Кожни прояви при сифилис

Кожни прояви при сифилис
468×60 – top

Брой 7/2009

д-р Антоанета ГюроВа
гл. асистент в Клиника по дерматология, УМ БАЛ „СВ. Георги“ – Пловдив

Сифилисът е хронично протичащо инфекциозно заболяване. Проявява се активно с явни признаци по кожата, лигавиците, вътрешните органи, нервната система и протича латентно без клинични прояви в продължение на години. Нерядко единствено кожните прояви могат да бъдат указателни за целенасочено изследване и лечение. Достъпността на изследване на кожните и лигавични прояви при клиничен преглед улеснява поставянето на диагнозата сифилис.
Бледата спирохета попада в организма през увреден епидермис или лигавица, най-често при полов контакт. В резултат на това се разбива сифилис, които, ако не се лекува, протича като хронична болест с определена последователност в ранните стадии.

Първи стадий

Първият клиничен признак за наличие на инфекция е появата на улкус дурум (твърд шанкър) след изтичане на инкубационен период от около 3 седмици от внедряване на спирохетата в организма. Улкус дурум се наблюдава на място то на инокулацията на причинителя. Той представлява кръгла или овална лезия с меденочервен цвят, рязко очертани граници, които постепенно се сливат с дъното. Лезията е гладка, лъскава, с характерна твърда основа. Субективни оплаквания най-често липсват, но при проведено самолечение може да има насложена инфекция и болезненост. Няма участък от човешката кожа и лигавица, на която да не може да се яви твърд шанкър, но най-често той е локализиран по половите органи. При наличие на улкус дурум трябва да се палпират регионалните лимфни възли, а по-късно да се търси тяхното увеличение и по други достъпни места. След отзвучаване на улкус дурум на място то може да остане белзеникав цикатрис.

Втори стадий

Кожните и лигавичните прояви при сифилис са най-демонстративни през втория период от заболяването, а са и най-заразителни. Неговото начало се бележи от кратко неразположение и фебрилитет, които се дължат на навлизане на спирохетата в кръвния ток. Състоянието може да се приеме за грипоподобно при липса на други клинични и параклинични изяви. Петшест седмици след шанкъра се получава генерализиран обрив по тялото (вторичен сифилис). Най-често екзантемът е еритемомакулозен (розеоли), разположен по страничните части на туловищ ето, бедра, флексорни части на горни крайници. Розеолите (петна) могат да наподобяват розов лишей – дерматовироза, с която често се бъркат. Субективни оплаквания най-често липсват. По-късно, след отзвучаване на петнистия обрив, може да се явят папулозни обриви предимно по челото, на границата с окосмената част. в областта на ануса, интерглутеалните гънки, вулвата и латералните части на скротума под действие на топлината и влагата папулите хипертрофират и се получават вегетиращите плоски кондиломи (да се отличават от островърхите кондиломи). По лигавицата на устата, предимно по езика, се появяват леко инфилтрирани сивобелезникави петна – микозни плаки, които са силно заразни. Често се среща и специфичната ангина – по небните дъги, много често без субективни оплаквания за разлика от ангинозни прояви с друга етиология. След шестия месец от началото на заболяването може да настъпят смущения в пигментацията на шията – „огърлица на венера“. Появява се и дребноогнищна алопеция по капилициума или общо опадане на косата.

Трети стадий

Третият стадий, или така нареченият късен сифилис, настъпва три до десет години след началото на заболяването. Той се характеризира с прояви по кожата, лигавиците, вътрешните органи, нервната система. Кожата и лигавиците се засягат от възловидни инфилтрати (сифилистични гуми), които се разпадат, като образуват неболезнени язви с кръгла или бъбрековидна форма и дъно, покрито с некрози. Тези промени заздравяват с образуване на депигментен цикатрикс, заобиколен с хиперпигментации. Клиничните прояви по кожата и лигавиците, съмнителни за сифилистична инфекция, се потвърждават със серологични изследвания.

Диагностика

Съвременните лабораторни изследвания включват специфични и неспецифични серологични т е стове, които се правят и при латентно протичане на сифилиса. Сифилистичната инфекция може да бъде открита, когато се мисли за нея, при болни с анамнеза за случайни контакти или наличие на кожни прояви, указателни за това. Потвърждаването или от хвърлянето на диагнозата трябва да се избърши в кабинета на специалиста – дерматовенеролог, който да проведе адекватно за съответния стадий на заболяването лечение.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom