51% от европейците водят здравословен начин на живот, докато България значително изостава – само 40%. от хората у нас имат такова поведение. Това сочат данните от най-голямото здравно проучване в Европа, което е обхванало 27 000 респонденти между 18 и 76 години от 22 държави, включително и нашата страна. То бе представено на специално събитие на тема „Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в глобалното здравно огледало“.
Изследването е проведено онлайн по инициатива на фармацевтична компания СТАДА и обхваща пет тематични области: психично здраве, превантивно здраве, начин на живот, грижа за себе си, система на здравеопазване. Данните от него бяха представени от изпълнителния директор на компанията в България и член на УС на БГФармА Стефан Динев.
Един от най-важните изводи от проучването е, че здравословният начин на живот има отражение както върху телесното, така и върху менталното здраве. Според данните, от всички българи, които водят здравословен начин на живот, 94% са в добро психично, а 88% – физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%, е установил изследователският екип.
Най-голямо влияние при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство – 60%
следвано от партньор – 56%, ОПЛ или друг лекар – 44% и приятели – 44%. След тях се нареждат фармацевти – 26%, културни и религиозни вярвания – 31%, колеги – 23%, онлайн общности и форуми – 22%. Интересното е, че почти еднакво влияние върху решенията на българите имат правителство и институции – 11% и инфлуенсъри – 10%.
Съществуват големи различия във възприятието за физическо здраве в различните държави. 65% от българите се определят с много добро физическо здраве, което е над средното за страните участвали в проучването – 56%.
72% от респондентите споделят, че редовно предприемат превантивни здравни мерки като прием на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения, а 25% категорично не го правят.
Най-честите мерки, които взимат българите са: добри хигиенни навици – 69%, прием на витамини и добавки – 66%, здравословна диета – 52%, физическа активност – 50%.
По отношение на здравословното хранене се наблюдава голяма пропаст между осъзнаването и реалните действия. 87% от европейците и 85% от българите смятат, че здравословното хранене спомага за предотвратяване на заболявания. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Проучването обхваща и водещите три нездравословни поведения – прием на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол.
Изводът е, че българите пушат и консумират алкохол повече, търсейки решения на стреса и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от анкетираните в България имат желание да се откажат от нездравословните си навици, което е над средното за Европа – 49%) обясняват изследователите.
Проучването показва още, че повече от 1/3 от българите – 37%, неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 – 54 г. – 61% и 18 – 34 г. – 56%.
На въпроса „Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи?“ 34% от българите казват, че чувстват, че нямат нужда от тях, 29% – не знаят какви прегледи трябва да си направят, 20% – заради ограничения достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им твърде скъпи, 13% изпитват страх от лоша диагноза, на 9% са им неприятни.
В същото време, малко над половината българи – 53% казват, че получават напомняне за профилактични прегледи, като най-често те са от личните лекари – 34%, следвани от семейство и приятели – 11% и специалист – 9%. Близо половината от анкетираните у нас – 49% заявяват още, че са удовлетворени от превантивните услуги, които се предлагат от здравната система в страната.
Проучването показва още, че доверието в здравната система е крехко. 37% от българите, при средно за Европа 58%, са доволни от системата на здравеопазване.
Като цяло, българските граждани нямат усещането, че имат равен достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% смятат, че здравната система е справедлива, при 51% средно за Европа.
С най-голямо доверие се ползват общопрактикуващите лекари – 56%, учените – 55% и фармацевтите – 48%, следвани от други медицински специалисти – 45%, Google – 28%, изкуствен интелект – 17%, здравни инфлуенсъри – 8% и политици – 3%.
Въпреки бързото навлизане на AI, недоверието към новите технологии все още преобладава. На въпрос „Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите лекар?” 41% от българите са отговорили утвърдително, при средни за европейските държави 39%. Отвореността към изкуствения интелект в здравеопазването се дължи предимно на достъпността и удобството.
Според проучването, 80% от българите се определят в добро психично здраве, при средно за Европа 64%. В същото време, 59% от българите заявяват, че сега или в миналото са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето – 8% в момент на прегаряне, 19% – на ръба, 32% са го изпитали в миналото.
Само един от 10 българи търси подкрепа за психичното си здраве
Причината – 38% от сънародниците ни не вярват, че биха им помогнали. 20% не го правят, тъй като не могат да си го позволят, за 14% това би било емоционално изтощително. 6% не търсят подкрепа, заради стигмата, а други 6%, заради липса на подкрепа от семейство и приятели. Анализът сочи, че лошото психично здраве блокира здравословните навици и води до нарастващи икономически разходи.
Резултатите от проучването бяха обсъдени в дискусионен панел. Участие в дебата взеха проф. Григор Димитров, млен на НС на НЗОК, проф. Иван Груев – бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите (ДКБ) и клиничният психолог д-р Велислава Донкина.
„В България направихме прекалено пазарна системата на здравеопазването и оставихме на заден план най-важното – нейните социални функции“, сподели мнението си проф. Григор Димитров.
По думите му от десетилетия здравната система не е приоритет на държавната политика, защото за сферата се отделя около 11.5% от БВП, докато в Европа за здравеопазване се отделят около три пъти повече средства.
Според проф. Иван Груев данните от проучването не са изненада за специалистите, които наблюдават едно радикализиране на българите по отношение на здравословния начин на живот.
„От една страна са затлъстелите и обездвижени хора, предимно мъже, а от друга страна са една по-малка активна група хора, които се грижат за здравето си и живеят със здравословни навици“, каза кардиологът.
Клиничният психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика д-р Велислава Донкина добави, че изследването ясно разкрива пропастта между това, което хората декларират, и начина, по който реално живеят в ежедневието си.
„Казваме, че се чувстваме прекрасно психически, но в същото време признаем, че сме преуморени и в бърнаут“, посочи тя.
Д-р Донкина подчерта, че тази липса на критичност към собственото ни емоционално и физическо състояние стои в основата на редица съвременни проблеми – агресия сред деца и младежи, както и злоупотреба с алкохол и други субстанции.
