Брой 1/2023
Д-р В. Донкина, В. Герасимов, М. Игнатова
Център за психоанализа и медицина, МБАЛ Надежда и
Национален център за психосоматична терапия на онкохематологични заболявания
Резюме: Възможността за взаимовръзка между психологическите фактори и развитието на злокачествена болест не е нова идея. В последните години броят на диагностицираните със злокачествени заболявания расте с бързи темпове в световен мащаб, а също и в България. Всичко това до голяма степен изисква друг подход за познаването и разбирането на специфичните особености на боледуващия човек. И именно психоаналитичната психосоматика позволява това да се случи пълноценно и специалистите да интервенират по-ефективно.
Целта на авторите е да акцентират върху важността на теоретичната подготовка на психолозите, работещи в медицински структури, клиничната практика, стаж и супервизия, а също така и да представят работата на Националния център за психосоматична терапия на онкологични и хематологични заболявания към МБАЛ „Надежда“.
Грижата за тежко боледуващите пациенти е въпрос, който отдавна чака своето решение. Доскоро опитите да се помага в тази сфера оставаха частични, обхващащи определени групи пациенти или определени сфери на подкрепа, плод на отделни
проекти по места, без да съществува възможност за въвеждането на цялостна визия за помощ. Благодарение на натрупания опит, на взаимодействието ни с най-модерните психосоматични институти в Европа, както и на капацитета на болница „Надежда“ да бъде национален център за онкофертилитет, тази крачка стана възможна.
Тя беше изключително нужна не само за пациентите, но и за специалистите в сферата – медици и психолози. На първите – за да има най-сетне къде да адресират своите пациенти след една първоначална скринингова консултация, която психолозите по места правят, и за самите болнични психолози – за да има един образователен и научен център, където да могат да супервизират работата си, да продължават образованието си и да специализират. В нашата професия това непрекъснато развитие е много важно, за да можем да отговаряме на съвременните научни достижения.
Онко- и хематологично болните пациенти в страната ни са значителен брой – данните сочат, че броят на новооткритите всяка година е около 30 хил. души (НЦОЗА) и поради споменатите причини продължават да остават недостигнати от систематична грижа и подкрепа. Тук има и нещо специфично, което е важно да се отбележи – тежкото и особено злокачествено боледуване се свързва и с определени особености в психичното и емоционално функциониране, в душевния живот на човек, съпътстван от такава болест. Днес често се акцентира върху редица психологически аспекти, които разграничават пациентите с рак, и обикновено се групират около няколко свързани понятия: „безпомощност и безнадеждност“; отричане и потискане на негативните емоции; неспособност за успешно справяне с тежка емоционална загуба (Galli, F. et. al., 2021). Но идеята, че умът или емоциите по някакъв начин са свързани с рака, е едновременно стара и нова.
Още назад във времето Гален отбелязва, че жените с меланхоличен характер са по-склонни от тези със сангвиничен темперамент да развият рак на гърдата. През 50-те и 60-те години на миналия век ракът се обсъжда като психосоматично заболяване, предизвикано от задръжки в развитието на личността или предшествано от специфичен емоционален дистрес. Фройдистката концепция за актуалната невроза постулира, че дългогодишните потиснати емоции на психическо ниво първо се предават от автономните нервни пътища към органите. Те променят функционирането на тези органи, което води до функционални нарушения и след това до органни заболявания (Aisenstein, М., Smadja, Cl., 2010). Мета-анализ на 165 контролирани проучвания, показва, че склонната към стрес личност или тази с неблагоприятни стилове на справяне и отрицателни емоционални реакции са свързани с повишена честота на рак, по-лоша прогноза и увеличаване на смъртността (Chida et. al., 2008). В свое изследване Гриър и Моррис установяват, че сред жените, интервюирани един ден преди биопсия на тумор на гърдата, откриването на злокачествено заболяване корелира с неефективни стратегии за справяне с гнева (Greer, S., & Morris, T., 1975 ).
Така стандартно познатите ни подходи в психологичното консултиране и психотерапията са много нискоефективни. С други думи, специалистите се нуждаят от специфична подготовка, която да им помогне да задълбочат възможностите си да разбират по-добре своите пациенти и да интервенират по-ефективно. До съвсем скоро такава специализация беше изключително ограничена. Днес сме щастливи и у нас да имаме достъп до такава възможност. Национален център в тази сфера беше необходим отдавна и ние сме горди, че имаме опита и ресурса да отговорим на тази нужда.
Психосоматиката е отделен дял на науката, която се фокусира върху особено-стите на тежкото боледуване, както и върху един клъстър заболявания, чиято основна компонента е свързана с нашия емоционален и душевен живот. При тях често имаме телесен израз – симптом, състояние, без да има същинска болестна причина. Както посочва Marilia Aisenstein (2020) “мълчанието на тялото” е нарушено от болестта и болката. Това са две много различни групи, обединява ги интензивното влияние върху тялото, неговото страдание.
Когато говорим специално за злокачественото боледуване, било то онко- или хематологично, става дума за съвсем конкретни особености, които науката открива, специфични процеси, акомпаниращи хода на болестта, типични за психичния и душевен живот на хората, страдащи от тези заболявания. Тъй като тяхната особеност е такава, че те са сложни и специфични, всички възможности на психотерапията в нейния класически вид, още повече – на психологичното консултиране, ги правят неефективни, дори на практика невъзможни. С други думи – необходим ни е специфичен подход, свързан с познаването и разбирането на тези особености, за да можем да стигнем до боледуващия човек и ефективно да подпомогнем неговото възстановяване и не на последно място – да възвърне той усещането си за водеща роля в своя собствен живот. Тези специфични особености изискват поглед в близък план върху психичния живот, систематизиращ и операционализиращ умения като:
– преработване на информация;
– контрол на импулсите;
– отразяване на собственото и на чуждото психично състояние;
– формиране и поддържане на взаимоотношения;
– преживяване, изразяване и разбиране на различни емоции (свои и на другите);
– регулация на самооценката;
– употребата на стратегии за справяне и защити;
– адаптивност и устойчивост;
– формиране на вътрешни стандарти и придаване на кохерентност и значимост на личните преживявания.
Специалистите по психично здраве ежедневно се сблъскват със субективната представа на пациентите и се нуждаят от пълно описание на вътрешния им свят, за да разберат правилно индивидуалните им преживявания. А личността побира повече от наблюдаваното поведение: мотиви, фантазии, характеристики на мисълта и чувстването, начини на преживяване на Аз-а и другите. Тези защитни и адаптивни действия се движат по протежение на континуум от напълно съзнавано до несъзнаваното, с преднамерено поведение в една крайност и характерни защитни механизми. Mного синтезирано обобщение правят Lingiardi and McWilliams (2017) “Личността може да се определи като сравнително стабилни начини на мислене, чувства, поведение и връзка с другите“.
Боледуването на тялото, особено когато то е застрашаващо и тежко, ни кара да мобилизираме всички усилия към запазването и продължаването на живота. Човешкото същество обаче не е само тяло. Всичко онова, което се случва в нашите мисли и чувства, в представите ни, в “сериалите”, които продуцираме безкрайно в собствения си емоционален свят, в повторението и усещането за безизходица, е също толкова съществена част от нас и от живота ни, и то също трябва да бъде уважено и посрещнато. Много често тежкото боледуване кара човек да се усеща безсилен, превърнат сякаш в обект на множество манипулации от обгрижващите екипи, на тревогите на близките си, на изследванията. Срещата със специалист в тази сфера е начин да уважим и опитаме да разберем тази част от себе си, която е важна, защото без нея успокоението, удовлетворението и усещането за добър живот е много трудно.
Да бъдеш близък на човек с такова заболяване е по специфичен начин трудно, понякога угнетяващо преживяване. За близките на тези пациенти предвиждаме различни възможности за среща и подкрепа. Тъй като понякога човек има нужда от пространство за себе си, пространство, в което да не се чувства длъжен да бъде силен или отговорен, пространство, в което да сподели собствените си преживявания и въпроси, без да се усеща виновен, обикновено предлагаме тези срещи да бъдат отделни.
Паралелно, предлагаме различни типове консултативна грижа, от които хората могат да се възползват – здравен коучинг, консултации за подходящия начин на хранене по време на и след приключване на лечението, препоръки по отношение целесъобразността на различни типове хранителни добавки, рехабилитация, физическа активност, изготвяне на цялостен план за грижа, съпътстващ лечението, пациентски консултант и специалист по клинична социална работа.
Част от нашата работа по отношение на индивидуалните ни срещи с пациенти и нещо, което медицинските екипи очакват от нас, е даването на обратна връзка. Тя не съдържа нищо от личната информация, която човек споделя, но обикновено се отнася до нашата професионална препоръка какво би било по-подходящо, как лекарят ще може да бъде по-ясен или по-полезен, какво може би очаква един човек от своя лекар.
По отношение на грижата за самите медицински екипи, практикуваме възможности за лични срещи, групови формати и обучения – начин да подкрепим професионалистите в човешки план и да отделим време и внимание да мислим заедно върху техните страдания и чувства.
Бидейки Национален център, ние приемаме насочвания за цялостна психосоматична терапевтична грижа от всички клиники на лечебни заведения в страната за всякакъв тип онкологични и хематологични заболявания.
Всеки човек може да бъде изпратен от своя лекуващ екип или да се адресира лично – в МБАЛ „Надежда“ или в кабинета за психологична грижа в медицински център „Надежда“ в Paradise center.
Също така приемаме заявки за практика и стаж, супервизия и методична подкрепа на колеги, работещи в сферата. Разглеждаме това като най-ефективният начин да разширим още тази практика и да я направим достъпна за пациентите и техните близки. Не на последно място, даваме възможност на млади колеги да докажат себе си и след обучението си, да започнат работа при нас.
Друго направление, в което работим, е научно-изследователската дейност. Силно вярваме, че това е добър фундамент за връзка между академичния, медицинския и психологичния свят. В по-широк контекст – систематичната емпирична проверка информира различни индивидуализирани подходи в клиничната практика. Още Фройд призовава своите последователи да събират „дълбоко анализирани случаи“ като начин да се подкрепят психоаналитичните концепти (Савов, Св., 2022). Едно от големите предимства на провеждане на емпирични изследвания на терен – в болница, е възмож-
ността едновременно да се използват психометрични инструменти и медицински показатели и да се търси взаимовръзка и предиктивна стойност.
БИБЛИОГРАФИЯ:
Aisenstein, M., & Smadja, C. (2010). Conceptual framework from the Paris Psychosomatic School: A clinical psychoanalytic approach to oncology. The International Journal of Psychoanalysis, 91(3), 621-640.
Aisenstein, M., (2020). A View on Patients with Somatic or Painful Conditions. Romanian Journal of Psychoanalysis. 13. 15-28. 10.2478/rjp-2020-0003.
Chida, Y., Hamer, M., Wardle, J., & Steptoe, A. (2008). Do psychosocial stress-related factors contribute to cancer incidence and survival. Nat Clin Pract Oncol, 5, 466-475.
Galli, F., Scotto, L., Ravenda, S., Zampino, M. G., Pravettoni, G., & Mazzocco, K. (2021). Personality Factors in Colorectal Cancer: A Systematic Review. Frontiers in Psychology, 4974.
Greer, S., & Morris, T. (1975). Psychological attributes of women who develop breast cancer: A controlled study. Journal of Psychosomatic Research, 19(2), 147-153.
Jasmin, C. L. E. G., Le, M. G., Marty, P., Herzberg, R., & POG, P. O. G. (1990). Evidence for a link between certain psychological factors and the risk of breast cancer in a case-control study. Annals of Oncology, 1(1), 22-29.
Lingiardi, V., & McWilliams, N. (Eds.). (2017). Psychodynamic diagnostic manual: PDM-2. Guilford Publications.
Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Годишен доклад, 2020
Савов, Св., (2022). „Психоанализа в ерата на терапии, основани на доказателства. Клинични и изследователски перспективи“.
Адрес за кореспонденция:
Д-р В. Донкина
Център за психоанализа и медицина, МБАЛ Надежда
ул. „Блага вест“, 3
1330, София
e-mail: psychoanalyza@nadezhda.bg
