Инфекции на пикочните пътища: микоплазми и уреаплазми

Инфекции на пикочните пътища: микоплазми и уреаплазми
468×60 – top

Брой 11/2016

Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн

Инфекциите на пикочните пътища винаги са били проблем за човека. Във времето преди откриване на антибиотиците някои от тези инфекции са завършвали дори фатално. Куриозно, първата описана вътреболнична инфекция (1926 г.), е от урологичната практика…

Тъй, като пикочните пътища са особено благоприятна среда за развитие на различни инфекциозни причинители, те могат да се развият в бъбрека, да протекат през уретера, пикочния мехур, простата и пикочния канал. Разбира се, не винаги инфекцията на пикочните пътища се проявява клинично. Безсимптомната бактериурия е състояние, при което в урината се установяват достатъчно количество бактерии, способни да причинят възпаление (сигнификантна бактериурия), но такова не се развива.

Често изолирани от урината са микоплазмите (фиг. 1а) и уреаплазмите (фиг. 2б). Въпреки, че са сапрофитни, те могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на уро-гениталната система.

mic
 

 

 

mic2

 

 

 

 

(а) (б)
Фигура 1. (а) Mycoplasma genitalium; (б) Ureaplasma urealyticum

Инфекциите, причинени от Mycoplasma hominis, Mycoplasma genitalium, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum се разглеждат като основен или спомагателен фактор в случаите на негонококов нехламидиозен уретрит, епидидимит, простатит, и др. Тези инфекции основно се предават по полов път, но е възможно и вертикален пренос от майката на детето при раждането, както и при трансплантация на тъкани. Инкубационният период след заразяване е 15-20 дни.

Микоплазмите се развиват в клетките на уротела, често едновременно и с други бактерии. Тежко е протичането на инфекцията при хора с увреден имунитет, когато е възможно микоплазмите да навлязат в организма и да предизвикат възпалително заболяване и на други органи.

При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране с или без оскъдно прозрачно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U. urealithicum, а 10-20% – от M. genitalium. Наблюдавани усложнения на инфекцията са възпаление на простатата, простатовезикулит, епидидимит и епидидимоорхит. При жените най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от M. hominis и също може да причини възпаление на пикочния канал и пикочния мехур. При оплаквания, свързани с болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален ръстеж в урината, винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция. Приема се, че U. urealythicum участва в патогенезата на бъбречно-каменната болест, поради високата си уреазна активност, докато M. hominis се приема за причинител на остър пиелонефрит.

Диагностицирането на обсъжданите инфекции не е трудно, стига да се мисли за тях. При мъжете се изследва уретрален секрет, урина, семенна течност и простатен секрет. При жените могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет. Най-чувствителен метод за диагностика в тези случаи са молекулярните техники от типа на PCR, които се използват все по-широко.

Основни при лечение на инфекциите от Mycoplasma и Ureaplasma остават тетрациклините, но все по-често се използват макролиди и хинолони.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom