Брой 2/2019
Д-р В Павлова, гл. ас.
Катедра Дерматология, венерология и алергология, Факултет по медицина, МУ – Плевен
В ерата на повишената антбиотична резистентност и алергична диатеза у пациентите, като локално средство на първи избор за бактериални кожни инфекции се откроява Fucidin®. Той се използва в клиничната практика повече от петдесет години и постига отлични терапевтичи резултати. Fucidin® се продуцира от гъбичката Fusidium coccineum, която е открита през 1953 г. в зоологическа градина в Япония. Изследователите от LEO използват мостра от Fusidium Coccineum в експеримент с penicillin през 1959 – 1960 г. и установяват, че гъбичката инхибира staphylococci. Вследствие на тези научни факти в 1961 г. е подадено заявление за регистрация на Fucidin®. В момента Fucidin е със световно присъствие.
Какво прави Fucidin толкова успешен в прaктиката?
Клиничните проучвания за Fucidin демонстрират висока антибактериална активност, достатъчно висока концентрация и кожна пенетрация, минимални странични ефекти, висока ефективност и в гной и не на последно място – изгодна цена. Fucidin® е локален антибиотик с най-висока активност спрямо стафилококи1.
Генеричната субстанция, т.е активно действащото вещество във Fucidin, е фусидова киселина (fusidic acid), която притежава висока активност срещу най-често срещаните кожни патогени, особено S.Aureus и метицилин резистентни стафилококи (MRSA), а също и спрямо S. Epidermidis, Corinebacterium minutissimum и др.
Fucidin действа като инхибира протеиновата синтеза на бактериалната клетъчна стена1.
Високата ефективност на Fucidin® e придружена и от дълбока пенетрация в кожата 2,3,4,5
Fusidic acid пенетрира в кожата подобно на локалните кортикостероиди. Само след 30 минути Fucidin достига до най-дълбоките кожни слоеве в ефективни концентрации – 18 пъти по- висока от минималната инхибираща концентрация (MIC), необходима за ерадикация на S.aureus1-4.
Fucidin® има висок профил на безопасност. Клиничните проучвания и години приложение в практиката показват незначителни странични ефекти1,6-12. Наблюдавани са редки случаи на алергия и кръстосана алергия 1,13. Редките случаи на алергични реакции към Fucidin са демонстрирани в проучвания спрямо други локални антибиотици. Установява се, че neomycin показва 3 пъти по-високи алергични прояви, а gentamicin – над 4 пъти повече спрямо Fucidin 14,15
Приложението на Fucidin® е с нисък риск от резистентност. Резистентността за цяла Европа дълги години остава ниска – под 5%16. Резистентност не се развива и при използване до 2 седмици16-18. Липсва кръстосана резистентност, поради уникалната структура.19 Уникалната структура на Fucidin®го прави устойчив на бактериалните ензими в гной, което го прави най-ефективен в групата на локалните антибиотици. И не на последно място Fucidin® e икономически изгоден, тъй като курсът на лечение е приблизително шест лева. Поради високата ефикасност, Fucidin e подходящ при всички бактериални кожни инфекции – импетиго, фоликулит, фурункул, карбункул, паронихия, хидроаденит, еризипел, еритразма, сикозис барбе, ектима, рани и изгаряния. Дозира се 2-3 пъти дневно и обикновено в рамките на 7-10 дни инфекциите биват овладени. При нужда Fucidin може да се използва и по-дълго време.
Анализът на всички предимства на Fucidin дава основание той да бъде препоръчан като средство на пръв избор при бактериални кожни инфекции в клиничната практика.
Библиография:
1. Schöfer H et al. Eur J Dermatol 2010;20(1):6-15.
2. Stuttgen G, Bauer E. Arzneim Forsch 1988;38(5):730-735
3. Stratchounski LS et al. J Chemother 2005;17(1):54-60
4. Bogdanovich T et al. Antimicrob Agents Chemother 2005; 49(10): 4210-4219
5. Winkelman W, Gratton D. Clin Drmatol 1989; 7(3): 156-162
6. Karup C, MD. Drug Safety Department, LEO Pharma. Poster no. P110 presented at the 16th EADV congress, 16-19 may 2007, Vienna.
7. Larsen FS et al. Acta Derm Venerol 2007; 87: 62-68.
8. Ramsay CA et al. J Eur Acad Dermatol Venerol 1996; 7(Suppl. 1): 15-22.
9. Wilkinson JD et al. Curr Ther Res 1985; 38: 177-182.
10. Javier PR et al. Br J Clin Pract 1986; 40: 235.
11. Strategos J. Pharmatherapeutica 1986; 4: 601-606.
12. Hill VA et al. J Dermatol Treat 1998; 9: 915-919.
13. Wilkinson JD. Br J dermatol 1998; 139(Suppl. 53): 37-40. 2. Meyler’s side effects of drugs. Amsterdam: Elsevier 2006: 1460.
14. Morris S D, Rycroft R J G, White I R, Wakelin S H, McFadden J P. Br J Dermatol 2002; 146(6): 1047-1051
15. De Pàdua CA, Uter W, Schnuch A. Pharmacoepidemiol Drug Saf 2007; 16:377-384
16. Menday & Noble. J Dermatol T 2000;11:143–9.
17. Ravenscroft. Br J Dermatol 2003;148:1010–7.
18. Schultz Larsen et al. Acta Derm Venereol 2007;87:62–8
19. Verbist. JAC 1990;25:1–5.
