Брой 2/2022
Доц. М. Райчева, д.п., Доц. д-р Ш. Мехрабиан-Спасова, д.м., К. Стоянова, д.п., Акад. проф. д-р Л. Трайков, д.м.н.
УМБАЛ „Александровска”, МУ – София
Когнитивните дефицити са често срещани сред възрастните хора. Деменцията, най-тежката проява на нарушените когнитивни способности, представлява основната причина за инвалидност при възрастните хора и в момента засяга близо 50 милиона души по света. Очаква се този брой да се удвои в следващите десетилетия предвид застаряването на населението, особено в страните, където застаряването е ясна тенденция. Превенцията на развитието на дементен процес посредством модификация на рисковите фактори е реална възможност и значима цел, която все повече мотивира изследователите, лекарите, институциите.
Болестта на Алцхаймер (AБ), дължаща се на невродегенерация, е преобладаващата причина за деменциите, а мозъчносъдовата болест (МСБ) е втората по честота причина. Смесената етиология – едновременно невродегенеративна и съдова обаче, е най-разпространената, особено сред хората над 80 г. Новите диагностични критерии, напр. петата ревизия на Ръководството за психични заболявания (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, DSM-5), разглеждат когнитивните нарушения като спектър. Съвременните диагностични критерии имат за цел да улеснят ранното разпознаване на лица, изложени на риск от деменция. Това дава възможност да се предложат интервенции, които да отложат или дори предотвратят развитието на тежко и инвалидизиращо когнитивно разстройство.
Редица лонгитудинални проучвания през последните няколко десетилетия показаха, че когнитивните нарушения и различните видове деменция в късна възраст са мултифакторни и хетерогенни заболявания. Развитието им зависи от констелация от генетични и екологични рискови и протективни фактори като съдови фактори за развитие на сърдечносъдова болест (ССБ) и МСБ, фактори свързани с начина на живот и психосоциални фактори. Много от тези рискови и защитни фактори са потенциално модифицируеми и по този начин предлагат възможности за превенция.
Рисковите и защитните фактори често се срещат едновременно и действат през целия живот на човек, което определя общия риск от когнитивно увреждане и деменция. Има данни, че рисковите фактори могат да си взаимодействат, например, APOE-4 може да увеличи ефектите на други рискови фактори, включително липсата на физическа активност, неправилното хранене, тютюнопушенето и пиенето на алкохол; хората с по-голям брой рискови фактори имат повишен риск от развитие на когнитивни нарушения и деменция. Някои фактори могат по различен начин да влияят върху риска от деменция и Болестта на Алцхаймер в зависимост от това на каква възраст се появяват и продължават да въздействат в рамките на живота на човека. Например, хипертонията, затлъстяването и дислипидемията увеличават риска от деменция, когато човек е на средна възраст.
Българското дружество по деменции организира и проведе първото в България популационно проучване на връзката между когнитивните нарушения и някои рискови фактори. Обхванати бяха 1405 пациента (63% жени, средна възраст 71 г. и 37% мъже, средна възраст 69 г.) от практиката на 101 общопрактикуващи лекари от цялата страна. Целта на проучването беше да се установят ролята и значимостта на различни рискови фактори за развитието на когнитивни нарушения при хора над 50 години със/без субективни паметови оплаквания. Проучването продължи 10 месеца – от септември 2020 до юни 2021 г. Поставени бяха няколко задачи: първо, да се установят рисковите фактори за развитие на когнитивни нарушения при пациенти над 50 години с/без субективни паметови нарушения; второ, да се идентифицират групите пациенти с риск от развитие на деменция, при които е важно да се профилактират рисковите фактори.
В проучването се включиха хора над 50-годишна възраст с наличие на поне един рисков фактор за когнитивни нарушения, с или без субективни паметови оплаквания. От наблюдението бяха изключени пациенти с деменция и с депресия. Всички пациенти бяха информирани за целта на проучването и подписаха информирано съгласие за участие. Информацията относно демографските фактори, рисковите фактори и лечението е събрана посредством въпросници към пациентите и към общопрактикуващите лекари. Когнитивният статус е оценяван с кратък скринингов тест на Исак за вербална флуентност – генериране на думи от конкретни категории за определено време. Тестът отразява състоянието на активното внимание, краткосрочната и семантична памет със значително натоварване на екзекутивните функции. По-ниските стойности от тестуването (под 32 точки от максимум 40 т.) са показателни за повишен риск от развитие на когнитивен дефицит при хора над 50 г.
Проучването е насочено към оценка на следните рискови фактори: артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване, сърдечносъдова и мозъчносъдова болест, употреба на алкохол, тютюнопушене, ниво на физическа активност. С артериална хипертония са 91.9% от пациентите, с дислипидемия са 58.4%, със затлъстяване са 38.6% от пациентите. Почти една трета от проследените пациенти са с мозъчносъдова или сърдечносъдова болест.
Резултатите показват неблагоприятното влияние на артериалната хипертония (<0.000), мозъчносъдова болест (<0.000), исхемична болест на сърцето (<0.000), предсърдно мъждене (<0.000), тютюнопушене (<0.000), алкохолна употреба (<0.000), липсата на физическа активност (<0.000). Тези фактори статистически значимо се отразяват върху постиженията на Теста на Исак като поставят пациентите в групата на хора с когнитивен дефицит и повишен риск от развитие на по-изразени когнитивни нарушения. Резултатите потвърждават значимия негативен ефект на определени съдови рискови фактори върху когнитивните функции като артериална хипертония, нарушение на мозъчното кръвообращение, предсърдно мъждене, физическа инактивност. Показано е и значимото неблагоприятно влияние на тютюнопушенето и употребата на алкохол върху изследваните когнитивни функции. Част от тези резултати са в подкрепа на концепцията за фазата на „Мозък в риск“, което се счита за най-ранната фаза на съдово когнитивно нарушение. Необходими са дългосрочни проследяващи проучвания за изследване на когнитивните функции във връзка с контрола и лечението на съдовите рискови фактори. Най-информативните проучвания досега са дългогодишните проспективни проучвания с начало на проследяването в средната възраст. Изследванията върху съдовите рискови фактори и тяхното лечение очертават обещаващ път за превенция на деменцията. Етиологията на когнитивните нарушения и деменцията е многофакторна. Следователно, необходими са интервенции, насочени към няколко рискови фактора и механизми едновременно, за да се постигне оптимален превантивен ефект. Това показват и първите три европейски проучвания, които проследяват комплексни интервенции върху няколко рискови фактори. #Това проучване е осъществено със съдействието на Гедеон Рихтер България ЕООД.
