Локално лечение на микотични вулвовагинити

Локално лечение на микотични вулвовагинити
468×60 – top

Брой 8/2021

Доц. д-р Й. Попов
Ръководител катедра по акушерство и гинекология, УМБАЛ ” Д-р Г. Странски” – Плевен

Микотичните вулвовагинити представляват инфекции на долния женски генитален тракт, които се причиняват най-често от гъбичката Candida albicans. В научната литература често се среща и терминът вулвовагинална кандидоза. Тази патология е изключително често срещана в гинекологичната практика. Рискови фактори за кандидозен вулвовагинит са употреба на антибиотици, висока и промискоитална сексуална активност, прием на орални контрацептиви, съдържащи високи концентрации естроген, бременност, употреба на медикаменти от групата глифлозини за лечение на диабет тип 2 и неконтролиран захарен диабет.
Лечението на остър и рецидивиращ кандидозен вулвовагинит се провежда в няколко направления – контрол на предразполагащите фактори, специфично антимикотично лечение и стратегия за профилактика на рецидиви. Специфичното антимикотично лечение цели бърза и ефктивна ерадикация на етиологичния фактор. Азолите са най-често срещаният клас противогъбични лекарства, използвани за лечение на вагинална кандидоза, поради тяхната добра бионаличност, противогъбична ефикасност и относителна безопасност. В класът на азолите има по-ново поколение антимикотици, т.нар имидазоли, които демонстрират по-убедителни терапевтични успехи. В клиничната практика от имидазоловата фармакологична група се наложи локалният антимикотик еконазолов нитрат. Търговското наименование на медикамента е Gyno-Pevaryl (Karo Pharma).

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom