Брой 11/2007
Д-р Жана Казанджиева, дм
Катедра по дерматология и венерология Медицински факултет – София
Татуировки
За първи път през 1956 год. в дерматологичния атлас на Фердинанд фон Хебра е публикувана снимка на татуиран от главата до петите пациент. По това време, за направата на подобна татуировка са били необходими месеци. Днес, с появата и усъвършенстването на татуировъчната машина, механичната игла прави между 30 и 50000 убождания на кожата в минута и големите татуировки са ежедневие.
Независимо от техническите достижения, за лекарите остава един основен въпрос:
Как е възможно в XXI век, когато са взети всички мерки за проучване на страничните явления на лекарствата, когато за всеки нов медикамент се извършват безброй клинични проучвания, ние да допускаме в кожата на нашите пациенти да бъдат вкарвани багрила с неясен състав, при нестерилни условия, от хора без медицинско образование?
Нашето проучване върху 234 татуирани пациенти с различни кожни заболявания показа 8 5,1 % усложнения, свързани със самата татуировка или нейната направа . Основните дерматологични проблеми бяха: инфекциозни усложнения, алергични реакции и поява на псевдолимфоми.
Предаването на полови инфекции чрез татуиране е сравнително рядко. Основно се съобщават случаи на трансмисия на сифилис, хепатит и СПИН, като обикновено причина са нехигиеничните и непрофесионални условия, в които е направена татуировката. През XIX и XX век основни фактори за предаване на инфекция са нестерилните игли и слюнката на татуировчика. Последната, поради вярата в нейните анти-септичните и епителотонични свойства, е широко използвана за разреждане на боите и почистване на татуировъчните игли.
През 1853 год., Hutin1 за първи път описва предаване на луетична инфекция при татуиране, като татуировачът е бил болен от сифилис I cm., с мек шанкър върху устните и по този начин предава заразата по време на самата манипулация. По време на тази непеницилиноба ера, трансмисията на сифилис е едно от най-сериозните усложнения след татуиране. Josias (1877)2, Магу и Dallas (1878), и Pospelow (1889) наблюдават ulcus durum след татуиране не както обикновено като единична лезия, а като множествени изменения на 2, 3, 4, 5 участъка от кожата, поради инокулацията на Treponema pallidum на много места едновременно. Проучване на RuksinaP, направено в американската армия и флота през 1886 г., доказва, че 26 от 41 пациенти с екстрагенитален сифилис са инфектирани по време на направата на татуировка. През 1923 г. в САЩ, 20 души са инфектирани с Treponema pallidum от един и същ татуировчик, който е болен от сифилис (II стадий). Същевременно няколко световноизвестни дерматолози като Aoki\ Dohi, Lipschutz и Zechmeister забелязват, че при наличие едновременно на сифилитична инфекция и татуировки, кожните промени се наблюдават само в сините полета и липсват в червено татуираните участъци.Този интересен факт намира своето обяснение червената боя е цинобър, т.е. живачен (II) сулфид, а живакът има трепонемицидно действие и е използван под формата на живачни пари и живачни унгвенти за лечение на сифилис.
Първият описан случай на предаване на HIV инфекция е описан в сп. „Лансет“5 през 1988 год. Пациентът и татуировчикът са затворници, като татуировката е направена при изключително лоши и нехигиенични условия. Според едно проучване непрофесионалната татуировка е сериозен риск за предаване на СПИН. Проучването отчита двойно по-висок риск между татуираните наркомани (2,7%), сравнен с риска при нетатуираните (1,4 %)6.
Независимо от опитите да се омаловажи рискът от заразяване от СПИН при татуиране, Центърът за контрол на заболеваемостта в САЩ предупреждава: рискът от предаване на HIV инфекция чрез татуиране е съществен, ако инструментите са изцапани с кръв, нестерилни или използвани при много клиенти.
От епидемиологична гледна точка много по-сериозен е рискът от предаване на Хепатит в и С чрез татуиране. Клинични проучвания от всички континенти доказват, че пациентите с татуировки попадат в рисковите групи за хепатит, особено ако се касае за непрофесионални татуировки. Първите 5 случая на заразяване с хепатит в по време на татуиране са описани в Испания7, като симптомите се появяват 2 месеца по-късно. Подобен казус, но този път за предаване на хепатит С при татуирани в едно и също ателие, е описан в Япония8.
Benelux Study Group за лечение на хроничен хепатит С проучва механизма на инфекция при 292 пациента с хроничен хепатит С. На трето място след кръвопреливане (50 % от пациентите) и наркомания (14%), като важен фактор за предаване на инфекцията са отбелязани татуировките (при 4 % от изследваните пациенти)9. Според направено в Германия проучване за рисковите фактори за хепатит С-трансмисия, татуировките са на пето място след кръвопреливане, наркомании, хетеросексуални полови контакти и професионални манипулации10. в България С. Тонев пра8и проучване върху 107 пациенти с татуировки и открива при 44,8 % наличие на повишени маркери за хепатит В.
Пиърсинг
Татуиробките и пиърсингът са почти идентични като рискови фактори за предаване на инфекции. Например, Центърът за контрол на заболеваемостта (САЩ) отбелязва следните сериозни рискове при пиърсинг на езика:
1. инфекции
2. формиране на келоидни цикатрикси
3. хепатит С
4. тетанус
5. Toxic shock syndrome
6. Абсцес на мозъка
7. Невралгия на п. trigeminus
8. фациална пареза
9. Смърт
Няма сигурни доказателства или описани случаи на директно предаване на сифилис, хепатит или СПИН чрез пиърсинг. въпреки това пиърсинг в областта на половите органи {glans, preputium, scrotum, clitoris, labia), дори само като механична травма, вече създава условия за предаване на инфекции. Поради нарастващата популярност на пиърсинга и татуировките, Американският червен кръст е приел наредба, съгласно която не се разрешава кръводаряване, ако през последната една година дарителят си е правил татуировка или пиърсинг.
Филъри
Инжектирането на различни субстанции за увеличаване на размера на пениса, все още е част от манталитета на по-примитивните социални слоеве. Cnopeд Спира11 за първи пып през 1899 г. Gersuni инжектира парафин в скротума на един младеж, за да наподоби тестиси, които са били отстранени поради туберкулозна инфекция. През 1906 год. Heidingsfeld описва първия тумор, образуван след парафинова инжекция12. Терминът „парафинома” е въведен в литературата от Newcomer и Graham за случаи, при които инжектирането на растително или минерално масло индуцира образуването на склерозиращ липогранулом13. Инжектирането на твърд или мек парафин за уголемяване на размера на пениса стига зенита на своята популярност в началото на миналия век, когато поради зачестилите случаи на тежки усложнения, тези манипуляции се прекратяват, с изключение на някои азиатски и източноевропейски страни. При хистологично изследване парафиномите имат вид на „шбейцарско сирене” и всъщност представляват лобуларен паникулит, при който кистичните пространства са обградени от гигантски клетки.
След като силиконът стана един от най-популярните материали в модерната медицина и козметика, наблюдаваме много случаи на т.нар. „силиконома”. Силиконовите инжекции са използвани от много мъже за увеличаване на размерите на пениса. Появата на гранулом тип чуждо тяло след подобна манипуляция обикновено води до ексцизия и трудно коригиране на дефекта. Страничните явления след силиконова имплантация включват уплътняване на тъканите, еритем и поява на кожни грануломи. Според Arinu силикономите се дължат на активиране на Т-клетките и са асоциирани с повишени нива на TNF-a.
в заключение, всяка една манипулация напра6а на татуировка, пиърсинг или имплантиране на филър, може да бъде рискова за заразяване с полово-предавани инфекции (сифилис, СПИН, хепатит).
