Нормалното тегло е №1 в подхода за лечение на диабета

Нормалното тегло е №1 в подхода за лечение на диабета
468×60 – top

Брой 12/2015

Нашето интервю

Проф. д-р Боян Лозанов, дмн
Началник Клиника по Ендокринология и нефрология, Токуда Болница София

Визитка
Проф. Боян Лозанов е специалист по ендокринология и болести на обмяната. Завършил е медицина в МУ-Пловдив през 1958. Има признати специалности по вътрешни болести (1965) и ендокринология (1969). Защитени дисертации: 1977 г. – за доктор по медицина, 1992 г. – за доктор на медицинските науки. Специализирал е тиреоидология в Англия (университетите в Ню Касъл, Лондон и Оксфорд). Хабилитиран е като доцент през 1985 г. и за професор по ендокринология през 1993. Има научни публикации – общо 169, от които 151 научни статии в български и чуждестранни медицински списания и 18 учебни помагала, монографии и основно ръководство по ендокринология.
Основните му научни приноси и интереси са главно в областта на тиреоидологията: патофизиология, диагностика, лечение на автоимунните и йоддефицитните заболявания на щитовидната жлеза и други.
Преподавателският му стаж в МУ-София е общо 36 г, като е преминал всички академични степени – от асистент, старши и главен асистент до доцент и професор. Ръководител е на Клиничния център по ендокринология към МУ-София (1992 – 2000 г.) и на Клиниката за болести на щитовидната жлеза и минералния костен обмен към същия от 1986 до 2002).
Национален консултант по ендокринология (1997 – 2000). Консултант по ендокринология към Университетска болница „Лозенец”(2006-2011).
Понастоящем работи в болница „Токуда”- София, в Клиниката по вътрешни болести. Член е на Българското дружество по ендокринология от неговото основаване, главен редактор на официалното издание на дружеството – списание „Ендокринология”. Член е на Европейската Тиреоидна Асоциация (ЕТА) и Европейската асоциация по ендокринология (ЕСЕ). Член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), както и на редакционната колегия на нейното научно списание „Българска медицина”.
Носител е на няколко престижни награди в сферата на медицината, сред които „Асклепиус“ на МУ-София за цялостен принос към медицинската наука за 2001 година и награда на БЛС „Проф. Константин Чилов“ за принос в развитието на вътрешната медицина за 2004 година.
––––-

Проф. Лозанов, наскоро под Ваше председателство и с участието на много изтъкнати специалисти се проведе научно-практически семинар за лекари с тема „Захарен диабет, метаболитен синдром и сърдечно-съдов риск“. Има ли шанс да се овладее тревожната тенденция за бързо нарастване на броя на диабетиците?

Проблемът за захарния диабет е изключително актуален в днешно време по няколко причини. На първо място – болестността от захарен диабет при лицата над 18-годишна възраст към момента възлиза на около 9% по данни на Световната здравна организация, или някъде към 400 милиона в света. Счита се обаче, че има още някъде към 46%, които имат диабет, но не са диагностицирани, или пък имат състояния, които ние наричаме преддиабет.
Разпространението на заболяването прогресира с 10% годишно. Изчисленията на Световната здравна организация показват, че към 2035 година броят на диабетиците в световен мащаб ще нарасне с над 200 милиона. Ако сега са 400, тогава ще бъдат не по-малко от 600 милиона. И към същата година диабетът ще се нареди на едно от първите места като водеща причина за смърт в световен мащаб.
Средно 50% от диабетиците днес умират от сърдечно-съдови усложнения, на първо място от инфаркт на миокарда, като в редица страни, които са развиващи се или са по-слабо развити този процент достига 80.

Как стоят нещата в България?

За България нещата стоят аналогично на това, което наблюдаваме в цивилизования свят. В момента регистрираните диабетици са близо 500 хиляди, което прави също един такъв процент, за какъвто говорим. Като се счита, че още около 200 хиляди българи носят диабет, който не им е известен, тъй като липсва масов скрининг за доказване на диабет и на преддиабетни състояния.

Какви са причините за тази прогресия на диабета?

Причините за тази епидемия от диабет, така се нарича тя в целия свят, са много и те се крият предимно в начина и стила на живот на съвременното общество. Най-вече на храненето от една страна, а от друга – на липсата на достатъчна физическа активност. Включително при децата, които от най-ранна възраст се застояват пред компютрите и телевизорите средно по 3-4 часа на ден, вместо да спортуват и да играят.
От друга страна, начинът на хранене на нашето общество, специално на българите, е нерационален. Затлъстяването е проблем в световен мащаб, то също е епидемия. В САЩ то засяга някъде към 50% от населението. И в България горе-долу сме натам. Към 50% са българите, които имат свръх тегло, от тях към 20% са със свръх свръх тегло, което минава в категорията затлъстяване. Затлъстяването е прието от СЗО по настоящем като отделно заболяване, определящо само по себе си, без да има други допълнителни състояния, висок сърдечно съдов риск.
Работата е там, че при възрастните с тъй наречения диабет тип 2, болшинството от болните са с наднормено или свръх тегло. И когато става въпрос за тяхното лечение много често се обръща внимание единствено на лабораторните показатели колко е кръвната захар. Кръвната захар може и да е нормална на основание на едни или други високоефективни медикаменти, но теглото ако не е нормално, значи ние не сме постигнали основната цел на нашето лечение.
И затова номер едно в подхода за лечението на един диабетик е именно да се стигне до нормално тегло. Рядко има случаи, когато теглото е ниско и се налага да се увеличи до норма. Това също е вредно, но още по-вредно е наднорменото или свръх теглото.
Затова аз смятам, че акцентът в бъдеще в медико-социален план е да дадем необходимата информация на нашите пациенти как трябва да се хранят. Културата на храненето на българския народ трябва да се увеличи.
Не е въпрос само до хляба. Въпросът е че в менюто на българина има много мазнини и то животински. Особено в по-малките селища, където отглеждат домашни животни, особено зимно време, когато колят прасетата, осоляват месата и цяла зима ядат пържоли – това е жестоко.

Но нали така са се хранили и преди години, а като че ли не го имало този проблем?

Да, но не го е имало, защото, първо хората са живеели много по-малко. Днес продължителността на живота е значително по-висока. За мъжете в България близо 70, за жените – 75 години. Възрастта сама по себе си е фактор. Освен това има едно натрупване. Когато си по-млад, когато работиш активно, особено физическа работа, тези мазнини изгарят. Но когато си възрастен и обмяната на веществата е намалена по принцип, и физическата активност, особено към пенсионна и следпенсионна възраст, е намалена, това хранене се явява много по-вредно.
Другото е липсата на физическа активност. Навремето нашите баби и дядовци са орали, работили са на полето, във фабриките. Сега работата е механизирана, а пък младите хора стоят по дискотеки, кафенета и пред компютрите.
Къде е спорта? Нямаме масов спорт и физкултура. Имаме печалбарство с професионалисти. Даже се надигнаха гласове да намалят часовете по физическо възпитание, а те и без това са толкова недостатъчни. Родителите трябва да направят така, че да приучат тези деца да спортуват.
Да не забравяме още един фактор – факторът стрес. Известно е, че той също е рисков не само по отношение на нервната система и високото кръвно налягане или сърдечни нарушения, но и по отношение на телесното тегло. При стрес настъпват такива промени, че понякога става рязко намаление на теглото, но по-често е точно обратното – апетитът се увеличава компесаторно и автоматично се започва консумиране на храна непрекъснато.

Наясно ли са болните и застрашените от диабет с тези рискови фактори?

Това, което е според мен е дефект в нашата здравеопазваща система и образование, е липсата на достатъчно кадри в областта на диетологията. Колко болници имат диетологични центрове? Не става дума за диетсестри, а за специалисти лекари, които са достатъчно компетентни. Имаме институт по хранене, вярно е, но там специалистите стоят на бюра. Питам в колко болници има екипи диетолози? Аз съм бил в чужбина и знам, че там където се лекува диабета, например в Англия, има диетолози толкова, колкото и лекари. Започваме оттам – от храненето. Няма ли хранене, няма база за лечение на диабета. Елате да видите в нашата клиника какво чудо е с диабетиците. Те всички, почти 90% са дебели, дебели, дебели.
Борбата със затлъстяването и с прехранването е номер 1. Няма ли го диетичния режим, няма успех в лечението на диабета.

Какво друго правят в чужбина, което при нас тепърва предстои да се прилага?

И там не правят достатъчно. Във високоразвитите страни бих казал, че на преден план стои проблемът не толкова с храненето, защото те имат повече възможности от нас, за да осигурят по-рационален хранителен режим, колкото с обездвижването. То е навсякъде, всеки се е качил на четириколестно превозно средство. Вземете скандинавските страни, там на преден план е колоезденето. В Холандия, Дания, Финландия, Швеция, там където има колоездене, няма дебели хора. Те въртят колелетата, движат се. Докато в големите градове на останалите европейски страни всичко се е качило на автомобили. Няма движение.
Съвременните изисквания за диабетиците са всеки ден да минават пеша минимум 3 до 4 километра по равен терен. Отделно в уикенда да спортуват, планинарство най-вече. България е благословена земя по отношение на това, имаме прекрасни условия за туризъм. Той има комплексно влияние върху физическото здраве на човека. Но туристическото движение сега е неорганизирано и го няма това, което беше преди години. Оставено е на произвола. Питам колко хижи се построиха, колко туристически организации има? Къде са обхванати учениците? Навремето нас ни водеха по планините на екскурзии. Сега не ги водят.
Това е, което мога да кажа като фактори, които са в основата на тази епидемия от диабет. И не случайно този проблем е поставен в центъра на вниманието на здравните органи по света, за да обявят 14 ноември за световен ден на диабета.

Какво още биха могли да направят общопрактикуващите лекари в това отношение?

Аз не мога да давам рецепта за това, но те имат предвидени превантивни дейности. Те могат да имат различни измерения – да работят с определени контингенти хора, които минават в рисковите групи, със самите болни диабетици, които подлежат на диспансерен контрол, също и с онези, които са застрашени от диабет, с техните родственици, тъй като често пъти има наследственост. И особено с тези, които са с наднормено тегло
Много може да се направи. Разбира се, не стига времето за това да се занимаваме с всеки пациент поотделно. Но трябва във всяка практика да се използват тези печатни материали, а то има много такива, в които най-подробно са дадени указанията. Защото дори да бъдат обяснени, ако няма печатни форми, може да се запомни най-много 50 на сто и след 6 месеца повечето от това се изпарява. И трябва да се контролира при всеки преглед дали се спазват изискванията от тези печатни материали, а не само да се изписват рецепти и лекарства.
Колко пациенти минават профилактични прегледи, питам аз. Вярно, в света няма програми за скриниг за диабета, но така или иначе профилактичните прегледи, които са длъжни нашите общопрактикуващи лекари да провеждат често се отчитат без да са проведени, или се провеждат формално.
Разбирам, че времето не им стига, но трябва да се помисли да имат повече време за такава превантивна дейност. Тука вече въпросът опира до здравините институции. И в моите лекции и презентации аз обръщам особено внимание на това, че държавата е длъжна да организира и контролира изпълнението на здравните програми. Не само на книга. Кой ги контролира, питам, кой?

Правят се някакви опити – какво мислите за данъка „вредни храни“?

От чисто комерсиални, търговски цели непрекъснато се нарушават някакви разпоредби по отношение на много продукти. И същевременно непрекъснато се говори напоследък именно за тези вредни съставки, които се слагат в храните. Ще дам един пример който е малко встрани от диабета, но има връзка с това. В България от 20 години съществува национална стратегия за профилактика на йодния дефицит и заболяванията, дължащи се на него. Според тази стратегия и законодателството в България е забранена продажбата в търговската мрежа на нейодирана готварска сол. Обаче под формата на хранителни добавки са регистрирани продукти, които под името тибетска , хималайска, алпийска, розова, кристална, красиво опакована сол се рекламира като по-полезна. А тя е вредна за нашите условия. Тя наистина има място в някои случаи като диетичен продукт, но това по преценка на лекаря. Най-уязвимата група за липса на йод – бременните жени и кърмачките, са обект на зомбиране по отношение на тази сол. Те масово консумират нейодирана сол, а това води до интелектуално изоставане на децата, които раждат, освен това до патология на бременността. Ето един пример за това, че въпреки че съществува законодателство, се намират вратички и начини да се избегне. Значи контролните органи са дефицитни в България. И идеални да са законите, няма ли контрол за тяхното изпълнение, няма ефект.

Какво беше основното, върху което акцентирахме на посветената на диабета научно-практическа конференция?

Искам да обърна специално внимание на това, върху което трябва да се акцентира – днес диабетът се приема едва ли не за еквивалентен за сърдечно съдово заболяване. Аз споменах, че по-големият процент от диабетиците умират не от друго, а от артериосклероза, от сърце конкретно, други – от мозъчен инсулт. Това е резултат на няколко фактора. От една страна – безспорно самият диабет, кръвната захар, водят до нарушенията в тази обмяна. Но не по-малко при диабет се наблюдава нарушение във всички обмени. И конкретно в обмяната на мастите. Обикновено тези болни имат високи нива на холестерол и на други мазнини в кръвта. Често пъти имат нарушение в уриновата обмяна, т.е. в белтъчната обмяна с високи нива на пикочната киселина. Всяко едно от тези неща само по себе си определя висок сърдечно-съдов риск. Освен това, проучванията показват, че хипертоничната болест, което е най-масовото сърдечно-съдово заболяване в днешно време, е много по-честа при диабетиците. Поне две трети от тези, които са с диабет имат високо кръвно налягане. Следователно, подходът към един диабетик трябва да бъде комплексен. Трябва да бъде от една страна, такъв, че да се постига нормализиране на телесното тегло, да се избягват онези храни, които повишават кръвната захар и да се дават медикаменти за нейното нормализиране. Но от друга страна – да се изследват и лекуват нарушенията в обмяната на мазнините, на холестерола, там има също много добри средства. По отношение на пикочната киселина основното е намаляването приема на месо. Много често диабетиците смятат, че месото е едва ли не единствената алтернатива. Напротив, месото е вредно, особено червеното месо, ако се приема ежедневно и в големи количества. Храната трябва да е балансирана.
И искам пак да наблегна – да се вземат мерки за балансирано хранене чрез инструктори и специалисти по хранене, каквито трябва да има във всяко ДКЦ и във всяка болница.
Но обучението на цялото ни население как да се храни не е работа на диетолозите. Това е работа на всички, които имат отношение по този въпрос и най-вече говорим за фамилните лекари. Оттам трябва да започнем. Да изучат генетичната предразположеност на своите пациенти и съответно да им разяснят какви са рисковете при наднормено тегло. Затова е необходимо едно непрекъснато обучение и на лекарите, а това не се изпълнява. Правят се разни конференции, на които те не могат да присъстват, защото не могат да си изоставят пациентите. Или ако присъстват и получат някакъв сертификат с определени точки, те нямат никакво значение по отношение на техния работен статус и заплащане. В много страни това обаче е уредено като на всеки 3 или 5 години се правят колоквиуми, при които се определя ниво на компетентност на лекаря, което има отношение към заплащането на съответния специалист. И най-вече трябва да има диференциране по отношение на резултатите.
Това са изключително сложни проблеми, които не могат да бъдат решени от нов министър, един или двама. Това е стратегия. Трябва да има екипи, които да не се сменят непрекъснато и които да работят по определена стратегия.

Разговорът води: Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom