Международен туризъм и пътувания – здравни аспекти и място на общопрактикуващия лекар

Международен туризъм и пътувания – здравни аспекти и място на общопрактикуващия лекар
468×60 – top

Брой 5/2012

Доц. Л. Алексиев, д. м.
ВМА – НПЦВМЕАММ

Състоянието на здравето е важен елемент при решение за туристическо или по друг повод пътуване. Често обаче здравословното състояние остава само подсъзнателно съществуващ проблем и ненамиращ място в процеса на подготовка и реализация на пътуването.
Ако се замислим по-задълбочено, редица въпроси, свързани със здравето по време на пътуване, изглеждат обезпокоителни и насочват към лекарска компетентност на личния лекар.

Основни въпроси, които би си задал човек, решил да пътува:

Имам хронични заболявания, как ще ми повлияе пътуването и какво да правя по време на същото?

Здрав съм, но ще пътувам за неизвестно, с особен климат и заболеваемост място на света (установено от различни източници на информация), как ще ми се отрази и как да се подготвя?

Какви болести и здравни заплахи ме очакват по време на пътуването?

Какво да сложа в личната си аптечка?

Ще пътувам с бебета или малки деца, какво трябва да имам със себе си и какво да очаквам по време на пътуването?

Бременност, да рискувам ли с пътуване?

Инвалид съм или ще пътувам с инвалид, как и какво да подготвя предварително?

Имам проблем при пътуване с различни видове транспорт, как да се преборя с това? Пътувам за страна с особености от религиозен, политически, културен и битов характер, какво трябва да знам?

Необходими ли са ми ваксинации и имунизации?

Подобни и още много такива въпроси стават актуални в седемдесетте и осемдесетте години на XX век, което е предпоставка за развитие на една нова медицинска специалност – медицина на пътуванията (Travel medicine)

История и предпоставки за развитие на Travel medicine.

Пътуването е част от човешкия живот. Още от най-древни времена човекът е предприемал пътувания, свързани с откриване на по-подходящи условия за живот, реализиране на желанието за среща с непознатото и откриване на заобикалящия го свят.Огромните преселения на хората от древността до наши дни говорят за необходимост от периодично преместване на човешки групи, често свързано с водене на войни, бягство от природни бедствия и болести, религиозни и други причини. И ако това са били основни движещи сили в далечни времена, след това наред с тях идва времето на търговията, откриване и завоюване на нови територии, икономическа и политическа емиграция, бизнес, културен обмен и се стигне до наши дни, когато пътуването с цел туризъм, рекреация, спорт и култура е неизбежно ежедневие за милиони хора по света. Статистическите данни за пътувания извън граница сочат, че вече един милиард хора ежегодно предприемат международни пътешествия. За България само за 2007 г. са реализирани около 3.5 млн. пътувания на граждани.
Независимо че основната причина за пътувания са служебните и бизнес пътувания – повече от половината, трябва да се отдаде и необходимото внимание на туризма и развлекателните пътувания.

Каквато и да е причината българският гражданин да пътува в чужбина, той ще се срещне с общите проблеми на пътуващия. Интерес представляват данните, че повече от една четвърт от пътуванията, предприети от българи, са в съседна Турция, което има своето обяснение, но въпросът е подготвен ли е българинът за пътуване и престой в тази страна или поради близост и краткост, а може би и родствени връзки това пътуване се приема като незначителен риск, подобно на пътуванията вътре в страната. Вероятно има доста непознати и неочаквано възникващи проблеми, които трябва да се познават и предотвратяват.

Една от човешките дейности, пряко свързана с пътуванията, е изобретяването на средства за по-лесно, бързо и безопасно придвижване.
Свидетели сме на невероятно развитие на транспортните системи. Автомобилният транспорт е отделен клон на индустрията с огромно значение за пътуванията на хората и развитие на туризма, но има водещо значение при реализиране на по-близки дестинации и местно туристическо обслужване. Личните транспортни средства дават тласък на вътрешния туризъм и пътувания в съседни страни.

Авиационният бизнес даде бързина и сигурност на пътуващите, съкрати времето и разбирането за удобен транспорт, като предизвика истински бум в международните пътувания.
Ако железопътният транспорт отстъпи на авиацията в международния трафик на туристи и пътуващи, морските круизи печелят все повече желаещи да почувстват екзотиката и лукса на морските пътешествия.

Промени се и профилът на пътуванията. Появиха се или значително се увеличиха организираните групови или самостоятелни пътувания от организирани туроператорни фирми и травел агенции.
За страните от Източна Европа станаха актуални пътувания с цел постоянна икономическа емиграция и последващи след това посещения от близки и роднини.
Изключително популярни станаха студентските пътувания за сезонна работа.
Не на последно место расте броят на желаещите да изживеят сафари или пребиваване в дива и непозната местност.

Предприемат се редица частни и под егидата на различни организации високопланински, полярни и в джунглите експедиции. Увеличеният брой пътуващи и изучаването на здравните им проблеми дадоха възможност за извеждане на основните рискови за здравето фактори и най-често свързаните с това заболявания.
Рискът от заболяване по време на пътуване зависи от географското, климатичното, социално-икономическото състояние на избраната цел на посещение и пребиваване. Продължителността на престоя определя и риска за излагане на здравна опасност, както и естеството на дейност, която ще се активира по време на осъществяването му.

Различните части на света са гостоприемни за едни човешки популации, но за други са агресивни и може да доведат до сериозни заболявания. Екваториалните области представляват сериозна заплаха за хора от средните и северните райони на земното кълбо. Прегряващият микроклимат, високата влажност, слънчевото лъчение предизвикват тежки и продължителни адаптационни реакции и претоварване на редица системи в организма. Ако към тях се добавят и въздействия от непознати, без естествена имунна защита на организма, болестотворни микроорганизми, насекоми и други животински видове, както и лошата хигиена, ниско ниво на медицинско обслужване създават доста сложна ситуация за хора, решили да пътуват или да пребивават по-продължително в тези иначе екзотични места.

Медицинската консултация преди пътуване може да отговори на редица въпроси, които да направят пътуването приятно и безопасно.
Изборът на консултант, компетентен в областта на медицината на пътуванията, е решаваща за очаквания резултат. Основен момент е доброто анамнестично търсене, включително и данни от предшестващи пътувания. Оценката на здравето е особено важна по отношение хроничните заболявания, лечебни схеми и необходимост от корекция на дозировката по време на пътуването. Внимание заслужават имуносупресираните пътници, с висок клас сърдечна, белодробна и бъбречна недостатъчност и хора с трайни увреждания.
Прегледът на имунизационния паспорт и преценката за допълнителни ваксинации е важен елемент на медицинската консултация преди пътуване. Познаването на епидемиологичната обстановка и специфичната заболеваемост в района на пребиваване предопределя различните превантивни мероприятия по опазване на здравето. Наличието на малария например в дадени райони изисква специфична химиопрофилактика.

Конкретни и навременни съвети към пътуващи с деца, също и към бременни биха спестили много изненади и неблагополучия.
Точната оценка на здравето и необходимостта от лекарствени средства ще определи и съдържанието на пътната аптека, която освен предписаните лекарства задължително съдържа и средства за първа помощ, хигиенни средства, репеленти, дезинфекционни средства и др. Тръгвайки на път, трябва да се има подръка собствената медицинска документация, преведена поне на английски език, както и копия от рецепти за лекарствени средства. Лекарствата трябва да са на подходящи места в личния багаж, лесно достъпни и да отговарят на митнически, гранични и търговски изисквания.
Съвети и напомняне за предпазване от хранителни отравяния са необходими при всички пътуващи, защото и здравият човек може да изпита дискомфорт при рязка смяна на храната и питейната вода. В редица страни не се препоръчва консумирането на чешмяна вода или от случайни източници. За страни с прегряващ климат е задължителна повишената консумация на вода поради опасност от дехидратация, като е добре да има и допълнителен внос на минерали.
По отношение на храната златното правило е консумиране на добре приготвена, преминала термична обработка и от специализирани заведения за хранителни продукти и храни. Икономии на финансови средства за храна са недопустими.

Водните процедури и хигиенни нужди, както и водни забавления и спортове трябва да се извършват в регламентирани и със спазване на хигиенни изисквания водни източници. Срещата с непозната морска фауна, към която дори след малко нараняване организмът реагира с бурни алергични реакции, може да доведе до нежелан и дори фатален край. Често за местните жители излагането на подобни опасности е ежедневие и не се предоставя информация и начин за предпазване за туристите.
Злоупотребата с алкохол, както и със стимулиращи субстанции, е чест спътник на хората, предприели пътуване за развлечение и почивка. Това може да предизвика не само познатите симптоми „на следващия ден”, но да отключи скрити заболявания или да обостри такива. Нерядко има последици и неприятности в отношенията с околните хора и месните власти.
Секс туризмът поставя редици въпроси както преди, така и след завръщане. Използването на предпазни средства, ограничаването на случайните контакти са единственото сигурно средство за предпазване от венерически заболявания.

Не трябва да се забравят и психологическите проблеми, съпътстващи всяко пътуване. Започвайки със стреса при подготовката, транспортните проблеми, културният шок в редици страни и не на последно място опасностите от насилие, тероризъм и др. изискват известна предварителна нагласа и реакция, която да разтовари напрежението.
Медицинското наблюдение след завръщане е необходимост, предизвикана от възможностите за пренасяне на инфекциозни заболявания и проявата им доста време след завръщането. Особено внимание трябва да се съсредоточава към хора, пребивавали в ендемични райони, поддържащи висока температура или немотивирано дълго страдащи от диария или проявяващи нехарактерни симптоми на заболяване и неповлияващи се от лечение, прието за най-често срещаните заболявания в страната. Слабост, втрисане, необясними болки, кожни прояви след пребиваване в чужбина са задължителни за провеждане на изследвания и консултации със специалисти по тропически, паразитни и други екзотични болести.

Широкият кръг от въпроси и проблеми, свързани със здравето на пътуващите при сегашната организация на здравеопазване, все още не намират конкретния специалист или звено от доболничната и болничната помощ. Разбира се, специалисти по отделни направления има, но обединяваща фигура на медик или специалист по здравни грижи със специализация по медицина на пътуванията все още няма подготвен, а и в академичния курс на обучение на медици няма такава специализация. В крайна сметка пациентите имат шанса да контактуват със своите лични общопрактикуващи лекари, които при определени условия на допълнителна подготовка и подходящи решения, застъпени в рамковия договор, сключен със здравната каса, биха могли да компенсират липсата на специалисти по травъл медицина.

Библиография
1.WHO. International Travel and Health.2007.
2.CDC.Health Information for InternationalTravel.2008.
3. Newsletter of the International Society of Travel Medicine January/February 2008. Medical Tourism and Travel Medicine
4. Steffen K, 1hPont HL.Trave1 Medicine: what’s that? 5. David R. 5.Hill and Ronald H. Behrens.A Survey of Travel Clinics Throughout the World.J Travel Med 1996.
6.Annelies Wilder – Smith, Schwartz Eli, Shaw Marc.Travel Medicine:Tales Behhind the Science.Elsevier Ltd.2007.
7.Medical Support Manual for United Nations Peacekeeping Operations. United Nations 1999.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom