
Прехвърлянето на социални ангажименти за деца и хора с увреждания изцяло към здравните вноски крие риск от изчерпване на ресурса и блокиране на достъпа до помощ, предупреждава Велислава Делчева.
Омбудсманът Велислава Делчева внесе в Народното събрание три официални становища по проектите за държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и финансовия план на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г.
В анализа си за бюджета на Здравната каса общественият защитник обръща внимание, че въпреки поредното увеличение на общия финансов ресурс за сектора, качеството и достъпността на медицинските услуги не бележат очакваното подобрение, а потокът от граждански жалби продължава да расте.
Рискове при прехвърлянето на социални разходи към НЗОК
Основният акцент в критиките на омбудсмана пада върху намерението държавата да прехвърли към бюджета на НЗОК заплащането на лечението на деца и възрастни у нас и в чужбина, както и осигуряването на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хората с увреждания (с изключение на здравнонеосигурените лица).
Според Велислава Делчева децата и хората с увреждания представляват уязвими групи, които изискват пряка държавна закрила. Вменяването на тези социални функции изцяло за сметка на здравноосигурителните вноски на работещите граждани поставя системата пред сериозни рискове:
- При евентуално изчерпване на предварително заложените лимити в бюджета на Касата пациентите могат да останат без животоспасяваща терапия или необходими медицински изделия;
- Създава се предпоставка за пряко нарушаване на правата на болните и хората с увреждания.
Общественият защитник настоява за гарантирано и достатъчно финансиране както за лечение зад граница, така и за високоспециализирани апарати, медикаменти и диетични храни за специални медицински цели.
Лимитите и дефицитите в извънболничната и болничната помощ
В становището си Делчева остро критикува запазването на регулативните стандарти (лимитите) за направления при специалисти, медико-диагностични изследвания и болнични дейности. По думите ѝ този механизъм за контрол на разходите трайно ограничава достъпа на здравноосигурените граждани до навременна медицинска грижа.
Сред останалите критични точки, поставени пред депутатите, са:
1. Недофинансиране на ключови звена: Липса на достатъчно средства за общопрактикуващите лекари, ранната диагностика, детското здравеопазване, рехабилитацията, продължителното лечение и палиативните грижи.
2. Кадрови и регионален дисбаланс: Необходимост от достойно възнаграждение за медицинските специалисти, мерки срещу недостига на кадри и финансова подкрепа не само за лечебните заведения, но и за аптеките в отдалечените и труднодостъпни населени места.
Положителни мерки, изискващи финансово обезпечаване
Наред с критиките, омбудсманът откроява и няколко позитивни стъпки в проектобюджета за 2027 г., като настоява те да бъдат напълно финансово гарантирани:
- Безплатни лекарства за най-малките: Покриване на разходите за антибиотични и противоинфекциозни медикаменти за домашно лечение на деца до 7-годишна възраст.
- По-широка профилактика: Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи за деца и ученици.
- Модерна онкодиагностика: Финансиране на биомаркерната диагностика и секвенирането от следващо поколение при онкологични заболявания.
В заключение и по трите бюджетни закона Велислава Делчева призовава народните представители да оценяват финансовите параметри през реалното им отражение върху качеството на живот на гражданите, подчертавайки, че фискалната дисциплина не бива да се постига за сметка на социалните права и достъпа до здравеопазване.







