Изследването на липопротеин (а) се прилага рядко, тъй като е малко известно на лекарите и на пациентите, но хората трябва да знаят, че този показател е много важен и всеки трябва да го изследва поне веднъж в живота си. За това призоваха водещи кардиолози на пресконференция по повод Световния ден за осведоменост за липопротеин (a), който се отбелязва днес по идея на Европейската фондация за фамилни дислипидемии и Европеийското дружество по атеросклероза.
По-високи нива на липопротеин (а) се срещат у всеки пети възрастен човек, това е генетично предопределено и е фактор за атеросклеротични изменения, респективно за тежки сърдечносъдови инциденти като миокарден инфаркт, както и мозъчен инсулт, отбеляза проф. Арман Постаджиян, началник на Отделението по кардиология в столичната УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Българската лига по хипертония.
Той подчерта, че изследването на липопротеин (а) трябва да стане част от липидния пакет, защото това е показател, който може да ориентира с много по-голяма прецизност специалистите по относно индивидуалния рисков профил на пациента и да ги улесни в определянето на препоръки за поведение на пациента с цел превенция на тежки сърдечносъдови инциденти в бъдеще.
Измерването на липопротеин (а) се извършва чрез взимане на венозна кръв и се прави в много лаборатории у нас, а цената му е напълно достъпна – между 16 и 35 лв., обясни проф. Елина Трендафилова, началник на Отделението по интензивна терапия към Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница.
Тя бе категорична, че макар все още да няма клинично приложима прицелна терапия за повишени нива на липопротеин (а), има голям смисъл от изследването, тъй като пациентите при които са открити такива, са много по-склонни да променят начина си на живот.
Проф. Трендафилова препоръча млади хора под 40-годишна възраст, които имат фамилна анамнеза за сърдечносъдов инцидент в ранна възраст на близки родственици, да се изследват за липопротеин (а). В допълнение тя поясни, че засега показателят се определя лабораторно в кръвна проба, най-често в милиграм/проценти и има три зони – под 30 мг/процента, между 30 и 50 мг/процента – т.нар. сива зона и над 50 мг/процента – нива, които се приемат за високи.
По думите на специалистката точното определяне на тези нива е важно, за да е наясно специалистът какви мерки трябва да препоръча с оглед индивидуалния рисков профил на пациента, особено ако той попада в сивата зона.
В България имаме голям проблем с контрола на конвенционалните рискови фактори – хипертония, холестерол, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, подчерта проф. Иван Груев, кардиолог в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“, избран председател на Дружеството на кардиолозите в България.
Тъй като засега няма терапия, за хората с висок липопротеин (а) е важно стриктно да се придържат към балансирано хранене, подходяща физическа активност, оптимален контрол на артериалната хипертония и диабета, ако имат това заболяване. Проф. Груев призова за по-добро здравно образование в училищата, което да засяга и проблемите на сърдечносъдовото здраве.
Рискът от сърдечносъдово заболяване се увеличава пропорционално с нивата на липопротеин (а), посочи проф. Николай Рунев, ръководител на Отделението по кардиология към Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ „Александровска“. Той бе категоричен, че рутинното изследване на този показател е важно и хората не трябва да се заблуждават, че ако имат ниски нива на LDL холестерола, имат и ниски нива на липопротеин (а).
Близо 20% от населението има повишени нива на липопротеин (а), но голяма част не подозират, че имат повишен риск от сърдечносъдови заболявания и трябва да следват препоръките на лекарите за превенция, каза още проф. Рунев. Той също призова за по-добра осведоменост на хората и насочването им към това изследване.
