Брой 9/2016
Д-р Румен Велев
Директор на Втора АГ болница „Шейново
Доктор Велев, какво показва състоянието на вашите бременни пациентки – достатъчни ли са били здравните грижи преди да дойдат в болницата?
Липсата на профилактика оказва негативно влияние върху всички заболявания, независимо дали са акушерски или гинекологични. При акушерските случаи се сблъскваме с много сериозни проблеми, свързани с недостатъчно качественото проследяване на бременните в женска консултация. Като най-големи проблеми имаме при пациентките от ромски произход, по-голямата част от които са и здравно неосигурени. Те на практика не посещават, или изключително рядко посещават женски консултации. Когато дойдат при нас, ние сме като в небрано лозе, както се казва. Сблъскваме се с една пациентка, за която нямаме никаква информация – за здравния й статус, за състоянието на бебето. Всичко това е изключително рисково както за майката, така и за плода. И нерядко води до сериозни проблеми, свързани с изхода от бременността, със състоянието на новороденото. Много често имат нелекувани инфекции. Напоследък ми прави впечатление, че сифилисът се възвръща. Ние ги изследваме всичките при постъпването и като установим положителен тест за сифилис започваме лечение. Но това би било хубаво да бъде предшествано от самото раждане.
Така че, по отношение на бременните жени, посещаването на женска консултация е изключително важно. А държавата по Здравна каса е създала някаква възможност, макар и не кой знае колко голяма, тези здравно неосигурени бременни жени също да могат да направят едно посещение, един ултразвуков преглед, които Касата плаща на колегите от доболничната помощ. Но за съжаление те и това не го правят.
По отношение на профилактиката и проследяването на бременните жени много голяма роля играят ултразвуковите изследвания, така наречения ултразвуков скрининг и пренатален скрининг. По принцип тези изследвания се заплащат от пациентките. Но в момента има една програма, която се финансира от Здравното министерство – и ранният биохимичния скрининг, който се прави в 11-та-13-та седмица, и късният – в 16-та-18-та седмица, са безплатни за пациентките. Те се възползват от тази възможност и ние правим доста такива скрининги. На тези пациентки, на които скрининга е патологичен, след това предлагаме да се извърши някакво инвазивно изследване – амниоцентеза или хориална биопсия, в зависимост от срока на бременността. За наша радост имаме доста ранно установени отклонения от нормалното развитие на плода – генетични отклонения и други малформации, несъвместими с живота. И тези бременности ги прекъсваме доста рано и своевременно, което е благоприятно за пациентките. За да може тези скринингови методи да работят обаче, трябва много прецизно и строго пациентките да знаят и да спазват сроковете, когато се правят прегледите. Ако пропуснем тези срокове, след това извършването на изследванията е невъзможно и тогава те биват изпуснати от системата за проследяване.
Друго, което е много важно за бременните жени, е проследяването на детските сърдечни тонове. Ние имаме добре изградена система и възможност след 36-та седмица това да го правим рутинно на всички наши пациентки. Няма проблем и пациентките от други консултации, или насочени към нас, да бъдат проследени с мониторни записи и съответно, ако има някакви отклонения от този запис, да бъдат хоспитализирани. Това е добре синхронизирано и имаме доста позитивни резултати в тази насока.
А при гинекологичните заболявания, какви са основните проблеми?
По отношение на гинекологичните заболявания най-големият проблем е с превенцията и профилактиката на онкологичните заболявания. Традиционно ракът на шийката на матката, на тялото на матката, на яйчника са едни от най-честите онкологични заболявания при жените. Също така и ракът на млечната жлеза – той е на първо място. Ние имаме доста добри кабинети в тази насока. Но скринингът, който провеждаме не е повсеместен, т.е. не съществува система, която да обхване цялото население. Правим епизодични различни скринингови програми и на практика нашият скрининг си е един опортюнистичен скрининг, т.е. пациентката трябва да си плати, за да може да бъде прегледана и да бъде извършено това изследване. Прави ми впечатление, че откриваме напоследък доста онкологични заболявания, което безспорно не е благоприятно. Но ние ги откриваме в един по-ранен етап, което пък е сравнително благоприятно за пациентките. И съответно този процент операции при нас се увеличава.
Освен онкологичните заболявания, другият голям проблем са заболяванията, водещи до стерилитет. В тази насока има две групи заболявания, които оказват най-голямо влияние. Едното са различните възпалителни заболявания, които водят до запушване на маточните тръби и оттам до стерилитет. Другото голямо заболяване е ендометриозата, която също е доста разпространена и много често е водеща причина за стерилитет. Ние имаме много добра база за извършване на миниинвазивни хирургични операции, латероскопски и хистероскопски, така че тези пациентки, които идват при нас биват оперирани по този начин и съответно след това лекувани допълнително, ако е наложително. Да кажем, ако има ендометриоза, след това провеждаме лечение със съответните медикаменти, които блокират цикъла. Тези пациентки също ги проследяваме и след това общо взето имаме сравнително добри резултати по отношение на забременяването след оперативната интервенция.
Другата ни голяма област, в която правим профилактиката са заболяванията на млечната жлеза, независимо че ние нямаме отделение и не сме специализирани в тази насока. Извършваме амбулаторно ултразвукови и мамографски прегледи и съответно, ако установим някакво заболяване, изискващо хирургично лечение, то може да бъде извършено в нашата болница. Имаме договор с проф. Александрова, която е един от водещите специалисти в тази насока, или ги насочваме към друго лечебно заведение, за последващо оперативно лечение.
А към вас кой ги насочва?
Те сами идват при нас. Личните лекари все още не ги насочват, тъй като ние не сме си направили медицински център. Имаме вече разрешение, но тази година няма да успеем да го направим, чисто времево и финансово. Но догодина ще имаме такъв център, така че тези пациентки ще бъдат преглеждани при нас с направление. А това ще бъде голям плюс за пациентките.
За момента пациентките, които идват са насочени или от нас, или от други колеги, като се разчита предимно за добрата експертиза. Защото наистина и онкопрофилактичният, момографският, пък и ултразвуковият кабинет работят изключително добре.
Какво може да се каже за здравето на българката във вашата област, в сравнение с останалите европейки? Има ли нещо по-тревожно при нас?
Това което ми прави впечатление от моя опит е, че като че ли напоследък има едно подмладяване на онкологичните заболявания, за голямо съжаление. Започваме да срещаме карциноми на маточната шийка и на маточното тяло във все по-ранна възраст. Същото се отнася и за карцинома на гърдата. Другото, което също може да се каже е, че има една доста голяма група, която за голямо съжаление не посещава често гинеколог и не провежда рутинните гинекологични прегледи. В крайна сметка, дори един път на две години да се прави един профилактичен преглед с цитонамазка би довело до много по-добри резултати, отколкото въобще да не се ходи. Ние стандартно сме приели, че този преглед трябва да се прави веднъж годишно, което би било най-добре. Но статистиките в Европа показват, че добрите резултати от тези програми са не това на какъв период от време се правят прегледите, дали ще бъде на една или на две години, а зависят от процента на населението, който е обхванат. Ако ние имаме малък процент от населението и той си прави един път годишно прегледите, резултатите ще бъдат по-лоши, отколкото ако имаме голям процент от населението, който си прави прегледите веднъж на две или три години. Така че, целта е да обхванем по-голям процент от женската част на нашето население да прави такъв преглед, независимо дали на две или на три години.
Доста зачестяват полово предаваните инфекции. Като това, за съжаление, пак е свързано с тази част от населението, която е с по-ниско образование. Вероятно до тях по-трудно стига информацията за това как могат да се предпазват от тези състояния. И въобще здравната култура при тази част от населението е много ниска. И там са ни проблемите. Образованите хора, които имат здравна култура, знаят как да се предпазват и там нещата са доста по-добре. Така че насоките ни трябва да бъдат към това не само да правим прегледи, но да повишаваме здравната култура на хората.
На какво отдавате това увеличаване и подмладяване на онкозаболяванията?
Трудно ми е да ви кажа. Ако можех да отговоря на този въпрос, може би щях да стана Нобелов лауреат. Безспорно, много неща оказват влияние. Знаем специално за шийката на матката значението на hpv инфекцията. Тя наистина е доста разпространена. Вероятно храната, вероятно околната среда – въздух, вода. Стресът според мен оказва също изключително голямо влияние. Най-общо – всичко това, което води до намаляване имунитета на хората, в крайна сметка довежда до някакво състояние, което дава възможност на тези рискови фактори да окажат своето влияние. Но няма как да кажем на хората да имат по-малко стрес. Но като има повече стрес, поне да ходим по-често на лекар.
Как ви се отразява здравната реформа? Имате ли проблеми, пречи ли в работата?
Няма еднозначен отговор. В смисъл, проблем със Здравната каса в някакъв глобален аспект нямаме. Изпълняваме си договора, те ни плащат. Има известен проблем, свързан с лимитите, но тези неща донякъде се контролират.
Това, което според мен оказва влияние на нашия пазар, е числеността на болниците. Ние направихме много болници, пациентите се разделиха между тях и всъщност обемът на дейност на всички болници на практика спадна. Това на пръв поглед е много добре за пациентите, защото могат да отидат и да бъдат приети веднага, без да им се налага да чакат. Но в дългосрочен план смятам, че това не е никак позитивно. Защото, намалявайки обема на дейност, това оказва влияние и върху подготвеността на кадрите, и върху възможността да се получи адекватна и качествена реакция при различни спешни ситуации.
Затова в много държави на Запад определят някакви минимални лимити, под които ако една болница падне по отношение на дадена дейност, тя не може да съществува. Аз лично смятам, че има много голяма логика в това. Защото, ако примерно в една болница се правят 10 или 15 операции от даден вид, това означава че се прави по една операция на месец, т.е. тези хора почват да се деквалифицират. По добре е да имаме някаква концентрация на този вид оперативни интервенции на едно или на две места и да се поддържа високо ниво на квалификация и на компетентност, отколкото да бъде разхвърляно на много места. Но това е много сложно да се направи в България, защото всички болници са равнопоставени и равноправни. Всичките имат договор със Здравната каса. Но, може би, рано или късно ще стигнем дотам, за да поддържаме добро ниво на услугата, иначе ние ще се деквалифицираме.
Бягат ли ваши кадри към частните болници?
Ние имаме сравнително малък брой колеги, които напускат. По-скоро ни бягат акушерките, лекарите – не. Даже привличаме лекари от други места. Но частните болници дават по-добри условия на акушерките и те напускат. А акушерките са много важен елемент от нашата дейност. Особено тези, които имат някакви по-специални квалификации, а постигането им е един по-бавен и продължителен процес. Ние, за съжаление, няма как да ги привличаме с такива високи заплати каквито получават в частните болници. Но си имаме пък други предимства. Ние сме голяма болница, даваме добра квалификация и възможности за изява. Даваме възможност на нашите лекари и акушерки, грубо казано да си изкарват парите. Нещо, което в частните болници е по-трудно. Вече оттук насетне зависи от тях дали ще съумеят това да го направят. Например, ако някоя от пациентките желая да избере конкретна наша акушерка, която лично да й води раждането, тази услуга се заплаща от пациентката и съответно акушерката получава процент от тази сума. Така че е въпрос вече на инициатива.
Как работите с общопрактикуващите лекари?
Работим в много тясна връзка, защото в крайна сметка всички наши пациентки минават през тях. Имаме добри персонални контакти с някои от тях. Сега, понеже настъпиха едни промени с клинични пътеки, с промяна на номера, на кодове, те имат известни затруднения. Имат известни затруднения и и при насочване към болницата, защото пациентката трябва да има един допълнителен талон, в който да се посочва, че не е възможно в доболничната помощ да получи този вид лечение и трябва да бъде насочен към здравно заведение. Това създава леки затруднения, но като цяло имаме добри контакти с колегите. Винаги сме на разположение, ако някой от тях има въпроси, било то по отношение на някаква пътека, или по отношение на някой код на заболяване да им го подскажем. Защото те трябва да се справят с цялата палитра от заболявания, не само с нашите. Така че, и на тях не им е лесно. С някои от тях имаме наистина по-тесни контакти, в смисъл, че те си насочват пациентките към нашата болница. И аз смятам, че тези връзки са доста добри и трябва да се задълбочават за бъдеще. От това преди всичко печели пациентката. Защото ако джипито насочи дадена пациентка просто ей така, тъй като тя в крайна сметка има право на избор на лечебно заведение, ако попадне на място, където не е доволна, това малко или повече рефлектира върху джипито. Но ако той препоръча място, където знае, че ще се получи добра услуга, това е добре и за неговия имидж и най-вече за пациентките. Много важно е техните пациентки да бъдат удовлетворени, защото след това се връщат. Така че в тази насока ние сме отворени и за срещи с тях, когато пожелаят.
Иначе не им е лесно. Реформата, според мен удари много повече джипитата, отколкото нас. Ние сме косвените потърпевши. Докато те са първите потърпевши, точно с това изискване за допълнителни прегледи. Те трябва да дадат едно направление 3, да изпратят пациентката на специалист, той да я прегледа. Което като идея е хубаво, но това, базирано на лимитите, които те имат, забавя много нещата. А особено пък при онкозаболявания става много трудно.
Разговора води:
Валя Колева
