Брой 9/2001
Д-р Добрин Паскалев
Името на Едуард Дженър остава завинаги свързано с откриването на ваксина против едно от най-смъртоносните заболявания в човешката история едрата шарка.
Роден е на 17.03.1749 г. в градчето Бъркли, графство Глостършир, като трети син 8 семейството на пастор. На петгодишна възраст загубва баща си и с неговото отглеждане и възпитание се заемат по-големите му братя. в духа на епохата, само шестнадесетгодишен, отива да учи занаят при хирурга Даниъл Лъдлоу, под чийто покрив живее и работи почти шест години. През 1770 г., младият Дженър постъпва в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където прочутият Джон Хънтър чете лекции по хирургия. Познанството от аудиторията прераства в приятелство за цял живот. Учителят Хънтър го напътства и окуражава, а ученикът Дженър поддържа „гореща“ кореспонденция със своя наставник и периодично му изпраща различни животински видове за неговия музей. Забележителната сбирка на Хънтър, наброяваща около 13600 екземпляра, е гордостта на Лондонското кралско дружество, но за съжаление през 1941 г. е разрушена от немските бомбардировки.
Дженър е роден естествоизпитател и прекарва часове сред природата. На него дължим интересното описание на живота и навика на кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда доклад, който той представя пред Кралското научно дружество. По препоръка на Хънтър, той е включен и в екипа от сътрудници, които класифицират животинските и растителните видове, донесени от първата експедиция на капитан Джеймс Кук (1768-1771). Дженър е обичан и уважаван от хората в Бъркли, където се завръща и работи до края на живота си. В тесен приятелски кръг свири на флейта и контрабас, увличат го рисуването и поезията. За поколенията е останала натуралистичната поема „Зов към един синигер“, Дженър се оженва през 1788 г. и има три деца. фамилната къща, издигната до църквата в Бъркли, е запазена и до днес.
Откривателят Дженър, Болестта бариола е известна от дълбока древност, а нейната гибелност всява ужас сред хората от всички епохи. През XVII в. един от всеки четирима жители на Земата умира от едра шарка. Около 1015% от оцелелите остават обезобразени за цял живот. Интервалите от по-ниска спорадична заболеваемост (48 години) се последват от мощни пандемии.
Дженър научава от доячките във фермите за едно старо поверие: човек, преболедувал от кравешка сипаница (кравешка шарка), наричана по народному „ваксина“ (от vacca, лат. крава), не се разболява от човешка едра шарка. Тогава се ражда идеята проста и затова гениална: ако наблюденията са верни, то изкуственото заразяване с кравешка шарка може да се окаже сигурна защита против истинската вариола. Джон Хънтър го окуражава и Дженър пристъпва към великия експеримент. През м. май 1796 г. той взема материал от пустула на ръката на млекарката Сара Нелмс, заразена с кравешка шарка, и го нанася (чрез скарификация) върху предмишницата на осемгодишния Джеймс фипс. Момчето развива кравешка сипаница, която бързо отзвучава. След месец Дженър му инокулира материал от болен от бариола, но фипс не се разболява. Няколко месеца по-късно процедурата се повтаря, но момчето остава невъзприимчиво за страшната болест. Народното поверие се оказва вярно: кравешката шарка предпазва от едрата шарка. Дженър изпраща писмено съобщение за откритието си до „Transactions“ (печатен орган на Кралското научно дружество). Статията обаче, не е приета за публикуване. През 1798 г. Дженър издава малка книжка под надслов: „Изследване върху причините и последиците на 6ариоло-ваксината, заболяване, установено в някои западни графства на Англия, в частност Глостършир, и известно под името кравешка шарка“. Както е отбелязано на титулната страница, негов издател е Сампсън Аоу.
Отзвукът. Две години след публикуването й, книжката на Дженър става прочута и е преведена на основните езици. Наполеон издава заповед да бъдат ваксинирани всички войници в неговата армия. Американските индианци изпращат при Дженър делегация, която му изразява своята признателност: преди триста години конквистадорите са донесли и в Новия свят непознатата там вариола и избухналата епидемия се е оказала „по-смъртоносна от аркебузите на европейците“. Вдовицата на руския император изпраща на Дженър пръстен и кръщава първото ваксинирано дете в Русия с името „Ваксинов“.
През 1802 г., за резултатите от неговата работа, Парламентът му гласува 10000 лири награда. През същата година е основано Royal Jennerian Society, имащо за цел разпространение на ваксината. През 1807 г. Парламентът отпуска на Дженър втора национална премия от 20 000 лири. За увековечаване името и делото на Дженър е създаден и медал в негова чест, а Лондон го избира за почетен гражданин.
Славата не повлиява върху скромността на Дженър и той отказва на предложението за живот и кариера в столицата: „Щом в зората на моя живот избрах прости и скромни места, долините, а не върховете, сега, когато наближава залезът, как бих могъл да се присъединя към ловците на слава и богатство?“ (писмо до хирурга Хенри Клайн).
Умира на 26.01.1823 г. от мозъчен инсулт.
Двеста години след паметния експеримент в Бъркли, вариолата е заличена от списъка на болестите на Земята, а нейният причинител е само лабораторен вирусен щам.
