Разпределението на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) у нас, следва общоевропейския модел – най-чести са инфекциите на хирургичното място, на пикочните и долните дихателни пътища, както и кръвните инфекции. Различните стойности между българската статистика и тази на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) обаче се дължат на изцяло различни методически подходи, а не на невярно отчитане.
Това заявява здравният министър Катя Ивкова в отговор на парламентарен въпрос от депутата д-р Александър Симидчиев относно разминаванията в данните за вътреболничните инфекции.
Двата модела за проследяване: Рутинен надзор срещу активно издирване
Министър Ивкова разяснява съществените разлики между двете системи:
- Българската национална система: Представлява непрекъснат (рутинен) епидемиологичен надзор. Лечебните заведения подават тримесечни данни към съответната РЗИ, която ги обобщава за НЦОЗА и МЗ. Изчисленията се базират на медико-статистическа информация за броя преминали болни, легло дни и хоспитализации.
- Европейските проучвания на ECDC (Point Prevalence Survey – PPS): Това са еднократни стандартизирани срезови изследвания към определен момент. При тях специализирани екипи извършват активно издирване на случаи чрез пълен преглед на медицинската документация, микробиологичните резултати и клиничното състояние на всички хоспитализирани пациенти в самия ден на проучването.
„В самите протоколи на ECDC изрично е посочено, че резултатите от европейските срезови проучвания не са предназначени да заменят националните системи за надзор, нито да се сравняват пряко с тях, тъй като измерват коренно различни епидемиологични показатели“, изтъква Ивкова.
Предстои ново общоевропейско изследване през 2027–2028 г.
Министърът подчертава, че разминаването в данните дава ценна възможност за подобряване на надзора на локално и национално ниво, поради което участието на българските болници в европейските проучвания е от ключово значение.
Следващото мащабно изследване на ECDC е планирано за периода 2027–2028 г.. Координацията у нас ще се осъществява от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), който ще организира обучението на болничните екипи и валидирането на данните според строгите европейски критерии.
