Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Кардиология / Дислипидемии

      Дислипидемии

      отGP News публикувано на 01.02.200213.09.2022 Кардиология
      Дислипидемии

      Брой 2/2002

      н.с. Д-р Н. Дончева

      ХХ-ти век затвори цикъла от научни проучвания и открития относно връзната „холестерол сърдечно-съдови заболявания“. В над 50 проспективни проучвания бе установена зависимост между повишаването на холестерола и коронарната бо­леет на сърцето (КБ). Както при болните, подходящи за първична, така и при нуждаещите се от вторична профилактика, бе установено, че понижаването на серумния холестерол води до намаляване на риска от КБ. Данните показват, че понижаване на нивото на холестерола с 1% води до редуциране на сърдечно-съдовия риск с 2-3 %.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      А днес с основание може да се твърди, че дислипидемиите (ДАП) представдяват най-честата обменна аномалия, застрашаваща здравето на съвременния човек: се установява при 4-28% от населението и варира, в зависимост от изследваната популация и възприетите клинични и лабораторни критерии. За Бълзария относителната й честота е около 20% (според данните от Sofia Heart Study 2000). Клиничното значение на ДЛП се обуславя от тяхното водещо място като рисков фактор за развитие на атеросклерозата и нейните клинични прояви.

      В последните години, както в световен мащаб, така и в България, се наблюдава една неблагоприятна тенденция за зачестяване на ДЛП. Откриването им и тяхната навременна корекция са приоритет в Националната профилактична програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания.

      Нарушенията в мастната обмяна могат да бъдат първични (фамилии) и вторични (свързани с друго заболяване).

      При фамилните форми, генетичните фактори активно взаимодействуват с т. нар. фактори на околната среда, за които е известно, че могат да отключат, задълбочат или да подобрят основното обменно отклонение.

      Най-често срещаните в клиничната практика генетични нарушения на липидната обмяна, са:

      • фамилната комбинирана хиперлипидемия,
      • полигенната хиперхолестеролемия,
      • фамилната хетерозиготна хиперхолестероле­мия и
      • фамилната дис-бета-липопротеинемия. Рискови групи за развитие на вторична ДЛП са болните със захарен диабет, хипотиреоидизъм, заболявания на хипофизата, увреждания на черния дроб, пациентите с нефротичен синдром, затлъстяване, порфирии, псориазис, подагра, панкреатит, системен лупус еритематодес и др. Дислипидемия се установява и при лица, допускащи системни грешки в храненето (богата на наситени мазнини и/или въглехидрати диета), а също и злоупотребяващи с алкохол, тютюнопушене, подложени на психо-емоционален стрес, както и при лечение с някои медикаменти. Рискова група са и болните с фамилна анамнеза за ранна КБ при родственици (мъже под 55 г. и жени под 65 г). Препоръчително е да се провежда изеледбане за ДЛП и при децата с фамилна обремененост. При съчетаването на повишени ниба на холестерола с високо кръвно налягане, опасността от атеросклеротична съдова болест нараства шест пъти.

      Съвременни рандомизирани изследвания доказват, че рискът от КБ е 20 пъти по-висок при пушачите, в сравнение с непушачите, а при болни­те със захарен диабет той е от два до четири пъ­ти по-висок, отколкото при недиабетици. Мъжете над 45 г. са от два до три пъти по-застрашени от жените на същата възраст, за които е ха­рактерно, че преди менопаузата са под „естрогенна кардиопротекция“. В постменопаузалния период обаче, сърдечно-съдовият риск при жени­те се изравнява с този при мъжете на същата възраст.

      Скрининг за дислипидемия (избирателен скри­нинг или по време на осъществен по друг повод медицински преглед) трябва да се провежда при всички лица, навършили 20 години.

      Изследването на пълен липиден статус включва:

      • определяне на общ холестерол,
      • холестерол в липопротеините с висока плътност (ЛвП-Хол., протективен),
      • холестерол в липопротеините с ниска плътност (ЛНП-Хол., атерогенен),
      • холестерол в липопротеините с много ниска плътност (ЛМНП-Хол.),
      • триглицериди и калкулиране на поне четири от прогнозните липидни атерогенни индекси.

      Достоверността на получените резултати е от голямо значение както за поставяне на правилна клинична диагноза, така и предвид избора на евентуално скъпоструващо лечение. Ето защо се препоръчва диагнозата дислипидемия да се поставя след две последователни изследвания на липиден статус изпълнени в профилирана лабора­тория (с достатъчно богат опит и надеждност на прилаганите методи). Целта е да се открият лицата с гранично-високи и/или високи нива на холестерола, за да се предприеме навреме адекват­на корекция на ДЛП.

      Пълната клинична оценка на болния с ДЛП включва:

      • лична и фамилна анамнеза,
      • подробен физикален преглед,
      • лаборатории изследвания (освен за ДЛП и за чернодробна, бъбречна и ендокринна патология),
      • оценка на диетата, начина на живот и профи­ла на рисковете.

      Наличието на множество рискови фактори и изчисляването на индивидуалния общ кардиоваскуларен риск е изключително важно, когато се обсъждат периодите на проследяване и лечение на ДЛП.

      Редица допълнителни рискови фактори извън ДЛП, изведени от епидемиологични проучвания в последните три десетилетия, се свързват с развитието на исхемична болест на сърцето и друга форма на атеросклероза:

      • повишени нива на инхибитора на плазминогеновия активатор и тъканния плазминогенов акти­ватор,
      • фактори VII, VIII,
      • липопротеин (а),
      • хомоцистеин,
      • инсулинова резистентност.

      Целта на лечението на ДЛП е:

      • да се отсрочи появата или да се забави прогресирането на атеросклерозата;
      • да се намали (или да се коригира) опасността от влиянието на рисковите фактори диабет, свръхтегло, артериална хипертония;
      • да се предотврати развитието на панкреа­тит.

      При много пациенти липидните нарушения могат да бъдат повлияни от промени в начина на живот, включващи диета, контрол на телесното тегло, редовни физически упражнения и спиране на тютюнопушенето. Мерките, свързани с начи­на на живот, често водят и до понижаване на кръвното налягане, а също и до подобряване на глюкозния толеранс. Профилактична диета за ДЛП се препоръчва за цялото население над двегодишна възраст.

      „Отговорът“ спрямо диета­та обаче, варира: кръгът на „повлиялите се“ обхваща както слабо реагиращи, така и силно реагиращи на профилактичната диета. Подобряването на обичайния хранителен режим трябва да включва също и намаляване приема на готварска сол и изключване на злоупотреби с алкохол. Освен директен ефект върху метаболизма на липидите, диетата може да окаже и антитромботичен, антиоксидантен и вазодилатативен ефект върху сърдечно-съдовата система. Лечението с диета е основен елемент в терапията на пациенти за вторична профилактика, с коронарна болест или друга форма на атеросклеротична болест, при които нивото на ЛНП-Хол. е над 2.6 mmol/L.

      Диетолечението е насочено към основните фак­тори, допринасящи за повишаване на ЛНП-Хол.: повишен прием на наситени мазнини и холестерол и нарушен баланс между изразходбаната енергия и калорийния прием водещи до затлъстяване. Целта не е „временна диета“, а трайна терапевтична промяна в начина на хранене, придружена от повишена физическа активност. Коригирането на евръхтеглото води до намаляване на атерогенните и до повишаване на протективните липидни съставки в кръвта. Редукция на теглото с 5% води до значими промени в рисковия профил на болни с коронарна болест, а с 10 % намалява значително риска при лица с установено наличие на рискови фактори, но без коронарна болест (КБ).

      Медикаментозно лечение на дислипидемията се прилага най-често на фона на вече започнала терапевтична промяна в начина на живот както при болни за вторична профилактика, така и при пациенти за първична профилактика на КБ. всички класове съвременни медикаменти, регулиращи липидните нива, са клинично безопасни и ефективни (статини, фибрати, смоли, никотинова киселина и нейни деривати). Медикаментознато ле­чение на ДЛП е продължително (провежда се поч­ти през целия живот на пациента).

      Успехът не зависи само от факторите „цена на лекарството“ и „наличността му на пазара“, а се определя и от доброто познаване на механизма на действие на отделните групи препарати, противопоказанията за прилагането им, страничните ефекти и възможностите им за редукция на отделни липид­ни съставки. Постигането на прицелни нива за холестерола, ЛНП-Хол., триглицеридите и повишаването на ЛвП-Хол., не е лесна задача и често обезсърчава и лекар и пациент.

      През м. май 2001 г. в списание JAMA (том 285, кн. 19), бяха публикувани новите препоръки на NCEP (The National Cholesterol Education Program, ATP III, 2001) за guemoи медикаментозно лечение на ДЛП. Основен принцип е интензифициране на терапевтичното намаляване на липидите на база индивидуалния абсолютен риск, при което повишеният ЛНП-Хол. продължава да се приема като първа цел на антидислипидемичната терапия. ATP III запазва npopumemume за вторична профи­лактика от ATP II (1994 г.), но отличителна черта на програмата е акцентът, поставен върху по-интензивното лечение на пациентите, подходящи за първична профилактика (с множество рискови фактори създаващи риск, равностоен на КБ).

      В категорията на високия риск се включват ос­вен пациенти с КБ и такива с диабет, но без КБ, болни с периферна съдоба болест, аневризма на коремната аорта, симптоматична каротидна бо­лест, както и болни с множество рискови фактори, създаващи < 20% риск за развитие на КБ през следващите 10 години. Особено внимание се обръща на метаболитния синдром. Препоръчва се широко използуване на таблицата и точковата ска­ла от фраминзам за преценка на прогнозния рис­ков статус на пациента.

      Едно съвременно предизвикателство е опитът да се съчетаят усилията на професионалистите общопрактикуващи лекари, клинични липидолози, кардиолози, ендокринолози, диетолози, меди­цински сестри с усилията на пациентите и техните семейства за навременно започване и придържане към антидислипидемичното лечение. Много често общопрактикуващите лекари ще бъдат първите, които ще открият ДЛП при пациен­тите в амбулатории условия и ще носят отговорност за започването на подходяща терапевтична корекция. Понижаването на холестерола трябва да бъде съществена част от рутинното лечение на КБ и другите форми на атеросклероза.

      Кардиолози ще бъдат специалистите, отговорни за откриване и лечение на ДЛП при болните, преживели остър коронарен синдром, а ендокриноло­зи, гастроентеролози и други специалисти за лечение на ДЛП при болните със захарен диабет, хипотиреоидизъм, панкреатит, подагра, затлъстяване и др. Успехът на профилактичната програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания и в частност за успешна корекция на дислипидемиите, може да бъде гарантиран само от координираните усилия на лекарите, пациентите и обществото като цяло.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Остри исхемични коронарни синдроми
      СледващаПродължаване
      Прионови болести
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене