Потопени сме постоянно в мръсен въздух, особено живеещите в големите градове. Дори не искам да споменавам баналните вече данни, че пет града в България са в топ 10 на най-замърсените в Европа. Нека не плашим хората кои са тези градове. Така началникът на клиниката по белодробни заболявания на ВМА проф. Коста Костов коментира темата с увеличаващите се заболявания заради мръсния въздух. Според Костов в България има близо 1 млн. души, които страдат директно заради мръсния въздух. 500 000 души от тези хора страдат от хронично обструктивни белодробни болести. 300 000 от тези хора страдат от астма. 150 000 от болните са деца, а по-малко от 100 000 от всички болни се лекуват активно, заяви лекарят пред БНТ. Столицата на Мексико е под тревога заради мръсния въздух По думите на професора мръсният въздух може да повлияе от гледна точка генетични увреждания – ако генетично има заложено проявление на дадена болест, свързана с мръсния въздух, то мръсният въздух подсилва това. Вредните финни частици влизат дълбоко-дълбоко в белия дроб и там се случват определени неща, подчерта Костов. Проф. Костов е категоричен, че на държавно ниво трябва да има специална политика за борба с този проблем. Не съм убеден, че правим това, което трябва да се прави. Трябва например да мием много по-често улиците – погледнете само автомобилите и външния им вид, посочи лекарят. С хиляди левове по европрограми чистим въздуха в Пловдив, Асеновград и Враца Здравеопазването ни е много по-зле отвсякога – от годините, през които аз съм в него. Дупките при обгрижването на пациентите, милосърдието към него, са все по-големи. Забравихме, че добротата трябва да ни води, с горчивина каза Костов. Той сподели, че държавата „оставя твърде много пространство” за неправителствени организации, които да я заменят в ролята ѝ. Лекарят заяви и, че около 10 000 лева трябва да отдели пациент със сериозно белодробно заболяване. Все по-малко образовани лекари излизат – това е резултат от срива на системата на образованието като цяло. Единственото предимство на здравната ни система е, че българският пациент има бърз достъп до специалист – друго няма, обобщи Костов.
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
- Експерти: Държавата трябва да финансира дейностите по телемедицина
- Системата за наблюдение на атаките срещу здравеопазването (SSA)
- Румъния: Нараства интересът на международни инвеститори в частното здравеопазаване
- 252 жени и едва 76 мъже са дарили генетичен материал през 2023 г.
- 18 ноември 2024 г. – 20 години от първата чернодробна трансплантация в България