Мутуализъм и здрава кожа

Мутуализъм и здрава кожа
468×60 – top

Брой 10/2016

Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн

Мутуализмът е вид симбиоза, тип междувидова връзка, при която и двата организма имат полза. Напоследък все по-интензивно се проучва полезната ролята на някои бактерии (вкл. патогенни), за поддържане на кожната хомеостаза. Напредъкът при изучаването на микроорганизмите и в това отношение ще наложи преразглеждане на някои от разбиранията ни за микробната вирулентност и изобщо за механизмите при взаимодействието микроорганизъм-гостоприемник.

В човешката кожа се развиват различни бактерии (микрококи, лактобацили), които възпрепятстват размножаването на патогенните. За други обаче, разглеждани доскоро само като патогенни, вече се обсъжда и възможността те да са необходими (мутуалистични) за поддържането на здравата кожа.

Staphylococcus epidermidis е част от нормалната кожна микрофлора, подобно на бактериите в червата. Освен че рядко уврежда кератиноцита в епидермиса, S. epidermidis произвежда пептиди, токсични за други микроорганизми като S. aureus, S. pyogenes и др. Известни са различни щамове S. epidermidis, които произвеждат антибиотици (бактериоцини) от типа на epidermin, epilancin, staphylococcin и др. Различни продукти от жизнената дейност на S. epidermidis допълнително стимулират имунната система чрез въздействие върху Toll-like рецепторите, което вероятно осигурява допълнителна защита на кератиноцитите срещу инфекции, причинени от други бактерии.

Propionibacterium acnes се свързва с развитието на acne vulgaris, но присъствието му в здравата кожа предполага не само вредно въздействие. P. acnes произвежда и бактериоцини (propionicin, jenseniin, acnecin) с активност срещу различни щамове на бактерии, дрожди и плесени.

Corynebacterium jeikeium е част от кожната флора и често колонизира в аксиларните и ингвиналните области, причинявайки развитието на папулозни ерупции. Присъствието му обаче се свързва и с ролята му на епидермален протектор. Производството на ензима superoxide dismutase предпазва от окислително увреждане на епидермиса и минимизира колонизацията на други бактерии. Освен това, C. jeikeium произвежда бактериоцин-подобни компоненти, сходни на lacticidin Q, произвеждан от Lactococcus lactis.

Pseudomonas aeruginosa също произвежда вещества с антимикробна активност. Пептид, наречен PsVP-10, произведен от P. aeruginosa има антибактериална активност срещу Streptococcus mutans и S. sobrinus. Освен това, P. aeruginosa потиска растежа на различни гъбички (кандиди, Torulopsis glabrata, Saccharomyces cerevisiae и Aspergillus fumigatus). Установено е, че при съжителството на P. aeruginosa и C. albicans в кожата, когато популацията на P. aeruginosa намалее, растежът на C. albicans се усилва. Предполага се, че механизмът по който P. aeruginosa инхибира C. albicans, е свързан с продукцията на pyocyanin, които потиска различни фази от развитието на C. albicans.

В заключение, различни изследвания доказват, че тоталното елиминиране на бактериите от кожата силно увеличава податливостта й към инфекции („хигиенна хипотеза“ на британския епидемиолог David Strachan, 1989 г.). Не е случайна препоръката за ограничено използване на антибактериални сапуни. Нещо повече, в щата Минесота (САЩ) от 2017 г. влиза в действие забрана на производство и търговия с антибактериални сапуни.

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom