu, D.; Liu, S.; Lei, D.; Zheng, L.; Wei, Q.; Gao, M. Zinc-based metal organic framework with antibacterial and anti-inflammatory properties for promoting wound healing. Regen. Biomater. 2022, 9, rbac019.
49) Liang, Y.; Liang, Y.; Zhang, H.; Guo, B. Antibacterial biomaterials for skin wound dressing. Asian J. Pharm. Sci. 2022, 17, 353–384
50) Станчева Д. Проактивна терапия при хемороиди: GP news 2023 4 (44-47)
Адрес за кореспонденция:
Д-р Климентина Господинова
УМБАЛ „Д-р Г. Странски”,
Клиника по дерматология и венерология
бул. “Георги Кочев” 8А,
5809, Плевен
е-mail: klimentina.gospodinova@abv.bg
