Skip to content
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
  • български
  • English
Shopping Cart 0
Facebook
GPNews
  • Начало
  • ИзданияExpand
    • 2020 – 2023Expand
      • 2023
      • 2022
      • 2021
      • 2020
    • 2015 – 2019Expand
      • 2019
      • 2018
      • 2017
      • 2016
      • 2015
    • 2010 – 2014Expand
      • 2014
      • 2013
      • 2012
      • 2011
      • 2010
    • 2005 – 2009Expand
      • 2009
      • 2008
      • 2007
      • 2006
      • 2005
    • 2000 – 2004Expand
      • 2004
      • 2003
      • 2002
      • 2001
      • 2000
  • СъбитияExpand
    • Предстоящи събития
    • Конгресен календар
  • Новини
  • СтатииExpand
    • АГ и неонатология
    • Алергология
    • В света на вирусите
    • Гастроентерология
    • Дерматология и козметика
    • Ендокринология
    • Кардиология
    • Неврология и психиатрия
    • Онкология
    • Офталмология
    • Педиатрия
    • Ревматология и ставни заболявания
    • Тест по клиничен случай
    • УНГ и белодробни болести
    • Урология и нефрология
    • Хранене, диететика, метаболизъм
    • Нашето интервю
    • Природата учи
    • Историята учи
    • Други
  • Абонамент
Shopping Cart 0
Facebook

  • български
  • English

GPNews
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
  • 2,54 млрд. долара поиска СЗО за спешни здравни проблеми през годината
  • Ива Христова: Преборили сме COVID-19, но с грипа имаме проблеми – гори цялата страна
  • МЗ установи пропуски в системата за проследяване и анализ на лекарствата
  • Здравното министерство: Ще има ваксини за задължителната имунизация на бебетата
  • Щатни психолози помагат на онкопациенти в столични общински болници
Home / Новини / Проф. Минчев: Лечението с плазма може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други прийоми

Проф. Минчев: Лечението с плазма може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други прийоми

отGP News публикувано на 05.05.202013.09.2022 Новини
Лечението с плазма

Проф. д-р Милчо Минчев ръководи Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ).


Той е водещ специалист с международно признат опит и експертиза, член на Transplantation Society, American Association of Tissue Banks, International Society for Cryobiology, International Society of Blood Transfusion, International Society for Artificial Organs и Българското медицинско сдружение по хематология. Автор е на 6 защитени патента в САЩ, Канада, Азия, Южна Африка и ЕС. В период 2000-2006 е бил професор и завеждащ Лаборатория по туморна имунология в Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон.

Проф. Минчев, моля да посочите какви са възможностите и предимствата на лечението с плазма при пациенти с COVID-19? Има ли рискове при него и в кои случаи той е неприложим?
Кръвната плазма е течната съставка на кръвта. Тя съдържа белтъчни молекули, изпълняващи различни функции, една от които е, че тя е част от имунната защита, осъществявана от т.н. антитела – имуноглобулини. Антитела се образуват след всяка прекарана инфекция, била тя бактериална, вирусна, като те съставляват хуморалната част от имунитета. Логиката предполага, че антитела се формират и след инфекция с коронавирус 19 (SARS-CoV-2) и при преболедували и оздравели болни те са били ефективни в контролиране на инфекцията. В такъв смисъл преливането на плазма от реконвалесцентни болни след заболяване с този вирус би трябвало да има терапевтичен ефект, основаващ се на т.н. пасивна имунизация – т.е. вливането на антитела неутрализиращи причинителя на заболяването. Рисковете са същите, които се наблюдават при кръвопреливане или преливане на плазма – например за лечение на пациенти с дефицити в коагулационната система.

Има ли натрупан успешен предхождащ опит при лечение с плазма на други инфекции – вирусни, бактериални, комбинирани?
Има достатъчно натрупан опит при лечение на други инфекциозни заболявания с причинители като вируса Ебола, H1N1 – вируса на т.нар. „свински грип“, MERS-CoV, пневмония след инфекция с H5N1 – т.нар. „птичи грип“. В България хиперимунна плазма, получена след имунизация на здрави дарители, се използваше успешно още през 80-те години на миналия век за лечение на сепсис, причинен от стафилококи или грам-отрицателни бактерии.

Технологично сложен ли е процесът на получаване на плазма за терапевтични цели?
Не. Кръвна плазма може да се получи в процеса на рутинната обработка на кръв, извършваща се в центровете по трансфузионна хематология или чрез апарати за плазмафереза. В Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София имаме подходяща апаратура и подготвени специалисти за получаване на кръвна плазма чрез плазмафереза.

Моля да се спрете на етичните аспекти на това лечение – съгласие на донора, информирано съгласие на пациента?
Етичните моменти за получаване на плазма и нейното приложение на пациенти не се отличават от тези за кръводаряване от здрави дарители и приложение на кръв и кръвни компоненти при лечение на пациенти, изискващи такова.

Организационно подготвена ли е страната ни за въвеждането на този подход?
Да.

В кои национални стандарти трябва да се включи метода, за да може той да бъде прилаган в нашите лечебни заведения?
В стандартите по трансфузионна хематология и в стандартите на тези клинични дисциплини, занимаващи се с лечение на инфекция със SARS-CoV-2 и настъпващите усложнения..

Приложим ли е методът при деца и юноши?
Да, подобно на приложението на останалите кръвни компоненти.

Лечението с плазма само като монотерапия ли може да се прилага или и в комбинация с медикаментозни подходи – антибиотично, с антималарици, с биологични и биоподобни средства?
Може да се прилага като монотерапия или като комбинация с други терапевтични прийоми в зависимост от преценката на терапевтичния екип.

Кои страни да момента са съобщили за успешно прилагане на лечението с плазма при пациенти с COVID-19?
САЩ, Великобритания, Италия, Китай и други.

Ентан
ДжинДжира

Навигация

Предишна Предишна
Откриват дарителска сметка за семействата на починали медици от коронавирус
СледващаContinue
130 български пациенти с „болестта на сините устни“ ще отбележат за осми път Световния ден на пулмоналната хипертония
Search

Boehringer Ingelheim България и Дружеството на кардиолозите в България организират информационна кампания за пациенти със сърдечна недостатъчност

абонамент 2023
Lekzema
GPNews - Новини за общопрактикуващия лекар

За нас

Списание GPNews
Връстник на GP практиката у нас
Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

Меню

  • Начало
  • За нас
  • Контакти

Информация

  • За автори
  • Етични норми
  • За реклама

Copyright © 2023 GPNews. Всички права запазени.

Уеб дизайн и SEO от Трибест

  • ПОЛИТИКА GDPR
Scroll to top
  • Начало
  • Издания
    • 2020 – 2023
      • 2023
      • 2022
      • 2021
      • 2020
    • 2015 – 2019
      • 2019
      • 2018
      • 2017
      • 2016
      • 2015
    • 2010 – 2014
      • 2014
      • 2013
      • 2012
      • 2011
      • 2010
    • 2005 – 2009
      • 2009
      • 2008
      • 2007
      • 2006
      • 2005
    • 2000 – 2004
      • 2004
      • 2003
      • 2002
      • 2001
      • 2000
  • Събития
    • Предстоящи събития
    • Конгресен календар
  • Новини
  • Статии
    • АГ и неонатология
    • Алергология
    • В света на вирусите
    • Гастроентерология
    • Дерматология и козметика
    • Ендокринология
    • Кардиология
    • Неврология и психиатрия
    • Онкология
    • Офталмология
    • Педиатрия
    • Ревматология и ставни заболявания
    • Тест по клиничен случай
    • УНГ и белодробни болести
    • Урология и нефрология
    • Хранене, диететика, метаболизъм
    • Нашето интервю
    • Природата учи
    • Историята учи
    • Други
  • Абонамент
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
Search
Toзи caйт изпoлзвa „биcĸвитĸи“, зaщoтo тe ca вaжни зa нeгoвoтo фyнĸциoниpaнe. C пoceщeниeтo нa тoзи caйт, виe ce cъглacявaтe c изпoлзвaнeтo нa „биcĸвитĸитe“. - Прочети повече ...