Брой 7/2021
Д-р П. Манолова, Акад. д-р П. Василева, д.м.н.
СОБАЛ Акад. Пашев – София
Въведение:
Конгениталната обструкция на слъзните пътища е свързана с неразкъсването на мембрана на Хаснер в дисталната част на назолакрималния канал. Всички деца се раждат с такава обструкция, която в първите месеци спонтанно се отваря. Около една трета от тях имат билатерална обструкция.
Симптоми:
Сълзенето е най честият симптом. Забелязва се още в първите седмици след раждането. Образуването на крусти по миглите и слепването на клепачите също могат да бъдат проява на заболяването, когато е насложена бактериална инфекция. Лек натиск на пункта лакрималис може да предизвика изтичането на задържан слъзен секрет, който е признак за такава инфекция. Ако сълзенето е единственият симптом може да се обмисли атрезия на каналчето и задължително трябва да се изключи вродена глаукома в диференциално диагностичен план. Ако са налице фотофобия или други признаци на раздразнение задължително трябва да се помисли за роговично заболяване.
Лечение:
Лечението е разделено на две големи групи – консервативно и хирургично. Консервативното лечение включва наблюдение, масажи и антибиотично лечение. Когато консервативното лечение не помага се прибягва до хирургия. Като първа и основна стъпка за лечение са масажите. Те имат за цел механично да разкъсват мембраната на Хаснер. Изключително важно е да се покаже на родителите правилната техника на масажите. Ако изтича секрет, това означава, че се прилагат правилно. Най ефективно е масажите да се правят по три пъти на ден с по 10 повторения. Преди всеки масаж клепачите се почистват със стерилна марля и физиологичен разтвор. Не трябва да се допуска задържане на слъзен секрет в слъзните пътища.
Техниката на масажа:
Показалецът се поставя върху общия назален канал във вътрешната част на клепачите. След това се прави въртеливо движение в медиалния ъгъл и се приплъзва с лек натиск надолу по хода на назолакрималния канал. По този начин се упражнява налягане върху дисталната чaст и мембраната се разкъсва. Прилагането на антибиотици е като допълнително лечение при наличие на секрет.
Сондирането спада към хирургичните методи. Той е инвазивен метод, който се използва в случаите когато консервативното лечение не дава резултат, когато детето е над 1-годишна възраст или ако е развит дакриоцистит. Целта на сондирането е механично да се пробие мембраната на Хаснер. Според някои проучвания сондирането след 13 месеца дава по нисък процент на успеваемост. Противоречиви са мненията по въпроса дали процедурата трябва да се извърши в първата година след раждането или да се изчака и да се извърши с обща упойка на по-късен етап. Самото сондиране се улеснява чрез свиване на мукозата с локален вазоконстриктор, най-често ксилометазолинов хидрохлорид. Сондата навлиза в пунката, завърта се на 90 градуса, паралелно на ръба на клепача, следвайки каналикуларната система. При почти 100% от случаите желаният ефект е постигнат и не е необходимо процедурата да се повтаря.
Диференциална диагноза:
Стенозата на слъзните пътища може да се сбърка с конюнктивит поради припокриващите се симптоми на сълзене и леко зачервени очи. Изключително грешен е подходът на лечение с кортикостероиди. Те могат да намалят секрета, но с намаляването или спирането на капките симптомите отново се появяват. В някои случаи дори влошават състоянието на пациента.
Обобщение:
Стенозата на лакрималните пътища при бебета е често срещан проблем. Винаги при новородени със силно сълзене трябва да се мисли първо за тази диагноза. Лечението започва задължително с масажи и хигиена на клепачите. Консервативното лечение се прилага до преустановяване на симптомите или до 8-месечна възраст, след което се преминава към сондиране.
Литература:
https://bul.lorrainemedicalindustries.com/posledstvija-zondirovanie-sleznogo-kanala-u.htm
American academy of Pediatric ophthalmology and strabismus/nasolacrimal duct obstruction
