Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Кардиология / Остри исхемични коронарни синдроми

      Остри исхемични коронарни синдроми

      отGP News публикувано на 01.02.200213.09.2022 Кардиология
      сърце

      Брой 2/2002

      Д-р Е. Гошев

      Дефиниция

      В понятието ОСТРИ КОРОНАРНИ ИНЦИДЕНТИ се включват състоянията:

      Upper dyspeptic syndrome ad
      • ОСТРА обратима или необратима, ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО (ИБС):
      • НЕСТАБИЛНА СТЕНОКАРДИЯ,
      • ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНфАРКТ, ВНЕЗАПНА СЪРДЕЧНА СМЪРТ.
      • Някои автори причисляват към тази зрупа и ВАРИАНТНАТА СТЕНОКАРДИЯ на PRINZMETAL, както и КАРДИОГЕННИЯ ШОК (като усложнение на миокардния инфаркт).

      Нестабилна стенокардия

      Дефиниция

      Нестабилната стенокардия е клиничен синдром на ИБС израз на остра и прогресибно нарастбаща коронарна недостатъчност, с обратим харак­тер.

      Класификация (класическа)

      • Новопоявила се стенокардия (от един месец).
      • Прогресивно нарастваща стенокардия тип КРЕСЧЕНДО.
      • Стенокардия в покой ДЕКУБИТАЛНА

      Патоанатомия и патофизиология

      Усложнена атеросклеротична плака с тромбоцитно-фибринен тромб.

      Голяма неусложнена атеросклеротична плака с високостепенно запушбане на коронарната арте­рия и прибавен спазъм на съда.

      3. Голяма атеросклеротична плака с високосте­пенно запушване на съда и значително повишена кислородна консумация на миокарда.

      Диагноза

      I. Основни диагностични методи* са:

      1. Анамнеза (критерии за гръдна болка от сърдечен произход субстернална ли е болката; предизвиква ли се от физическо натоварване; изчезва ли до 10 мин в състояние на покой или под влияние на нитроглицерин)
      2. физикално изследване
      3. ЕКГ в покой (критерии хоризонтална или десцендентна ST-депресия >1 мм).

      II. Допълнителни диагностични методи:

      1. Ехокардиография ЕхоК (установява наруше­ния в сегментаната кинетика, но тази находка поради преходността си, практически не е много честа; освен това, методиката е скъпа и изисква съответна апаратура и опит).
      2. Радиоизотопна миокардна сцинтиграфия
      3. ЕКГ при натобарбане
      4. Коронарна ангиография.

      *Тези методи се използват в общата медицинска прак­тика и могат да дадат необходимата сигурност при поставяне на диаанозата!

      В диференциалната диагноза трябба да се има предвид гръдна болка от несърдечен произход, при:

      • Небрологични и психиатрични заболявания: невроциркулаторна дистония, депресия, сърдечна психоза („органна фиксация“), симулация, плексит, радикулит, интеркостална невралгия;
      • Заболявания на гръдната стена: остеоартро­за (спондилоартроза цербикална, торакална), мускулна болка, синдром на Tietze (остеохондрит на стернокосталното съчленение);
      • Заболявания на белия дроб и плеврата пнев­мония, белодробни тумори, плеврит и т.н.;
      • Заболявания на гастроинтестиналния тракт езофагоспазъм, езофагит, (заболяванията на хранопробода са най-трудни в диференциалнодиагностично отношение, защото болката е ретростернална и се поблияба от нитропрепарати), язвена болест, панкреатит, холелитиаза.

      Лечебен план

      Целта на лечението на НЕСТАБИЛНАТА ANGINA PECTORIS (НАП), е да се възстанови проходимостта на напълно или частично запушената от тромб, тромбоцитна агрегация, фибринна мрежа и/или спазъм, коронарна артерия, както и да се намали кислородната консумация на миокарда. По този начин се купират пристъпите на миокардна исхемия и се предотвратява поябата на коронар­на ретромбоза, миокарден инфаркт, и рецидиви на НАП.

      Принципи на лечението

      1. Намаляване на дисбаланса „снабдяване“ потребност на миокарда, чрез понижаване на кисло­родната му консумация: бърза хоспитализация на болния и обездвижване на легло, включване на седативни средства (диазепам), |3-блокер до получаване на хемодинамично значима блокада, нитрати, ефективно обезболяване (венозно фентанил или морфин).

      2. Антитромбозна и коронародилатираща медикаментозна терапия; коронарна реваскуларизация:
      а) Антикоагуланти (Heparin), антиагреганти (Acetisal)*
      б) Коронарни вазодилататори
      в) При рефрактерни случаи спешна коронарография и ангиопластика.

      3. Предотвратяване на коронарна ретромбоза, рецидиви на НАП и усложнение с остър миокарден инфаркт (в no-късния период):
      а) продължителен (най-малко една година), прием на антиагрегант Acetisal 80-325 мг/дневно
      б) след стабилизиране на състоянието (минимумдесетдневен период без болка), се прави работна проба и се преценява необходимостта от КАГ, евентуално реваскуларизация.

      4. Контрол на рисковите фактори.

      5. Контрол на екстракардиалните причини, които повишават кислородната консумация и/или намаляват кислородното снабдяване на миокарда.

      6. Лечение на усложненията

      Задачите на общопрактикиващия лекар са:

      • да диагностицира заболяването (при достатъчна степен на сигурност), включително да направи и диференциалната диагноза,
      • да извърши обезболяването,
      • да дaдe АНТИАГРЕГАНТИ,
      • да започне (при необходимост) лечение на ост­ро настъпилите усложнения и
      • по най-бързия начин да организира ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА на пациента.

      Изключително важна е ролята на ОПЛ при кон­трола на рисковите фактори, разясняването на проблемите, осигуряването на „сътрудничество на пациента“ при извършване на допълнителни изследвания, оказването на помощ при социалната и професионалната му адаптация.

      Остър миокарден инфаркт (ОМИ)

      Дефиниция

      ОСТРА ИСХЕМИЧНА НЕКРОЗА на част от сърдечния мускул, в резултат на бързо настъпило, значимо и продължително намалябане и/или прекъсбане на кръвотока в една или побече коронарни артерии.

      Патоанатомия и патофизиология

      Стенозираща коронарна атеросклероза (90-95% или 95-98%); неатеросклеротични увреждания на коронарните съдобе (5-10% или 2-5%); усложняване на плаката; тромбоза; коронарен спазъм; повишена кислородна консумация.

      Класификация

      а) по време остър (до 3 седмици), подостър (до 3 месеца), хроничен (над 3 месеца);
      б) по степен на ангажиране на миокарда трансмурален, нетрансмурален (Q, non-Q т. е. с оформяне или не на патологичен Q зъбец в ЕКГ);
      8) според локализацията предсърдия, дясна ка­мера (ДК), лява камера (ЛК); преден, заден, латерален, комбиниран.

      Клинична картина и диагноза Основни диагностични методи*

      В ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА, са:

      • анамнеза,
      • физикално изследване, ЕКГ,
      • лаборатории изследвания основни и второстепенни;

      Допълнителни диагностични методи:

      • ЕхоК,
      • радиоизотопни изследвания,
      • КАГ (разрешаващ метод),
      • коронарна ангиография.

      СРК-Мв сензитивност 98%; специфичност 89%

      ЕКГ сензитивност 91%, специфичност 39% При възможност се използват Troponin-T и Myoglobin-mecmoвeme, които са много специфични и високо чувствителни при доказване на миокардна лезия (показват наличие на некроза в зона с тегло <1 д).

      Диференциална диагноза на острия миокараен инфаркт

      I. волна: перикардит, дисекация на аортата, бе­лодробна патология (плеврит, пневмония + плеврална реакция, пневмоторакс), езофагеални и стомашни заболявания, остър медиастинален процес, интеркостална невралгия, остеоартроза, синдром на Tietze, депресия.

      II. ЕКГ динамика: елевация на ST-сегмента при синдром на скъсена реполаризация, перикардит; Q и ST промени при БТЕ, ЛББ, ЛПХБ, WPW, остри STи Тпромени от неисхемично естество.

      III. Повишаване на ензимните марнери за миокардиа некроза: миокардит, миоперикардит, хемо­лиза, мускулни заболябания, БТЕ, ресусцитация, остри мозъчни и чернодробни заболявания, мус­кулни инжекции.

      Причини на смърт* при ОМИ

      1. Остра сърдечна слабост +/кардиозенен шок 60%
      2. външна или вътрешна руптура на миокарда 20%
      3. Ритъмни и проводни нарушения 15%
      4. Други усложнения 5%

      *ПРИ 50% ОТ ПОЧИНАЛИТЕ ПАЦИЕНТИ, СМЪРТТА Е НАСТЬПИЛА В ПЪРВИТЕ ЕДИН ДВА ЧАСА.

      Терапевтична стратегия и поведение:

      1. ПОКОЙ И СПЕШНА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ
      2. АНТИКОАГУЛАНТ HEPARIN
      3. АНТИАГРЕГАНТ АСПИРИН И/ИЛИ ДРУГИ АНТИАГРЕГАНТИ
      4. ОБЕЗБОЛЯвАНЕ НИТРОГЛИЦЕРИН, фЕНТА­НИЛ, МОРФИН
      5. КИСЛОРОД ПРИ НЕОБХОДИМОСТ
      6. АНТИАРИТМИЧНА ПРОфИЛАКТИКА

      Профилактика

      1. ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА: профилактика на основните рискови фактори за ИБС.
      2. ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА: диспансериза­ция, контрол на рисковите фактори;
      (3-блокери, антиазрезанти, АСЕ-инхибитори при данни за ЛК-дисфункция (ремоделиране), КАГ +/АКБ, или ПТКА.
      3. ТРЕТИЧНА ПРОФИЛАКТИКА.

      Внезапна сърдечна смърт (ВСС)

      Дефиниция на внезапната смърт (ВС): настъпва за по-малко от един час след появата на първите симптоми при клинично здрави лица или болни в сравнително добро общо състояние (според критериите на СЗО този срок е шест часа, а според no-стара дефиниция 24 часа).

      Етиология на внезапната смърт: кардиални причини се доказват при 80-90% от случайте; некардиални при 10-20%; рискови­те фактори са същите както при ИБС; вС е три пъти по-честа при мъжете, в сравнение с жените; обичайната възръст за настъпването й е 45 69 години; според проучването във фрамингам, рискът нараства при наличие на камерни екстрасистоли от бисок клас и ЕКГ-белези за левокамерна (ЛК-) хипертрофия.

      Патоанатомия: в 90% от слу­чайте на ВС е налице ИБС, като при 70% се касае за тежко увреждане на значителен брой съдове.

      Патогенеза: в 80-90% от слу­чайте са установени камерни та­хиаритмии и в 10-20% камерни тахикардии, камерно мъждене, брадиаритмии, асистолия.

      Съществуват хипотези за камерна екстрасистолна и/или суб­стратна нестабилност (т.е. електрическа нестабилност и/или морфологичен субстрат, който тризерира ритъмни нарушения).

      Определяне на риска от внезапна сърдечна смърт: анамнеза, физикално изследване, ЕКГ, рутинни лаборатории изследвания, усилена сигналосреднена ЕКГ, ЕфИ, ЕхоК-функция на ЛК, холтерЕКГ. Наличието на камерни екстрасистоли, пристъпи на краткотрайна репететивна камерна тахикардия или продължителна такава, ФИ < 40% и късни потенциали, обуславя висок риск от вСС. Рискът е особено голям, когато два или повече от посочените белези се установят при болен, преживял наскоро миокарден инфаркт, сърдечен „арест“ или продължителен пристъп на камерна тахикардия.

      Съраечно-белодробна ресисцитация: въпреки повишените познанията за извършване на ресус­цитация, само1/3 от болните с настъпила извън болниците ВС, могат да бъдат спасени!

      Профилактика: първична, вторична и третична

      Р-БЛОКЕРИТЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ ОТ ГРУПАТА НА АНТИАРИТМИЧНИТЕ СРЕДСТВА С ДОКАЗАН ЕФЕКТ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ ВСС ПРИ БОЛНИТЕ С ПРЕЖИВЯН МИОКАРДЕН ИНФАРКТ (редуциране на смъртността с 28-48%, р<0,01).

      Най-новите данни от обширни съвременни рандомизирани проучвания показват, че АСЕ-инхибиторите TRANDOLAPRIL, LYSINOPRIL, САРТОPRIL, наред с широко известните им благоприятни ефекти, повлияват и т. нар. „отдалечена преживяемост“ при пациентите с прекаран миокар­ден инфаркт.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Бартонелози при човека
      СледващаПродължаване
      Дислипидемии
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене