
Д-р Николай Стойнов гастроентеролог
МБАЛ „МК Св.Иван Рилски “ Пловдив
Горно-диспептичният синдром – обединяващ комплекс от симптоми като киселини, гадене, подуване на корема, къркорене на червата и гастроезофагеалният рефлукс (ГЕР) са едни от най-често срещаните състояния в ежедневната гастроентерологична практика. Понякога пациентите са насочвани от отоларинголози и пулмолози по повод суха кашлица, дразнене в гърлото, данни от директната ларингоскопия за ларингофарингеален рефлукс и пептични ерозии.
В наши дни рефлуксната болест (ГЕРБ) засяга 20 % от възрастното население. Поради индустриализацията, грешки в диетата, наднормено тегло, резистентост на Helicobacter pylori към класическите ерадикационни схеми – този процент стремглаво нараства с всяка изминала година. Публикуваните метаанализи показват, че заболяването е най-разпространено в северна Азия, североизтична Европа (> 25 %), а най-ниска заболеваемост има в Канада и Франция
(< 10 %). В турски епидемиологични проучвания разпространеността е около 20 % , а позоваващи се на 5 статии процентите са съответно 23 % за осезаема регургитация и 19 % за heartburn (парене за гръдната кост), които са сходни с тези в Европа.
Ерозивният езофагит е най-честото усложнение на ГЕРБ. В тежки случаи заболяването прогресира в преканцероза – Баретов хранопровод и петични стриктури на езофага. Асимптомните пациенти с ендоскопски изменения са 6,1 -9.5 % от полулацията.
Инхибиторите на протонната помпа (ИПП) са възприети като първа линия на лечение при диспепсия и ГЕРБ. Това са и едни от най-често продаваните лекарства в Световен мащаб, като до 2031 год се очаква потреблението да достигне годишен оборот от 5.64 милиарда долара с нарастване от 4.2 %. В никакъв случай ИПП не са безобидни медикаменти – имат конкретни индикации и продължителност на назначения курс.
Американската гастроентерологична асоциация (AGA) препоръчва продължително лечение (над 8 седмици ) единствено при Баретов езофаг с дисплазия и симптомен ГЕРБ , но дозите трябва да се деескалират до най-ниската терапевтична! Причината за тези ограничения са статистически доказаните странични ефекти на тази група медикаменти, някои от които са дори животозастрашаващи (остро бъбречно увреждане – AKI). Също така се наблюдават деменция (над 4,2 год употреба), остеопороза и костни фрактури, тънкочревен бактериален свръхрастеж, спонтанен бактериален перитонит, повишен риск от миокарден инфаркт и хронична бъбречна недостатъчност. Установено е че дългогодишната непрекъсната употреба на ИПП (над 3 години) увеличават риска от развитие стомашен карцином 2,4 пъти.
Друга използвана група медикаменти – Н2 блокерите, също имат своите недостатъци. През 2019 год. ранитидин е свален от аптечната мрежа, защото е констатирано, че при разпадане на активната съставка се отделя метаболитът N-nitrosodimethylamine (NMDA) – потенциален канцероген.
Алгинатите са позната и добре проучена група препарати от десетилетия. Първи известен в практиката е пропиленгликол алгинатът – естер на алгиновата киселина (добива се от клетъчната стена на морски водорасли). Патентован е през далечната 1947 год. Трите най-широко използвани активни вещества са: Натриев алгинат (Laminaria hyperborea), Магнезиев алгинат, Натриев бикарбонат и Калциев карбонат. Тази група вещества повлияват състоянието на пациентите по няколко механизма – инхибират пепсина и жлъчните киселини (уместно включване след холецистектомия), създават защитен филм върху лигавицата на хранопровода и стомаха, превентират постпрандиалния и нощен рефлукс, като обезвреждат т.нар.
„киселинен джоб“ .
АЛГИНАТИТЕ постигат екстремно бърз ефект (3 минути) след перорален прием в сравнения с ИПП и H2 блокерите, а освен това са доказали безопасност при специфични групи пациенти, като деца, бременни и кърмещи. За разлика от тях ИПП попадат в графата рискова група „В‘‘ или ‚,С‘‘ (в зависимост от активната съставка) при бременни. Не са описани съществени странични ефекти за стандартната популация , като най-честият е запек.
Монотерапията с алгинати при горно-диспептичен синдром и ГЕРБ е доказано ефикасна в сравнение с плацебо и ИПП. В три метаанализа дългосрочната им употреба превъзхожда Омепразол (най-проученият ИПП). От практическа гледна точка ефектът е оптимален ако 30 мин след приема на продукта не се приемат храна и течности.
WAYA StopReflux има някои съществени преимущества:
- Предлага се в ендократни и лесно преносими саше дози орална суспензия;
- Съдържанието на магнезиев алгинат е безопасно за хипертоници и пациенти , които трябва да ограничат консумацията на сол (за разлика от натриевия алгинат);
- Наличието на хиалуронова киселина и хондроитин сулфат заздравява раздразнената от хиперацидитет лигавица;
- Eфектът продължава над шест часа;
- Препаратът е регистриран като медицинско изделие и е с доказан профил на безопасност при бременни и кърмещи .
В ежедневната гастроентерологична практика често се използва при холецистектомирани пациенти за предотвратяване на т.нар. рефлуксен гастрит и при установена хиатална хернии комбиниран с диетичен режим. Успешно е прилаган като дългосрочна монотерапия без съществени странични ефекти.
В заключение – макар и често подценявани – алгинатите са ефикасни, подходящи за подрастващи, бременни и кърмещи , както за краткосрочен прием „ при поискване‘‘, така и за дългосрочно приложение.