Професионалният сектор на здравеопазването и социалните грижи в Европа крие сериозни, но често пренебрегвани рискове от експозиция на канцерогенни вещества. Ново мащабно проучване, цитирано от Euronews, установява, че милиони медицински и социални работници ежедневно влизат в контакт с предотвратими фактори, които могат да провокират онкологични заболявания.
Според данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), ракът остава водещата причина за трудова смъртност в Европейския съюз, генерирайки около 100 000 фатални случая годишно. В сектора на здравеопазването и социалните дейности в Европа са заети над 21,6 милиона души (близо 11% от общата работна сила), което превръща превенцията в критичен приоритет за общественото здраве.
Статистика на експозицията в цифри
Изследването се базира на подробни интервюта, проведени в държави с развити здравни системи като Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия и Испания. Резултатите показват, че:
- 29,5% от заетите в сектора съобщават за регулярно излагане на поне един доказан рисков фактор за рак;
- 7,8% от служителите са подложени на комбинираното въздействие на два или повече канцерогена едновременно.
„Въпреки реалната опасност, излагането на канцерогени в болничната и социалната сфера остава много по-малко видимо за регулаторите, отколкото в тежката индустрия или строителството“, коментира д-р Мишел Търнър, старши автор на изследването от Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal).
Кои са основните професионални рискове в сектора?
Проучването е оценило влиянието на 24 доказани канцерогенни фактора, включващи промишлени химикали, физични излъчвания и специфични технологични смеси. Опасностите за медиците варират от дезинфекциращи агенти до сложни клинични процедури.
Най-често регистрираните експозиции сред персонала са:
1. Йонизиращо лъчение (7,4%) – свързано с постоянната работа с рентгенови апарати, скенери и радиоизотопи без адекватна клетъчна защита.
2. Отработени газове от дизелови двигатели (6,2%) – засягащи основно екипите на спешна помощ и транспортните звена.
3. Слънчева ултравиолетова радиация (6,1%) – приложима за социални и мобилни здравни работници на терен.
4. Формалдехид (5,2%) – ключов химикал за консервация и биопсични изследвания.
5. Бензен (4,8%) – съдържащ се в различни разтворители и лабораторни консумативи.
Критичните зони: Стерилизация, патоанатомия и зъботехника
Изследователите поставят специален акцент върху формалдехида и етиленовия оксид – съединения, които се използват масово за високопланинска дезинфекция и стерилизация на медицински инструментариум. Тяхната употреба е най-интензивна и в значителни количества, което изисква строг контрол на аспирационните системи.
Пред най-висок пряк риск са изправени лаборантите и лекарите в патологоанатомичните отделения и аутопсионните зали, където формалдехидът е незаменима част от работния процес. Сериозна заплаха е открита и при зъботехниците, които ежедневно вдишват респирабилен кристален силициев диоксид при изработката на зъбни коронки, мостове и протезни конструкции.
Европейският кодекс срещу рака напомня, че дълготрайното излагане на високи концентрации на опасни вещества на работното място изисква спешно въвеждане на таргетирани държавни стратегии за защита на хората, които се грижат за чуждото здраве.
