Парите не са основната причина българските лекари да търсят реализация в чужбина. Това заяви категорично Светослав Павлов, представител на британска фирма за подбор на български лекари, пред БНР.
„Някои лекари изпитват остър дефицит на справедливост и на норми в областта, в която работят, както и доста спорни перспективи за професионално развитие. Трудно ми е обаче да обобщя, защото при нас идват неудовлетворените и недоволните, а тези, които са доволни, не си търсят работа в чужбина. Интересът към работата в чужбина сред завършващите студенти е 70%, но реално заминаващите в чужбина, по данни на БЛС, намаляват. За миналата година те са 357 души“, каза той.
Светослав Павлов заяви, че един от основните митове в българското здравеопазване е твърдението, че напускането на българските лекари е изтичане на мозъци и е вредно за българската икономика. „Великобритания приема и много лекари, които да работят временно там на седмични или няколкодневни дежурства, но това са лекари, които печелят парите си във Великобритания и ги харчат в България. Може би половината лекари, които са заминали чрез нас във Великобритания, работят по този начин“, поясни той.
„Поне двама лекари имаме, които се върнаха от Великобритания, защото в България взимат повече пари и то при по-ниска степен на отговорност. И двамата са инвазивни кардиолози. Около 5-10% от лекарите в София взимат по-добри заплати от колегите им във Великобритания, но това е за сметка на всички останали, липсата на правила и норма и лобистки интереси. В зависимост от това кой управлява НЗОК и Министерството на здравеопазването и с какви дългосрочни перспективи влиза на тези длъжности, може определени медицински дейности в България да се окажат доста добре финансирани за сметка на други. Основното логическо обяснение е, че има социално значими болести, които са предимно в кардиоваскуларните болести, в неврологичните болести и заради това там трябва да има повече финансиране, но това не е само в абсолютен размер, но и като остойностяване на дейностите и според мен причината за това е лобистки интерес по-скоро, отколкото някакви други причини“, допълни още Павлов.
По думите му почти във всички развити държави има оплаквания от здравеопазването. „Действително в някои аспекти българското здравеопазване е лошо, но пък в други е много добро. Достъпността до лекар е много добра в България. Във Великобритания за планови операции се чака с месеци. От гледна точка обаче на качество на услугата нещата стоят по съвсем друг начин. Ако въпросът в много развити държави е не как и дали ще получи качествена услуга, а кога, в България въпросът е какво ще стане, когато влезеш в лечебното заведение. Правила и норми често липсват дори във водещи болници“, заяви още Павлов.
Според пулмолога д-р Венцислав Павлов, който над 20 години работи в Австрия пък, основният проблем на българското здравеопазване е недофинансирането на системата.
„И тук има много недостатъци, които следва да бъдат оправени, но доболничната помощ е много добре организирана, много добре финансирана и много добре контролирана. В частните клиники се лекуват само болни, които са допълнително осигурени или могат да си платят лечението там. Много съм се чудил как в България здравната каса издържа и държавното, и частното здравеопазване. Системата не върви и то защото е недофинансирана“, каза д-р Павлов.
„Основният проблем в България е, че няма политическа воля да се направи реформа в здравеопазването. Това, което познавам от края на 70-те и началото на 80-те години, когато аз съм учил и работил в България, не се е променило особено“, допълни той.
