Брой 2/2022
Проф. д-р П. Маринов, д.м.н., Д-р С. Шишков
МФ към Тракийски университет Ст. Загора; МФ към СУ „Климент Охридски“ – София ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ – София
Асистент към Клиниката по ендокринология, УМБАЛ „Св. Марина“ МУ – Варна
Рекурентното депресивно разстройство е значителен здравен проблем, който нарушава не само психичните функции на индивида, но води до изразени увреди на психосоциалното и работното функциониране. То се свързва с висока морбидност и смъртност. Рекурентното депресивно разстройство не трябва погрешно да се приема като просто чувство на безрадостност или тъга, които се получават при загуба на обичан човек. Тези състояния са нормални реакции на стресиращи събития и често отзвучават без медицинска интервенция. Нелекуваната депресия често продължава шест и повече месеци. Едно проспективно епидемиологично проучване показва, че средното време до възстановяване е 8.4 месеца и около 20% не се възстановяват в рамките на 24 месеца. Голямата част от болните се подобряват от лечение с антидепресанти, но рекурентното депресивно разстройство често има рекурентно протичане с множество епизоди на релапс.
