Най-тревожният проблем е увеличаващата се детска първична хипертония

Най-тревожният проблем е увеличаващата се детска първична хипертония
468×60 – top

Брой 10/2012

Доц. д-р Маргарита Цонзарова

Национален консултант по Детска кардиология

визитка

Доц. Маргарита Цонзарова, началник на Клиниката по детски болести и детска кардиология в Националната кардиологична болница, е родена в с. Михайлово, Монтанско. Завършва Медицинския факултет към Медицинска академия – София през 1970 г.. Придобива специалности по детски болести и детска кардиология. Притежава квалификация в областта на инвазивна диагностика и интервенционална кардиология.
Кандидат е на медицинските науки. Доцент от 1991 г. Член на БЛС, Европейската Асоциация по детска кардиология, Дружеството на кардиолозите в България, Председател на дружеството на детските кардиолози в България. Председател на УС на Асоциация „Детско сърце“. Консултант към НЗОК и БЛС.
Като заместник-председател на НУС към НКБ изготвя програми за обучение на специализанти по детска кардиология и студентско обучение; организира и ръководи Училище по детска кардиология за специалисти от цялата страна. Въвежда плаващия катетър в детската възраст.
Участва във въвеждането на интервенционалните процедури при деца с вродени сърдечни малформации.
Има над 70 научни статии и съобщения.

Доц. Цонзарова, кои са най-често срещаните кардиологични заболявания при децата?

Вродените малформации са най-големия процент от случаите, които се приемат в нашата клиника, защото при нас се извършва и сърдечна хирургия на вродените кардиопатии. Вродените сърдечни заболявания са 8-10 на хиляда. Честотата им не се променя в годините, само бройката е различна поради намалената раждаемост. Не се променя и профилът. Най-чести са междукамерните дефекти – 20 процента от всички вродени сърдечни малформации. Общо взето правим около 350 операции годишно.

Какви са основните причини за тях?

Фактът, че честотата им не се променя с годините, говори, че няма външно влияние. Като коментираната радиация, например.
Но рисков фактор могат да бъдат вирусните инфекции, прекарани от майката в първите месеци на бременността – тогава, когато се оформя сърдечно-съдовата система на плода. Поради тази причина аз винаги съм казвала, че майките трябва да бъдат в отпуск в първите месеци на бременността. При вродените сърдечни малформации има и малка наследственост, но не е задължителна. Пушенето и пиенето също носят голям риск. Има един така наречен алкохолен синдром на новороденото, който може да доведе до сериозни увреждания.

А причините за сърдечните заболявания, които не са вродени?

Най-често възпаление, вследствие на усложнение от грип, например. Говорим за миокардити, перикардити и т.н. Затова е задължително, особено при децата, да се търси консултация с лекар при симптоми на грип.
Във всекидневната си работа ние разчитаме изключително много на нашите кардиолози в страната, на личните лекари и на микропедиатрите в родилните домове. Това са хората, които първи се срещат със заболяването, с детето и те доста добре се справят с една значима част от нашите проблеми. И се ориентират бързо в необходимостта да доведат малките пациенти направо при нас, или да направят консултация по телефона. Почти всички неонатолози в родилните отделения и нашите кардиолози в страната много често се свързват с нас и заедно решаваме как да се реагира в конкретния случай. Голяма част от тях са добре обучени, на добро ниво е съзнанието им, те са наши специализанти, всички са се обучавали през нашата клиника, така че реагират адекватно на нуждите на децата. Проблемът, който ме тревожи е, че голяма част от тези детски кардиолози са на възраст за пенсиониране, около 80%, и нямаме нови кадри, които да заместят тези хора. А без тях ние просто не е възможно да вършим нашата работа.

А защо се е получила тази „дупка“? Няма интерес към специалността ли, не се печели достатъчно?

Педиатрията не е специалност, която се харесва и е атрактивна. Още повече детската кардиология. Тя беше субспециалност на педиатрията, сега става отделна специалност. Но и нашите кардиолози и джипитата не могат да си изкарат заплатата, така да се каже, от малкия брой сърдечно болни деца в съответния регион или окръг. И досега те работеха така, че се признаваха и като педиатри и като детски кардиолози.
В момента, слава Богу, имаме трима души специализанти, което е много добре и отдавна не е било. То и педиатри няма. Преди години в изпитните комисии късахме по 15-20 души, а сега 5 души като се явят, всички ги пускаме. Така е, изключително малко са педиатрите. А съм дълбоко убедена, че децата трябва да се гледат от педиатри. Кардиологията за възрастни и въобще колегите интернисти не могат да се справят, особено в ранната детска възраст. Детето не е умален възрастен. То си има своите абсолютно специфични проблеми и човек трябва да ги знае, за да се справя с тях. И в този смисъл казвам, че има окръзи, където нямаме вече кардиолог и в годината я дойде едно дете от там, я не. Това значи, че тези деца ще дойдат в един момент при нас със закъснение и не се знае в какво състояние. Това е един тревожен сигнал – липсата на специалисти в страната. Тази специалност е изключително отговорна, в много стресови ситуации изпадат лекарите. При едно дете с най-прости прояви – хрема, кашлица, за няколко часа така може да се усложни заболяването, че дори да стигне до фатален изход и това изправя на нокти всеки лекар, който се грижи за това дете, независимо дали е педиатър или е детски кардиолог.

По света как е?

Има детски кардиолози, които са доста печеливши, тъй като в детската кардиология сега се развива интервенционалната кардиология, в която не малка част от децата могат да бъдат излекувани по неоперативен път, т.е. има такива дефекти, които могат да се затворят чрез катетър, както при възрастните – разширяват коронарните артерии.

Това прави ли се и тук?

Да, но се прави само в нашата болница. Това е високоспециализирана дейност. Болните не са достатъчно, за да има добра клинична практика.

Вие сте председател на УС на Асоциация „Детско сърце“. Ваши екипи провеждат безплатни прегледи на деца. Каква е целта?

Наш екип ходи всяка година в Добрич да преглеждаме деца, макар че там имаме добър детски кардиолог.
Едната цел е успешно оперираните деца от този град и региона да бъдат контролирани и проследявани ежегодно. С нашето отиване там ние спестяваме на семействата пътуване до София. Защото детето не може да тръгне само, то трябва да има и придружител и всичко това са разходи – за път, престой и т.н.
Сега сме предвидили тази година по план да обиколим всички големи градове с екипи от по двама души. Да видим как стоят нещата в други части на страната. То не е лесно за организиране, пари някакви трябва да намерим, децата да ги подготвят. Дано успеем да пресеем децата там където няма кардиолози и да видим какво е състоянието.

Кой е най-тревожния проблем, който се очертава ?

Голям проблем за детската възраст е артериалната хипертония. От няколко години се занимавам изключително много с този въпрос и то главно с първичната хипертония. Вторичната се дължи на някакво основно заболяване, най-често бъбречно или чернодробно. Тези деца от малки ги поемат съответните специалисти. За нас обект е първичната хипертония.
Известни са рисковите фактори – храненето, застоялия начин на живот, стреса в училище, амбициите /тези, които не са амбициозни нямат кръвно/. Но това е проблем, за който трябва да се говори непрекъснато и трябва да се намерят достъпни до хората форми. Не само да им четем лекции, това е скучно. Тези, които имат интерес, могат и сами да си го прочетат. Аз съм гледала чужди филмчета – хем ги обучават, хем им е забавно. Трябва и ние да помислим за по-съвременен подход.

Намерили сте един съвременен начин на комуникация – вече работи форумът Puls.bg за детска кардиология.

Да, в него родителите, семействата, директно си задават въпроса, според това какви проблеми има детето. Ние, детските кардиолози от Клиниката по детски болести и детска кардиология на Националната кардиологична болница, дежурим по една седмица и отговаряме на всякакви въпроси.
Така че има много начини на комуникация. Но това трябва да е политика на здравното министерство, да се намерят форми за популяризиране.
Сега чувам, не знам дали е вярно, че в Швейцария са затворили всички заведения от една прочута верига за бързо хранене. Ако говорим за храненето, подобни заведения наистина са вредители от първа категория.
Аз имам внуци, знам как, като забраниха някои храни в училищната лавка, децата отиват до спирката и си ги купуват.
Това трябва да е грижа за възпитание в семейството. Като дойде едно дете с хипертония първо го виждам, че е дебело. Като видя майка му и баща му ми е съвсем ясно как се хранят. Толкова много хора с наднормено тегло, просто потресаващо. Няма организиран спорт в училищата. От физкултурата повечето от тях веднага ги освобождават, ако имат някакъв проблем. Трябва да се направят отбори. Как може едно дете до 4 клас да има по 8 учебни часа. То не възприема. Трябва лежерно да учат, да го няма това натоварване. Ходят на уроци по какво ли не и само седят, кога да спортуват.
Както се атакува тютюнопушенето, така трябва да се говори и за този проблем, и още повече.
Така, че това е втората ми болка – артериалната хипертония, защото ми е адски мъчително едно дете на 14-15 години да го закача на лекарства. А аз го слагам на лекарства, защото нито иска да отслабне, нито иска да спортува. Българинът е склонен да пие хапчета, но не да спазва някакъв режим.
Знам, че е трудно. За храненето не толкова, защото не е нужно да купуваш скъпите екологични храни, просто трябва да се избягват белите отрови – брашното, захарта и солта. Това е начина. Възможно е да се живее без банички и с малко повече плодове.

А имате ли някаква статистика за хипертонията при децата?

Срещаме я много често. Преди време в Института по педиатрия имаше кардиологично отделение, там се занимаваха с хипертонията и много често те ги преглеждаха тези деца. От няколко години се пенсионира колежката, отделението почти се закри и тези болни преминаха към нас. Ние много голяма част от изследванията ги правим амбулаторно, за да може при нормални условия да се изследват, приемане някои от тях при по-скъпо струващи изследвания и си го плащат хората, защото нямат и пари. Така че, не мога да кажа дали е зачестило заболяването, тъй като нямам информация преди това колко е било. Казват, че хипертониците са някъде около 5%. Проф. Рахнева дава по-висок процент, а тя се занимаваше специално с този проблем, има дисертация на тази тема. В света децата с първична хипертония са от 2 до 3%. Ние явно сме на по-високо ниво. Много малки деца, 12-14-годишни са с първична хипертония. Разбира се, всяко от тях обикновено е фамилно обременено. Но има ли семейство, в което да няма поне един хипертоник. Като почнеш да търсиш все ще намериш някой, баба, дядо. В основата стои начина на живот на семейството. Трябва да се промени целия начин на живот. Разбирам, че е трудно, хората работят, родителите са изморени. Но колко от тях ходят на Витоша с децата, или правят походи из страната. С колата отидат до някъде и седнат пак.
Детето от малко яде това, което му даваш, както го храниш, така му остава като навик и вкус по-нататък. Доскоро не обръщахме внимание на съдържанието на храните. Сега пък се изхитриха и не описват Е-тата, пишат общо подобрители, овкусители…Където няма захар има изкуствен подсладител, който е още по-вреден.
Но младите хора ми вдъхват голяма надежда. Те доста повече внимават какво ядат, и децата следят, ходят на фитнес, на Витоша. Чувам, че има тенденция да се махат телевизорите от къщи, и слаба Богу, дано тръгне, за да могат да се стабилизират. Защото иначе такава лоша прогноза по-нататък имат тези деца. Това е едни голям проблем, за който много ми се иска да се намерят форми и начини и да се говори до втръсване, ако трябва. Докато всеки го осъзнае и предприеме мерки.

Разговора води:
Валя Колева

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom