Брой 12/2013
Нашето интервю
Проф. д-р Рашо Рашков д.м.н.
Председател на Българското дружество по ревматология
Национален консултант по ревматология
Визитка
Проф. д-р Рашо Рашков е роден през 1954 г. Завършва медицина в МУ – София през 1979 г. От 1982 г. е асистент в Клиника по ревматология – София. Защитава докторска дисертация през 1989 г., а е избран за доцент през 1996 г. Специализирал е във Франция. През 2004 г. става доктор на медицинските науки, а през 2006 г. е избран за професор. От 2007 г. е началник на Клиника по ревматология към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ София.
Проф. Рашков е председател на Българското дружество по ревматология и е национален консултант по ревматология. През 1986 г. създава Диспансер по системни заболявания на съединителната тъкан, който завежда и в момента.
Проф. Рашков има над 180 научни публикации и е съавтор в учебници по вътрешни болести, ревматология и на 3 монографии.
Научните му интереси са в областта на: клинични параметри за активност и прогноза при системен лупус еритематозус, полимиозит, прогресивна системна склероза и васкулити; нови методи за ранна диагноза на ревматичните заболявания; нови методи на лечение на ревматичните заболявания; локална инжекционна терапия на ревматичните болести; RSD синдром – еволюция и лечение; фармакокинетика на медикаментите, използвани в ревматологията и др.
Проф. Рашков, минаха 2 години от последното Ви гостуване в нашето списание. Какво се промени в областта на ревматологията за този период?
Има добри и лоши новини. Добра новина е, че държавата и Здравната каса вземат участие и откликват на нуждите на пациентите от биологични средства и се отпускат значителен брой биологични средства за болните с ревматоиден артрит, Бехтерова болест и псориатичен артрит.
Ние бяхме изостанали много от Европа, където биологични средства се употребяват от 2002–2003 година и се реимбурсират на 100%. При нас се реимбурсират на 75% и ги имаме от 3-4 години. Разполагаме с целия спектър на биологични средства. Тези лекарства помагат много при лечението на споменатите възпалителни ставни заболявания, болните се чувстват много добре, връщат се в обществото (това е ново) и лекуваме все повече болни. Има регистър и комисии в 3 университетски града – София, Пловдив и Варна. Нещата вървят и това е положителното.
А това, което не е добре е, че държавата абдикира от проблема с остеопорозата. 380 хиляди пациенти с остеопороза, 400 хиляди с остеопения чакат да бъдат лекувани, но при 25% реимбурсиране на лекарствата в момента имат възможност да се лекуват между 2 и 3% от тези , които имат нужда. Това е много лошо, защото качеството на живот рязко се влошава с появата на гръбначни, бедрени и на дългите кости фрактури и при сегашната голяма продължителност на живота лечението на остеопорозата е абсолютно задължително. И жените (а вече и при много мъже има остеопороза), задължително трябва да се измерват на денситометри за цяло тяло и задължително да се лекуват.
Това измерване също не се заплаща от Касата?
Да, не се заплаща от Касата и това също е проблем. Но се оказа, че остеопорозата боли. Тя пречи на работоспособността на хората. Появява се значителна скованост в гръбнака и таза, когато е налице остеопороза, учестена болка, когато започват да се късат костните гредички. При голямата продължителност на живота ние сме длъжни да лекуваме остеопорозата.
В артрозната болест има хубави моменти. Навлязоха редица нови вещества с високомолекулно тегло, които се поставят в носещите стави и болните ходят много по-добре. При подобрения контакт с ортопедите и при наличното оперативно лечение (когато има нужда), нещата при артрозната болест вече изглеждат доста по-оптимистично.
Това са трите големи стълба на ревматологията – възпалителните ставни заболявания, където влязоха биологичните средства, остеопорозата, където сме длъжници на нашите пациенти и остеоартрозата, където навлизат редица нови вещества за носещите стави с високомолекулно тегло, което е положително.
Има ли някакво подмладяване на тези заболявания?
Не, обратно. Нашите болести са болести на средната и напредналата възраст. Но поради това, че хората вече живеят не 60, а 70-80-90 години, случаите с наши заболявания зачестяват и ние сме длъжни да осигурим добро качество на живот точно тогава, когато те започнат да се пенсионират, за да изкарат едни добри, качествени старини. Тогава се проявяват нашите болести и тогава трябва да ги лекуваме. И увеличаването на броя им се дължи не на подмладяване на болестта, а на удължаване на живота.
За какви симптоми трябва да следят общопрактикуващите лекари, кога и къде да изпращат пациентите?
Болката е критерия от страна на опорно-двигателния апарат, при която трябва да изпращат пациента не при невролог, не при ортопед, а при ревматолог. Ние го обработваме и решаваме вече къде трябва да отиде, ако се налага някъде да ходи. Обикновено, в 85% от случаите, го лекуваме ние. Защото се оказва, че болката от опорно-двигателния апарат е между 50 и 80%, много по-малко са другите болки, например за сравнение, сърдечната болка е 15%.
В тези бурни времена за медицината как е вашата клиника, имате ли проблеми?
Не, проблеми има държавата с финансирането на здравеопазването. Това е мениджърски проблем, проблем на тези, които менижират здравеопазването. Аз мисля, че ако всичките пари , които се събират от здравни вноски, към 2 милиарда и 600 милиона, се дават за здравеопазване и се разпределят правилно, няма да има такива сериозни проблеми. Когато половината пари заминат по някакви направления да запушват дупки, тогава имаме проблем.
Като национален консултант имате ли идея за промяна?
Като национален консултант имам идея не само за ревматологията, а за това изобщо как трябва да бъде построено цялото здравеопазване. Нашите болести засягат сериозно социалнозначими групи и лекарствата трябва да бъдат достъпни, и медицинската помощ трябва да бъде достъпна, така че хората да бъдат лекувани. Въпросът опира до парите и (продължавам мисълта си) мениджърското решение е следното – България не може с една Здравна каса. Германия има 44 каси, значи трябва да има няколко конкурентни каси, но не те да взимат от парите на тази здравна каса, а да дойдат със своите собствени пари, които да бъдат допълнително събрани по различни начини. И другото, което е много важно – да има застрахователни компании, защото там контролът на финансовите ресурси е много сериозен. И тези застрахователни компании когато навлязат, тогава всеки болничен лист, всяко лекарство ще бъдат правилно изписани и изразходвани, но пък за сметка на това, тези които са застраховани, ще си вървят с парите и всичките разходи, които се налага да се правят за тях, ще бъдат направени.
Защо толкова години у нас това не се случва?
Въпрос на политическа воля. Не е моя работа да давам акъл на политиците, така че нищо повече не мога да кажа.
Разговора води:
Валя Колева
