Минерални вещества в плодовете

Брой 9/2001

Д-р Веселин Денков
Д-р Румяна Денкова

В природата се срещат стотици елементи, от които около 17 са жизненонеобходими за растенията, а 19 за животните и за човека, за да могат те да се развиват, растат и размножават нормално и за да бъдат в добро здравословно състояние. Четири от тези незаменими елементи (въглерод, водород, кислород и азот), които растенията извличат от водата и въздуха, представляват голям процент от тегловната маса на рас­тителните тъкани в прясно състояние. При изгаря­не на едно растение те­зи елементи излитат във вид на газове, а пе­пелта, която остава, представлява смес от извлечени чрез корено­вата система от почва­та различни минерални вещества, които се нат­рупват в плодовете, листа­та и други части на растение­то. Минералните хранителни ве­щества, съдържащи се в растителни­те организми в сравнително по-големи коли­чества, се наричат макроелементи, а тези, които се съ­държат в много малки количества микроелементи. в последно време се възприема минералните вещества, чиято концентрация в човешкия организъм превишава 0,001%, да се определят като макроелементи, а тези, чиято концентрация е от 0,001 до 0,000001% — като мик­роелементи.

Макроелементи (минерални соли).

Съдържат се в пло­довете, цветовете, листата и други части на растения­та предимно под форма на соли на калия, натрия, калция, фосфора, магнезия, желязото, хлора и сярата и затова се наричат още минерални соли. Тяхното процентно съдър­жание е различно, в зависимост от овощния вид, почвеноклиматичните условия, географското местообитание, геохимичните условия на околната среда и други факто­ри. Минералните соли не са енергийни източници, но тях­ното присъствие в растенията е свързано с редица важ­ни функции в човешкия организъм. От една страна, те улесняват протичането на биохимичните процеси и по този начин изпълняват каталитична роля. От друга страна, те са съставна част на клетъчната цитоплазма, като поддържат нейното колоидно състояние и регули­рат осмотичното налягане в клетките. Освен това, ми­нералните соли вземат участие в кръвотворенето, кръвосъсирването, обмяната на веществата и растежа, а също и в изграждането на костната система и зъбите. Те изпълняват и друга важна функция регулират киселинноалкалното равновесие на организма. Чрез уриниране, дефекация и потене човек всекидневно губи известни коли­чества минерални соли, поради което е необходимо те да се набавят чрез храната (особено от плодовете и зелен­чуците).

Калиеви соли.

Съдържат се във всички плодове и то в по-голямо количество, в сравнение с останалите макро­елементи. Калият намалява способността на тъканните белтъци да задържат вода и улеснява отделянето на течности с урината (има диуретично действие), като по този начин регулира водния ба­ланс. Калият е физиологичен антаго­нист на натрия (който задържа водата в тъканите и предиз­виква отоци) и затова при сърдечни и бъбречни заболявания, съпроводени с отоци, се препоръчва консумиране на плодове с високо съдържание на калий. Освен това, този елемент участва в синтезата на белтъци и гликоген и стимулира дейността на скелетната мускулатура, а също и на сърдечния мускул. Недости­гът на калий се изразява с мус­кулна слабост, смущения в сърдеч­ната дейност и водната обмяна, сто­машно-чревната дейност и др.

Нормално човешкият организъм се нуждае от 2-3 г ка­лий на денонощие.

Най-богати на калиеви соли са плодовете: фурма (до 700 мг%), портокал (до 461 мг%), мандарина (до 457 мг%), ба­нан (до 395 мг%), бяла тиква (до 383 мг%), дрянка (до 363 мг%), шипка (до 350 мг%), пъпеш (до 330 мг%), киви и касис (до 320 мг%), кайсия и смокиня (до 330 мг%) и др.

Натриеви соли.

Заедно с калия те регулират водния об­мен на организма. Колкото по-високо е обаче съдържание­то на натриеви соли, толкова повече вода се задържа в човешкия организъм, което води до поява на отоци, повишено кръвно налягане, затрудняване дейността на бъбреците, задържане на отпадъчни продукти от обмяна­та на веществата, намаляване разтворимостта на соли­те на пикочната киселина. Натриевите соли поддържат осмотичното налягане на клетките. При недостиг се поя­вява световъртеж и нарушаване на сърдечната дейност. в кръвната плазма се съдържат 300-330 мг% натрий. Де­нонощната потребност от този макроелемент за човеш­кия организъм е 5-6 г, като всекидневно почти същото ко­личество натриеви соли се отделя чрез урината и потта.

С най-високо съдържание на натриеви соли са плодове­те: нар (до 80 мг%), бодливо грозде (до 73 мг%), банан (до 54 мг%), фурма (до 52 мг%), вишна (до 48 мг%), арония (до 47 мг%), грозде (до 40 мг%), манго (до 28 мг%) и др.

Хлорни соли.

В малки количества се съдържат в доста плодове. Въпреки че основно хлорът постъпва в човешкия организъм под формата на натриев хлорид (готварска сол), обмяната му е различна от тази на натрия, но заед­но с него участва в състава на стомашния и чревния сок, както и в секрета на задстомашната жлеза. Хлорът играе важна роля в поддържането на осмотичния баланс в организма. При излишък на хлор, той се отлага предимно по ко­жата, откъдето се излъчва чрез потта (до 6%), а при наси­щане на организма хлор се отделя и чрез урината (до 90%).

Повишено съдържание на хлор в кръвта настъпва при обезводняване на организма, а също при нарушаване на отделителната функция на бъбреците. Излишъкът на хлор води до образуване на отоци, развитие на възпали­телни процеси, повишаване на кръвното налягане и до дру­ги неблагоприятни последствия. в кръвната плазма нор­мално се съдържат 340-380 мг% хлор. Недостигът и нару­шеният обмен на хлор предизвикват болестни прояви например недостатъчна секреция на стомашния сок и др. Рязкото намаляване на съдържанието на хлор в организма може да доведе до тежко болестно състояние, йонякога с неблагоприятен изход.

Плодове, които съдържат най-голямо количество хлор, са: вишна и черна боровинка (до 8 мг%), малина и ябълка (до 3,1 мг%), касис (до 1,4 мг%), круша, слива и бодливо грозде (до 1 мг%) и др.

Калциеви соли.

Намират се в голямо количество във всич­ки плодове. Калцият влиза в състава на всички телесни клетки и на кръвта, като спомага за съсирването й. Участ­ва в изграждането на костната система и зъбите. Поддър­жа нормалната нервно-мускулна възбудимост и активира действието на някои ензими. Разпределението на калция в човешкия организъм се регулира от околощитовидните жлези и зависи от съотношението му с фосфора и магне­зия, както и от някои витамини (С и D). От тяхното нали­чие зависи включването на калция в изграждането на кос­тите. Недостигът на калций при децата води до недоста­тъчно вкалцяване на костите (рахит), а при възрастните до размекване на костната тъкан (остеомалация) и разру­шаване на зъбите. Липсата му повишава дразнимостта на нервната система.
Потребността на организма от калций за денонощие е 0,8-1,0 г, която при бременни и подрастващи нараства до 1.5г, а при кърмачки до 2 г.

По-голямо количество калциеви соли се съдържат в пло­довете: шипка (до 297 мг%), мандарина (до 120 мг%), къпи­на (до 80 мг%), фурма (до 65 мг%), лимон (до 60 мг%), дрянка (до 57 мг%), смокиня (до 54 мг%), малина, грозде и киви (до 50 мг%), портокал (до 49 мг%) и др.

Фосфорни соли.

Съдържат се в средни количества във всички плодове, фосфорът, също както калцият, участва в образуването на костната система и зъбите. Под фор­ма на фосфорна киселина той влиза в състава на много ор­ганични съединения в човешкия организъм, които са с ви­сока биологична активност, като аденозинтрифосфорна киселина (АТф), нуклеопротеини, креатинфосфат, фосфолипиди и др. фосфорът участва и в обмяната на вещест­вата, както и в процесите на натрупване и освобождава­не на енергия в митохондриите („центрове“ на клетъчно­то дишане). взема участие и в процесите на фосфорилирането и е необходим за нормалната сейност на нервната система при човека. в усвояването на фосфора участва витамин D, който регулира фосфорната (а също и калцие­вата) обмяна. Понеже фосфорът влиза в състава на ве­щества, които са свързани с енергийните процеси, при го­леми физически натоварвания е необходимо увеличаване на приема му в организма.

Потребността от фосфор на денонощие за възрастни е 1.6г, като при повишени натоварвания достига до 2-2,5 г, при бременни до 3 г, при кърмачки до 3,8 г.

От плодовете, най-богати на фосфорни соли са: шипка (до 258 мг%), фурма (до 62 мг%), черна черница (до 47,7 мг%), касис (до 45 мг%), малина и бяла тиква (до 44 мг%), къпина (до 40 мг%), смокиня (до 36 мг%), грозде и ягода (до 35 мг%) и др.

Магнезиеви соли.

Съдържат се в средни количества във всички плодове. Магнезият е физиологичен антагонист на калция и неговата обмяна е свързана с фосфорната, като активира ензимите, участващи в нея. влиза в състава на редица ензимни системи, в които е „активен център“. взе­ма участие (също както калция и фосфора) в развитието на костната и в дейността на нервната система.

Магнезиевите соли влияят върху биосинтеза на белтъ­чините в организма, участват в процесите на дишането и храносмилането и понижават артериалното кръвно на­лягане при хипертоници. Недостигът на магнезий в чо­вешкия организъм нарушава белтъчния синтез, което до­вежда до задържане на растежа. Смята се, че недостигът на магнезий спомага за отлагане на холестерол по стени­те на кръвоносните съдове, което води до развитие на атеросклероза.

Денонощната потребност от магнезий за възрастни е 0,2-0,4 г, а за бременни, кърмачки и деца тя е значително по-голяма.

Плодове, богати на магнезиеви соли, са: шипка (до 122 мг%), фурма (до 65 мг%), мандарина (до 38 мг%), банан (до 36 мг%), къпина (до 35 мг%), малина и ракитник (до 32 мг%), дрянка и грозде (до 26 мг%) и др.

Железни соли.

Съдържат се във всички плодове. Желязо­то има важно значение като съставка на хемоглобина. Главно депо, в което се натрупва желязото, е червеният костен мозък, където се осъществява еритрогенезата (образуването на еритроцити). Желязото влиза в съста­ва и на други тъкани черен дроб, мускулатура и др., а съ­що и в състава на много ензимни системи, благодарение на които се осъществяват окислителините процеси. При недостиг на желязо настъпват смущения в образуването на червените кръвни клетки и хемоглобина, което води до желязодефицитна анемия.

Потребността от желязо за деца е около 7-10 мг на де­нонощие, за възрастни 15-17 мг, като при бременни и кърмачки е значително по-голяма.

Желязни соли се съдържат във всички плодове, като найбогати на този елемент са: мандарина (до 15 мг%), грозде (до 6 мг%), портокал (до 5 мг%), кайсия (до 4,8 мг%), дренка (до 4,1 мг%), черна черница (до 4,0 мг%), слива (до 3,1 мг%) и др.

Серни соли.

Съдържат се в много плодове в по-ограничени количества. Сярата влиза в състава на редица органич­ни съединения, най-вече на някои аминокиселини (цистин, цистеин, метионин), а също в хрущялната тъкан, космите, ноктите, повърхностния кожен слой, както и в нервната тъкан. Сярата е нужна за белтъчния синтез, клетъчното дишане и за нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция. Особено необходима е за обезвреждане на ток­сичните вещества, постъпващи от червата в черния дроб.
Денонощната потребност от сяра е около 1-1,5 г.

От плодовете с най-голямо съдържание на серни соли са: фурма (до 65 мг%), грозде (до 20 мг%), бодливо грозде (до 18 мг%), малина (до 16 мг%), черна боровинка (до 11 мг%), смокиня (до 10 мг%) и др.

Продължава в следващия брой.