Необичайните начини за пренос на инфекциозния агент на прионните заболявания при човек

Необичайните начини за пренос на инфекциозния агент на прионните заболявания при човек
468×60 – top

Брой 7/2002

Ст.н.с. д-р Димитър Кадийски, д.м., н.с. Ефтимия Бичкиджиева
Институт по експериментална морфология и антропология БАН

Човешките трансмисивни спонгиформни субакутни енцефадопатии (ТССЕ или прионни болести) се характеризират с дълъг инкубационен пе­риод, мозъчна дегенерация и сравнително бързо клинично протичане, водещо винаги до фата­лен край (1). В човешката пато­логия досега са познати и описани следните прионни заболявания : Куру, разновидностите на болестта на Кройцфелд-Якоб (БКЯ), синдрома на ГерстманШтрослер-Шайнкер(ГШШ), фаталната семейна безсъница (фСБ), синдрома на Алперс. Най-актуално значение за медицинската практика в момента има инфекциозната разновидност или т. нар. „нов вариант11 на бо­лестта на Кройцфелдт-Якоб. Установена е зависимост между честотата на възникване на заболяването при хората и степента на разпространение на говеждата спонгиформна енцефалопатия (т. нар. болест „луда крава11).

Причинителят на прионните заболявания засега е неизвес­тен (2). Според хипотезата на S. Prusiner (3) той е пряко свързан с конформационна промяна на нормалния прионов протеин (РгРс) в мембраните на невроните и астроцитите в мозъка на засегнатите индибиди. Откриването на патологичните форми на прионовия протеин PrPres и PrPsc в ЦНС, винаги потвърждава диагнозата прионно заболяване. Липсата на конкретни данни за природата на инфекциозния агент, както и неговата изключителна устойчивост на стандартните микробиологични стерилизационни процедури, са допринесли за определяне на неизвестния етиологичен причинител на прионни­те болести като „неконвенционален трансмисивен агент11 (НТА).

Основни въпроси при изследвне разпространението на „новия вариант11 на БКЯ (аналог на бо­лестта „луда крава11 при хората), са:
♦ механизмите, по които причи­нителят преодолява междувидовата бариера „говедо-човек11 и
♦ пътиицата на проникване на изключително устойчивия НТА в хранителната верига.

Всички досегашни оценки за прионните болести и основно за новия вариант на БКЯ при човека, са направени единствено въз основа на схващането за разпространение на НТА чрез говежди хранителни продукти (месо и месни произведения) от животни, разбили спонгиформна енцефалопатия (4).

Напоследък обаче, стана извес­тно, че и кръвните трансфузии, лечението с хормони, трансплантациите на корнеа и dura matter, някои подходи в неврохирургията и други хирургически методи и инструментариум, както и приемът на медикаменти с желатинова обвивка, също могат да бъдат причини и пътища за раз­пространение на инфекциозния агент (5). Споменатите „необичайни11 фактори и начини за пре­нос на НТА не са включвани досе­га при съставяне на „епидемиологичните проекции11 на прионните заболявания, независимо че често се описват като „единствени причини за възникването на т.нар. ятрогенни форми на БКЯ11. Вследствие на този факт в някои случаи и райони, очакваната бройка на заболелите от инфекциозни форми на БКЯ трябва да се увеличи два, три или повече пъти. Тази бройка е в неизвестна константна акцелерация и от гледна точка на това, че всеки новозаболял е потенциално способен да заразява на свой peg нови индивиди, нап­ример при осъщестбяване на оп­ределена медицински манипулации (особено преди клиничната изяба на болестта).

Концентрацията на инфек­циозния агент в мускулната маса (месо и месни продукти) на за­болелите от ТССЕ животни е твърде ниска, но не може да се пренебрегне (6). Да допуснем , че концентрацията на инфекциоз­ния агент в мозъка на заболяло от „луда краба11 животно води до риск за инфектиране 0,5. Това означава, че от 10 консуматора на този заразен материал, половината, т.е. пет души, ще се разболеят от „новия вариант“ на БКЯ. В случая с консумация на мускулна тъкан от същото заразено животно, рискът за инфектиране е 1000 пъти по-малък (0,0005).

Съществуващите тестове за диагностика на прионните заболявания при животните, все още не дават пълна гаранция за предотвратяване на постъпването на инфекциозния агент в „човешката хранителна верига“ (7, 8).

Така например, по време на началните периоди на заболяването при животните, когато тестовете за мозъчната тъкан са все още негативни, постъпващите в хранителната верига кръв и месо от заразените животни, вероятно носят съществен риск за заразяване.

Друг фактор, който статистиката и днес пропуска в прогнозите за заболеваемостта при хора, е възможното предаване на ТССЕ от майката на плода. Ма­кар и почти хипотетична, тази трансмисия на прионните болес­ти при човек изглежда неизбеж­на, подобно на „задължителното“ предаване на scrapie (спонгиформна енцефалопатия при овцете) от бременната овца на новороденото агне.

Засега няма единомислие и по отношение на възможността от заразяване чрез млечни продукти с произход от заболели животни. Независимо , че млякото „остава настрани от научните дебати“ за риска от разпространение на „новия вариант“ на БКЯ, очевидно е, че след като инфекциозният агент присъства временно в тъканта и секрета на слюнчените и слъзните жлези, има достатъчно основание да търси и в млечните жлези респективно в млякото. Така напри­мер, вече съществува научно съобщение, че коластрата на же­на, развиваща „новия вариант“ на БКЯ, е заразна за мишки (9).

Рискът за разпространение на НТА по кръвен път (например чрез кръвопреливане), е също възможен, макар и да не е потвърден от клиничната практи­ка. В случайте на развитие на „новия вариант“ на БКЯ при човек, патологичната форма на прионния протеин PrPres, се открива в тонзилите, слезката, лимфните възли и апендикса органи, в които временно или постоянно се локализират кръвните клетки, участващи в имунната система на организма. в този смисъл< липсата на данни за заразяване на пациенти след кръвопреливане се дължи по-скоро на отсъствието на потенциални донори на заразена кръв, отколкото на „невъзможност за пренос по кръвен път". Все още остава открит въпросът и за евентуалното присъствие на НТА на говеждата спонгиформна енцефалопатия в околната среда, както и за механизмите на преноса му към потенциалните пациенти, вероятно във връзка с недостатъчната чувствителност на използваните съвременни лаборатории методи. Известно е например, че причинителят на ТССЕ при овцете „присъства в заразените полски площи". Експериментите на Р. Brown (10) в това направление демонстрират продължително наличие на инфекциозния агент в почвата , както и интензивното му разпространение. В естествени условия, заразяването на околната среда с НТА на някои прионни болести, вероят­но се осъществява по три начи­на: ♦ чрез контакт с инфектирана плацента от заразено животно (доста ограничена възможност, като се има предвид майчиният инстинкт за поглъщане на плацентата); ♦ чрез неидентифицирани животински резервоари (някои видове акари?); ♦ чрез фекални материи от заразени с НТА животни. Все още не са публикувани дос­татъчно конкретни научни доказателства за заразяване на околната среда по тези и/или други механизми, както и относно пътищата за пренос на ин­фекциозния агент от „заразената околна среда" до човека. Отк­рит остава и въпросът за зара­зяване на природните води и относно произтичащия оттам риск за пренос на причинителя до човешкия организъм чрез питейни води особенно в райони с екарисажи. В индивидуален план, рискът за заразяване на хора с инфекциозни форми на прионните болести е тясно свързан с въпроса в кои храни и продукти е възможно да да се открие присъствие на говежди главен и гръбначен мозък. Тъй като НТА се намира в хиляди пъти no-малка концентрация в мускулната маса на животните, отколкото в мозъчната тъ­кан, то реално червените непреработени меса от говежди произход не представляват поч­ти никакъв риск особено в районите без регистрирани слу­чаи на спонгиформна енцефало­патия, какъвто е (за щастие!) и България. Поради липсата на спонгиформна енцефалопатия по говедата и отсъствието на клинично доказан случай на „новия вариант" на БКЯ у нас, проблемите относно преноса на ин­фекциозния агент на прионните болести (от гледна точка на човешката патология), предизвикват засега само теоретичен интерес.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom