Министерството на здравеопазването (МЗ) подготвя изцяло нова наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Палиативни грижи“. Проектът се изготвя от специализирана работна група и има за цел да регламентира строгите изисквания към структурата, дейностите и квалификацията на персонала в хосписите и лечебните заведения за продължително лечение. Това съобщи здравният министър д-р Катя Ивкова в официален отговор до народните представители от Демократична България д-р Александър Симидчиев и Мартин Димитров.
Повод за депутатското запитване станаха острите демографски тенденции и застаряването на населението у нас, които засилват натиска върху здравната система за осигуряване на адекватни терминални грижи за хората в напреднала възраст.
Текущо състояние: Финансиране по клинични пътеки и липса на интерес
Към момента НЗОК осигурява целево финансиране единствено за палиативни грижи при пациенти с онкологични заболявания в терминален стадий. Данните на МЗ за пазарната ситуация очертават следните параметри:
- Договорни партньори: През 2025 г. и 2026 г. договори с НЗОК за изпълнение на КП № 253 „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания” са сключили точно 28 болници (университетски, многопрофилни и комплексни онкологични центрове).
- Парадоксът с хосписите: В нито една област на страната няма хоспис, който да е сключил договор с Касата за изпълнение на тази клинична пътека, като те остават извън публичното финансиране.
Финансова равносметка на НЗОК (2025–2026 г.)
Министър Ивкова представи подробен отчет за реализираните обеми и разходи по клиничната пътека за терминално болни:
- За цялата 2025 година: В болниците са проведени общо 18 650 леглодни, а общата стойност на изплатените от Касата публични средства възлиза на 3,93 млн. лв. (приблизително 2 млн. евро).
- За първото тримесечие на 2026 година: Отчетени са 4 691 леглодни на обща стойност около 1 млн. лева (505 127 евро).
Увеличение на цените, но без нови болници в системата
С цел да стимулира болничния сектор да разкрива нови специализирани легла за дългосрочни грижи, държавата предприе поетапно увеличение на цените и обемите през последните години.
Сравнителен анализ на параметрите:
През 2023 г. са били договорени 5 972 леглодни при единична цена от 162 лв. За 2025 г. заложените лимити от леглодни са нараснах над три пъти (19 104 леглодни), а цената на ден е индексирана с 30%, достигайки 210,60 лв.
Впреки сериозния финансов стимул и повишаването на клиничната цена, МЗ отчита негативен тренд – броят на лечебните заведения, които желаят да сключат договор с НЗОК по това направление, остава непроменен. Очаква се новият медицински стандарт да внесе по-голяма яснота в организацията на процеса и да привлече допълнителни кадри в този дефицитен за страната сектор през 2026–2027 г.
