Брой 11/2007
Д-р М. Ганчева
дерматолог-венеролог
Скабиесът и половата въшливост са сексуално предавани заболявания, които засягат еднакво двата пола, срещат се във всички възрастови, етнически и социални групи и са широко разпространени по целия свят. Тези две заболявания имат голямо значение не само, поради това,че са често срещани, но и поради икономическата тежест, която причиняват на пациента и обществото, особено в нискоразвитите страни. Според съвременни проучвания от 2006 година, от скабиес боледуват 300 милиона души годишно1.
Scabies
Най-ранните сведения за крастата като паразитна болест по кожата датират от преди новата ера в китайски източници, в древна Гърция и в древен Рим. През 1687 г. корсиканският студент Renucchi доказва причинителя на крастата, като публично вади акар от кожата на болен2.
Причинителят на човешката краста е Sarcoptes Scabiei var hominis, apmponog от род Acarina. женският акар е по-голям от мъжкия и достига 0,5 мм дължина. След оплождането мъжкият кърлеж умира, а оплоденият женски наблиза в епидермиса и издълбава специфична тунелчета, където снася яйцата си. От тях се развиват последователно ларви, нимфи и след около 15 дни се оформят полово зрелите акари.
Заразата се предава от човек на човек при близък контакт (интимен контакт), както и спане в едно легло, напр. майка и дете. Макар и рядко, заразата може да се предаде при здрависване, а също и при ползване на едни и същи инфектирани дрехи, легла и кърпи. Извън кожата акарът загива за 3-4 дни.
Клиничната картина се характеризира със специфичен обрив скабиозен ход и неспецифичен папулозни обриви, екскориации и характерен силен нощен сърбеж.
Скабиозният ход е патогномоничен знак и представлява малка вълнообразна или S-образна ивица с ширина до 0,5 мм и различна дължина, достигаща до 2 см. Единият край е леко възпален през него паразитът е навлязъл в кожата, а другият е леко подут, като в него се намира акарът.
Папулозни лезии и екскориации могат да станат причина за импетигинизация {scabies impetiginisata). Локализацията на обривите е типична: гънки между пръстите на ръцете, флексорната страна на китките, външен ръб на ръката, лакти, корем, особено около пъпа и гениталните органи. Сърбежът обикновено е силен (предимно нощем), предхожда появата на обривите и съпровожда заболяването през целия му ход. Сърбежът е израз на придобита свръхчувствителност, вследствие на дразнещото действие на паразитите и техните продукти върху нервните окончания на кожата.
Освен обикновената човешка краста съществуват и следните специални форми:
Infant scabies. Тази форма се наблюдава при пеленачета и малките деца. Специфично е засягането на длани, стъпала, седалище, окосмена част на главата и нокти локализации, които не са характерни за обикновения скабиес. Екзематизация и развитие на импетиго са обичайни компликации.
Scabies norvegica, s. crusted scabies. Тази форма e тежко състояние, при което кожата е инфектирана от милиони акари и техните продукти3. Кожата е покрита обидно с крусти и скбами, стига се до еритродермия. Скабиозен ход не се наблюдава, а сърбежът е слаб, до липсващ. От нея боледуват имунокомпрометирани пациенти (трансплантирани, стероид-зависещи, HIVинфектирани), умстбено изостанали. Поради нарушение на чувствителността, тези болни не усещат сърбеж и дават възможност на болеста да стигне до инветерирана форма.
Nodular Scabies. Представлява хиперсензитивна реакция към антигените на акара, като може да персистира седмици и месеци след лечение4. Наблюдават се виолетови папули и нодулуси по аксили и мъжки гениталии.
Bullous scabies. От тази форма на скабиес боледуват възрастни пациенти над 65 години. Клиничната картина наподобява тази на булозен пемфигоид с наличие на напрегнати мехури5.
Диференциалната диагноза е широка и се прави с редица заболявания: Atopic dermatitis, Contact dermatitis, Psoriasis, Lichen planus, Dermatitis herpetiformis, Bullous pemphigoid, Urticaria, Chronic lymphocytic leukemia, Necrotizing vasculitis, в-cell lymphoma with monoclonal infiltrate.
Лечението на крастата изисква намазване на цялата кожа на пациента и едновременното третиране на членовете на цялото му семейство, независимо че те могат да нямат оплаквания.
Permethrin е 5% синтетичен пиретроид, който е много добре поносим и може да се използва при малки деца и кърмачки, тъй като рядко причинява странични реакции. Прилага се 8-12 часа, след което се измива.
Lindane се използва като 1 % гамаизомер на хексахлорциклохексан. Не се препоръчва при деца поради невротоксичен ефект, което ограничава неговото приложение.
Crotamiton има силен противосървежен ефект, но може да предизвика контактен дерматит.
Benzyl benzoate се използва в рициново масло 30 % при възрастните и 10-20% при децата. Лечението продължава 3 дни, без къпане в този период. Недостатък е, че може да причини алергична реакция, когато се прилага върху екскориирана кожа.
Най-безопасно и нетоксично е лечението със Sulfur precipitatum във вазелин 25-30% при възрастни и IQ20 % при деца, но неприятният мирис на сярата и цапането на дрехите ограничават неговото приложение.
Като системна терапия се използва лекарстбото Ivermectin. То е особено подходящо при лечение на crusted scabies 200 jig/kg еднократно, като при нужда лечението се повтаря.
Pediculosis pubis
Половата въшливост е епизооноза, причинена от паразити, които живеят на кожната повърхност, нар. Pediculosis (Phthyriasis) pubis. Половата въшка е дълга до 2 мм и е широка, видима с човешко око. На втория и третия чифт крака има добре изразени нокти, които наподобяват щипките на рак. Чрез тях въшката се прикреп6а здраво в основата на косъма. Оттук идва и английското наименование на заболяването Crabs.
Заразяването става при телесен контакт при полов акт и много рядко чрез общи кърпи, бельо и дрехи. Засягат се областите с апокринни потни жлези пубис, аногенитална зона, мишници. възможна е и локализация по други окосмени части, напр. корем, вежди, клепачи. Патогномоничен белег са т.нар. maculae coeruleae, които са синкави петна хеморагии, дължащи се на токсичното влияние на слюнчената секреция на въшката, която превръща хемоглобина в хемосидерин. Сърбежът е силен, може да се разбие леко изразена екзематизация.
За лечението са ефективни Permethrin, Lindane и Pyrethrin лосиони. При засягане на веждите и миглите е подходящо механичното отделяне с помощта на пинсета. Използва се чист бял вазелин или ung. hydrargyrum flavum 2 %.
