Брой 8/2022
Д-р М. Радева1, д.м., Д-р Д. Групчев1, д.м.,FEBO,
Чл. кор. проф. д-р Хр. Групчева1, д.м.н., FEBO, FICO (Hon), FBCLA, FIACLE, Д-р А. Любенов2, д.м.
1 Катедра „Очни болести и зрителни науки“, Медицински университет – Варна, СБОБАЛ – Варна
2 МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен
РЕЗЮМЕ
Увод:
Синдромът на сухото око (ССО) е изключително често срещано очно състояние. Менажирането му може да бъде сравнено с изкуство, тъй като изисква индивидуален подход за всеки пациент. В офталмологичната практика са познати множество методи за повлияване на състоянието като прилагането на есенциални мастни киселини често остава на заден план, въпреки лесния достъп до тях. Настоящият текст цели да извърши литературен обзор върху проучванията, изучаващи въздействието на незаменимите мастни киселини върху състоянието на очната повърхност и ефектът им върху синдрома на сухото око.
Цел:
Да се извърши литературен обзор върху трудове, изследващи потенциалната роля на омега-3 и омега-6 мастни киселини в менажирането на синдрома на сухото око.
Материали и методи:
В анализа са включени 45 научни статии и трудове, публикувани в научните бази данни (PubMed, Scopous, Google Scholar), които включват контролирани проучвания, изучаващи въздействието на есенциалните мастни киселини върху състоянието на очната повърхност и терапията на синдрома на сухото око.
Резултати:
Същност на синдром на сухото око
Синдромът на сухото око (ССО) засяга милиони хора по целия свят и е една от най-честите причини пациентите да търсят специалист по очно здраве1. Умерената до тежка сухота в очите може да промени начина на живот на пациента и да доведе освен до очна симптоматика, така и до ограничения при извършване на ежедневни дейности (например четене, шофиране, използване на видеотерминали), лишаване от сън, намалена енергия и дори депресия2.
Разпознават се две форми на ССО: воден дефицит в резултат на намалено слъзоотделяне и евапоративна форма в резултат на прекомерно изпаряване на сълзите. Основният патологичен механизъм при ССО е свързан със слъзния хиперосмоларитет, което е пусков фактор за каскада от събития, водещи до увреждане и възпаление на очната повърхност. Най-честата причина за евапоративната форма на ССО е дисфункцията на Мейбомиевите жлези (ДМЖ)3. Като допълнителни фактори блефаритът, употребата на видеотерминали, някои лекарства и контактни лещи допълнително влошават състоянието на предната очна повърхност4.
Поставянето на диагнозата ССО изисква положителен резултат в един от двата въпросници за специфични симптоми, последван от поне един положителен клиничен признак, показващ редуцирано време на разкъсване на слъзния филм (ВРСФ), повишен осмоларитет или увреждане на очната повърхност, индикирано с оцветяване с багрило5.
Лечението на ССО може да бъде предизвикателство, поради многофакторната му етиология. Определянето на основните етиологични фактори, стоящи зад ССО, е от решаващо значение за избора на подходящо лечение. Крайната цел в менажирането на ССО е да се възстанови хомеостазата на предната очна повърхност и слъзния филм. Въпреки че някои лечения могат да бъдат специално показани за един аспект от състоянието на пациента, редица терапии могат да са подходящи за лечение на пациент със ССО. Лечението на ССО представлява изкуство, което изисква индивидуален подход към отделните пациенти. Именно поради тази причина не съществува унифициран подход при менажиране на ССО, който да отговаря на всички пациенти6.
Есенциални мастни киселини и синдром на сухото око
Всички мазнини, включително наситените мастни киселини (МК), имат важна роля в организма. Въпреки това, най-важните мазнини, ключови за оцеляването, които не могат да се синтезират в организма „de novo“, се наричат есенциални (ЕМК). Те трябва да бъдат осигурени чрез диета. Тези киселини се разделят на две групи: група омега-6 МК, основаващи се на линолова киселина (ЛК) и група омега-3 МК, основаващи се на алфа-линоленова киселина (АЛК). Поради различни причини дефицитът на ЕМК е често срещан в общата популация, както и непропорционалният прием на омега-6 МК спрямо омега-3 МК. Освен това тялото не разполага с ензими за превръщане на омега-6 МК в омега-3 МК или обратно. Проучванията демонстрират, че увеличаването на приема на някои ЕМК, самостоятелно или в комбинация с други мазнини и съединения, може да допринесе за лечението на определени заболявания, включително и ССО789.
Омега-6 МК включват линолова киселина (ЛК), която е предшественик на гама-линоленова киселина (ГЛК), дихомо-гама-линоленова киселина (ДГЛК) и арахидонова киселина (AК).(9) Линоловата киселина може да се намери в растителни масла като рапица, соя, палма, слънчогледови семки, ядки и зърнени култури10. ГЛК – първият метаболит от пътя на омега-6 при бозайници, е силно концентриран в маслото от иглика. АК – основният краен продукт на пътя на омега-6, може да се намери в месото и яйчения жълтък11.
Омега-3 МК включват алфа-линоленова киселина (AЛК), която е предшественик на ейкозапентаенова киселина (EПК), която допълнително се метаболизира до докозахексаенова киселина (ДХК). АЛК е концентрирана в ленено семе и ленено масло и може също да бъде открита в морски водорасли, зеленолистни зеленчуци като спанак, зелен фасул и броколи, семена от чиа, орехи. ЕПК и ДХК се съдържат в риби като сьомга, херинга, скумрия, сардини, риба тон и аншоа11.
Есенциалните мастни киселини като модулатор на възпалението на очната повърхност
Към момента се смята, че причината за сухото око е основно възпалителна. ЕПК и АA действат конкурентно като субстрат за двата ензима – циклооксигеназа и 5-липоксигеназа. Смята се, че противовъзпалителното действие е резултат от синтеза на простагландин E3 (ПГ E3) и левкотриен B512.
Метаболизмът на ЕПК и ДХК, омега-3 МК, генерира четири семейства противовъзпалителни медиатори: резолвини, липоксини, марезини и протектини11. Липоксин А4 има противовъзпалителни и невропротективни свойства и е установено, че промотира процеса на епителизация13. В in vitro проучване резолвин-D1 значително редуцира синтеза на възпалителни цитокини в епителни клетки на роговица14. Проучвания при животни демонстрират, че локалното приложение на резолвин Е1 води до увеличаване плътността на епителните и чашковидните клетки, повишена слъзна секреция и намалена инфилтрация на макрофаги, което предполага терапевтичния му потенциал при лечението на сухо око15. Тези резултати показват, че ЕМК могат да бъдат модулатори на възпалението, което би било полезно за възстановяване на хомеостазата на очната повърхност16.
Омега-6 суплементация за синдром на сухото око
Проучване, проведено през 1980 г., показва значително подобрение на признаците и симптомите на сухото око с комбинация от 1 g масло от вечерна иглика (съдържащо 73% ЛК и 10% ГЛК) и 50 mg пиридоксин 3 пъти на ден17. Инарандомизиран контрол за оценка на ефекта с дневна доза от 57 mg ЛК и 30 mg ГЛК за 45 дни при 26 пациенти с ССО, Barabino et al. демонстрира значително подобрение на симптомите на сухота в очите, оцветяване в лизаминово зелено и възпаление на очната повърхност18.
Kokke et al. съобщават, че пероралната добавка на ГЛК от 300 mg в продължение на 6 месеца при 76 пациенти със ССО, употребяващи редовно контактни лещи, е довела до подобряване на симптомите и признаците, редуциране на дискомфорта и повишаване на сълзния мениск19.
При 40 пациенти със синдрома на Сьогрен пероралната добавка на 224 mg ЛК и 30 mg ГЛК дневно в продължение на 1 месец довежда до редуциране на възпалението на очната повърхност, подобряване признаците и симптомите на ССО и повишаване концентрациите на простагландинд E1 в сълзите (продукт на противовъзпалителен ейкозаноид), което предполага възможна корелация между пероралния прием и ефекта върху системата на слъзната жлеза20.
При 57 пациенти с ДМЖ добавянето на ЛК и ГЛК, заедно с прилагане на клепачна хигиена, е показало, че подобрява симптомите и намалява възпалението на клепачния ръб при ДМЖ повече, отколкото всяко лечение самостоятелно. Този ефект може да се обясни с намаляването на производните на AК, при които добавянето на ЛК и ГЛК води до образуването на по-малко възпалителни простаноиди21.
Омега-3 суплементация за синдром на сухото око
Wojtowicz et al. изследва потенциалния ефект на хранителните добавки с омега-3 МК върху липидния състав на мейбума, водното изпаряване на сълзата и обема на сълзите при пациенти със ССО. Тридесет и шест пациенти са включени в проучване тип случай-контрол, които получават дневна доза рибено масло, съдържащо 450 mg ЕПК, 300 mg ДХК и 1000 mg ленено масло в продължение на 90 дни. В края на проучването 70% от пациентите, лекувани с омега-3 добавки, се самоотчитат като асимптоматични и тестовете на Ширмер заедно с флуорофотометрия, предполагат, че добавката с омега-3 увеличава слъзната секреция22.
Пероралното приложение на омега-3 МК (360 mg ЕПК и 240 mg ДХК дневно в продължение на 3 месеца) е ефективно за облекчаване симптомите на сухота в очите, намаляване скоростта на евапорация на сълзите и подобряване на конюнктивалния епител, измерено чрез импресионна цитология и анализ на резултата по Нелсън при пациенти с компютърен зрителен синдром23. Добавяне на омега-3 МК (2400 mg/ден за 45 дни) подобрява конюнктивалната цитология, ССО и стабилността на слъзния филм, но не и производство на сълзи при потребители на видеотерминали24. Оралният прием на капсули рибено масло (1245 mg ЕПК и 540 mg ДХК дневно в продължение на 12 седмици) също е ефективен за подобряване на симптоми на сухо око, време на разкъсване на слъзния филм и оцветяване с Роз Бенгал25.
При пациенти с ДМЖ пероралната добавка на омега-3 МК (1,5 g/ден в продължение на 3 месеца) показва значително подобрение на симптомите, стабилността на слъзния филм, тест на Ширмер, възпалението на клепачния ръб и експресията на Мейбомиевите жлези26. Експериментално проучване също демонстрира, че прилагането на ЕПК и ДХК може да повлияе на епителните клетки на човешки Мейбомиеви жлези in vitro и има противовъзпалителен ефект чрез инхибиране производството на провъзпалителни цитокини, като туморен некротичен фактор (ТНФ)-α, интерферон (ИФН)-γ и интерлевкин (ИЛ)-6 и намаляване експресията на гена на циклооксигеназа-2 и увеличаване производството на резолвин D1, противовъзпалителен медиатор, получен от ДХК27. Рандомизирано клинично проучване установява, че прилагането на омега-3 МК в продължение на 6 месеца води до значително подобрение на симптомите на ССО, състоянието на МЖ, слъзния филм и оценка на Ширмер при пациенти с розацея и ССО28.
Неотдавнашно проспективно проучване показа, че пероралната добавка на омега-3 МК (1000 mg ЕПК и 500 mg ДХК дневно в продължение на 90 дни) има невропротективен ефект върху суббазалния плексус на роговицата, които корелират със степента на нормализиране на осмоларитета на сълзите29.
Омега-3 и Омега-6 добавка за синдром на сухото око
Jackson et al. оценява ефекта на медицинска хранителна добавка, отпускана само с рецепта, съдържаща омега-3 и омега-6 ЕМК върху признаците и симптомите на ССО, с или без съпътстващ локален циклоспорин. Правилният баланс на омега-3 и омега-6 ЕМК повлиява положително ВРСФ и облекчава симптомите на пациента30.
Aragona et al. оценяват ефекта на пероралните омега-6 ЕМК върху съдържанието на ПГЕ(1) в сълзите и върху признаците и симптомите на очен дискомфорт при пациенти със синдром на Sjögren (СС). Проведено е рандомизирано, двойно сляпо, контролирано, клинично проучване, включващо 40 пациенти с първичен СС. Двадесет пациенти получават омега-6 добавки, докато контролите получават плацебо. В групата на лечение с омега-6 МК се установяват повишени нива на ПГE1, време на разкъсване на слъзния филм, редуциране на симптомите на ССО и подобряване на роговичното багрене с флуоресцеин20.
В рандомизирано клинично проучване Macsai показа, че добавянето на масло от ленено семе (6000 mg/ден, съдържа 55% AЛК и 15% ЛК) при пациенти с блефарит и ДМЖ води до повишено ниво на омега-3 МК в кръвта и подобряване симптомите на ССО и оценка на Мейбомиевите жлези. Съобщава се и намаляване на наситените МК в мейбума на изследваната група31.
В конюнктивата на пациенти с постменопаузален ССО, добавката с ГЛК и омега-3 МК в продължение на 6 месеца води до подобряване на симптомите на очно дразнене и намаляване на конюнктивалните дендритни клетки, които също предполагат, че комбинираната добавка може да намали възпалението на очната повърхност при ССО32.
Роля на системните ЕМК за повлияване на възпалението при ССО
Pinazo-Durán et al. в проспективно проучване тип случай-контрола са оценили клиничните резултати и нивата на експресия на медиатори на възпаление и имунен отговор в проби от човешки сълзи при пациенти, диагностицирани с нетежки ССО, които са получавали комбинация от антиоксиданти и омега-3 есенциални мастни киселини в продължение на три месеца. Нивата на интерлевкин (ИЛ)-1β, ИЛ6 и ИЛ10 в сълзите са значително по-ниски в третираната спрямо контролната група. При анализ на субективните симптоми на ССО се отчита значително редуциране при терапевтичната група33.
Brignole-Baudouin et al. в многоцентрово, двойно маскирано, рандомизирано, контролирано проучване демонстрират, че добавката с омега-3 и омега-6 мастни киселини може да намали експресията на конюнктивалния възпалителен маркер HLA-DR и може да помогне за подобряване симптомите на ССО34.
Терапевтични насоки
Докладът на семинара за сухо око (DEWS II) от 2017 г. посочва намалените омега-3 EMK или повишеното съотношение омега-6:омега-3 в диетата като рискови фактори за ССО. Американската академия по офталмология също препоръчва системна добавка на омега-3 МК за лечение на ССО, особено при пациенти с евапоративна форма на ССО. Насоките за лечение на ДМЖ също включват системно приложение на омега-3 МК35.
Въпреки това, няма установени официални насоки за диетична консумация или добавка на МК за лечение на ССО36. За профилактика на сърдечносъдови заболявания Американската сърдечна асоциация препоръчва консумация на риба поне два пъти седмично и включване на масла и храни като ленено семе, орехи, рапица и соеви масла, които също могат да бъдат полезни за лечение на ССО37. Обработката и готвенето на храната водят до значителна загуба на ЕМК, както и до денатурация и превръщане в трансмазнини, поради тяхната нестабилност38.
Освен това, само малко количество МК се превръща в противовъзпалително съединение при метаболизъм10. Следователно, допълването с перорални съединения може да бъде ефективно, когато е необходима висока доза. Именно високите дози понякога могат да бъдат полезни при ССО10.
Добавянето на омега-3 и омега-6 ЕМК понякога може да бъде свързано с неблагоприятни ефекти. Най-честите нежелани реакции са послевкус на риба, повръщане и гадене, свързани с диетичния прием на рибено масло39. Рибеното масло не може да се използва при лица с алергия към риба. В тези случаи могат да се препоръчат зеленчукови източници на ЕМК като ленено семе или иглика. Податливостта на препаратите с омега-3 МК към окисляване може да допринесе за непоносимост от страна на пациента и риск от токсичност40. Прекомерната консумация на риба може да бъде свързана с натрупване на токсини, включително живак, диоксини и полихлорирани бифенили. Консумация на прекомерно количество рибено масло, съдържащо високи концентрации на мастноразтворими витамини A и D, могат да доведат до хипервитаминоза41. Food and drugs agency препоръчва безопасен хранителният прием на до 3 g омега-3 MK от моркси произход42.
Теоретично, потенциалният антитромбичен ефект на омега-3 МК може да бъде свързан с повишен риск от кървене43. Клиничните проучвания обаче не предоставят доказателства, които подкрепят повишена тенденция към кървене с добавка на омега-3 МК, дори когато се комбинират с други лекарства, които потенциално причиняват кървене, като напр. варфарин и аспирин44. Клинично проучване предполага, че високите нива на омега-3 в кръвта са свързани с повишен риск от рак на простатата45.
Все още са необходими проспективни клинични проучвания на големи групи, за да се установи оптимално дозиране, начини на приложение, ефикасност и безопасност на лечението с добавки с МК за ССО46.
Заключение
Приложението на есенциалните мастни киселини в менажирането на синдрома на сухото око представлява потенциална перспектива, особено в случаите, когато локалната терапия не е достатъчна. Голям брой проучвания предполагат полезна роля на добавките с омега-3 и омега-6 МК за намаляване на възпалението и подобряване симптомите на ССО. Въпреки обещаващите данни, обаче, все още няма установен протокол за употребата им при това състояние. Именно това налага провеждането на контролирани, рандомизирани проучвания, които да установят точните препоръки и насоки.
Библиография
1. Wolffsohn, J. S. et al. TFOS DEWS II Diagnostic Methodology report. Ocular Surface (2017). doi:10.1016/j.jtos.2017.05.001
2. András, B., Edit, T. M. & Adrienne, C. New international consensus statement about the definition, classification, ethiology, diagnostics and therapy of dry eye (TFOS DEWS II). Orv. Hetil. (2018). doi:10.1556/650.2018.31077
3. Chao, W. et al. Report of the Inaugural Meeting of the TFOS i2 = initiating innovation Series: Targeting the Unmet Need for Dry Eye Treatment. Ocul. Surf. (2016). doi:10.1016/j.jtos.2015.11.003
4. Манолова Я., Групчева Хр., Бояджиев Д., С. Ж. Лещи за еднократна употреба от Хипер гел- възможности, субективна оценка и клинични характеристики. Български офталмологичен преглед 1, 8–15 (2015).
5. Okumura, Y. et al. A review of dry eye questionnaires: Measuring patient-reported outcomes and health-related quality of life. Diagnostics (2020). doi:10.3390/diagnostics10080559
6. Kojima, T., Dogru, M., Kawashima, M., Nakamura, S. & Tsubota, K. Advances in the diagnosis and treatment of dry eye. Progress in Retinal and Eye Research (2020). doi:10.1016/j.preteyeres.2020.100842
7. Roncone, M., Bartlett, H. & Eperjesi, F. Essential fatty acids for dry eye: A review. Contact Lens and Anterior Eye (2010). doi:10.1016/j.clae.2009.11.002
8. Cockburn, D. M. Handbook of Nutrition, Diet, and the Eye. Clin. Exp. Optom. (2015). doi:10.1111/cxo.12272
9. Handbook of Nutrition, Diet, and the Eye. Handbook of Nutrition, Diet, and the Eye (2019). doi:10.1016/c2017-0-01652-x
10. Rand, A. L. & Asbell, P. A. Nutritional supplements for dry eye syndrome. Curr. Opin. Ophthalmol. (2011). doi:10.1097/ICU.0b013e3283477d23
11. Barabino, S. et al. The role of systemic and topical fatty acids for dry eye treatment. Progress in Retinal and Eye Research (2017). doi:10.1016/j.preteyeres.2017.05.003
12. James, M. J., Gibson, R. A. & Cleland, L. G. Dietary polyunsaturated fatty acids and inflammatory mediator production. in American Journal of Clinical Nutrition (2000). doi:10.1093/ajcn/71.1.343s
13. Gronert, K. et al. A role for the mouse 12/15-lipoxygenase pathway in promoting epithelial wound healing and host defense. J. Biol. Chem. (2005). doi:10.1074/jbc.M410638200
14. Lee, J. E., Sun, Y., Gjorstrup, P. & Pearlman, E. Inhibition of corneal inflammation by the resolvin E1. Investig. Ophthalmol. Vis. Sci. (2015). doi:10.1167/iovs.14-15982
15. Li, N., He, J., Schwartz, C. E., Gjorstrup, P. & Bazan, H. E. P. Resolvin E1 improves tear production and decreases inflammation in a dry eye mouse model. J. Ocul. Pharmacol. Ther. (2010). doi:10.1089/jop.2010.0019
16. Preedy, V. R. Handbook of Nutrition, Diet and the Eye. Handbook of Nutrition, Diet and the Eye (2014). doi:10.1016/C2012-0-00367-5
17. Horrobin, D. F. & Campbell, A. Sjogren’s syndrome and the sicca syndrome: The role of prostaglandin El deficiency. Treatment with essential fatty acids and vitamin C. Med. Hypotheses (1980). doi:10.1016/0306-9877(80)90120-6
18. Barabino, S. et al. Systemic linoleic and γ-linolenic acid therapy in dry eye syndrome with an inflammatory component. Cornea (2003). doi:10.1097/00003226-200303000-00002
19. Kokke, K. H., Morris, J. A. & Lawrenson, J. G. Oral omega-6 essential fatty acid treatment in contact lens associated dry eye. Contact Lens Anterior Eye (2008). doi:10.1016/j.clae.2007.12.001
20. Aragona, P., Bucolo, C., Spinella, R., Giuffrida, S. & Ferreri, G. Systemic omega-6 essential fatty acid treatment and PGE1 tear content in Sjögren’s syndrome patients. Investig. Ophthalmol. Vis. Sci. (2005). doi:10.1167/iovs.04-1394
21. Wu, D. et al. Effect of dietary supplementation with black currant seed oil or the immune response of healthy elderly subjects. Am. J. Clin. Nutr. (1999). doi:10.1093/ajcn/70.4.536
22. Wojtowicz, J. C. et al. Pilot, prospective, randomized, double-masked, placebo-controlled clinical trial of an omega-3 supplement for dry eye. Cornea (2011). doi:10.1097/ICO.0b013e3181f22e03
23. Valim, V., Trevisani, V. F. M., de Sousa, J. M., Vilela, V. S. & Belfort, R. Current Approach to Dry Eye Disease. Clinical Reviews in Allergy and Immunology (2015). doi:10.1007/s12016-014-8438-7
24. Bhargava, R., Kumar, P. & Arora, Y. Short-Term Omega 3 Fatty Acids Treatment for Dry Eye in Young and Middle-Aged Visual Display Terminal Users. Eye Contact Lens (2016). doi:10.1097/ICL.0000000000000179
25. Kawakita, T. et al. Effects of dietary supplementation with fish oil on dry eye syndrome subjects: Randomized controlled trial. Biomed. Res. (2013). doi:10.2220/biomedres.34.215
26. Al-Namaeh, M. A systematic review of the effect of omega-3 supplements on meibomian gland dysfunction. Ther. Adv. Ophthalmol. (2020). doi:10.1177/2515841420952188
27. Hampel, U. et al. In vitro effects of docosahexaenoic and eicosapentaenoic acid on human meibomian gland epithelial cells. Exp. Eye Res. (2015). doi:10.1016/j.exer.2015.08.024
28. Bhargava, R. et al. A Randomized Controlled Trial of Omega 3 Fatty Acids in Rosacea Patients with Dry Eye Symptoms. Curr. Eye Res. (2016). doi:10.3109/02713683.2015.1122810
29. Chinnery, H. R., Naranjo Golborne, C. & Downie, L. E. Omega-3 supplementation is neuroprotective to corneal nerves in dry eye disease: a pilot study. Ophthalmic Physiol. Opt. (2017). doi:10.1111/opo.12365
30. Jackson, M. A., Burrell, K., Gaddie, I. B. & Richardson, S. D. Efficacy of a new prescription-only medical food supplement in alleviating signs and symptoms of dry eye, with or without concomitant cyclosporine A. Clin. Ophthalmol. (2011). doi:10.2147/opth.s22647
31. Macsai, M. S. The role of omega-3 dietary supplementation in blepharitis and meibomian gland dysfunction (An AOS thesis). Trans. Am. Ophthalmol. Soc. (2008).
32. Sheppard, J. D. et al. Long-term supplementation with n-6 and n-3 PUFAs improves moderate-to-severe keratoconjunctivitis sicca: A randomized double-blind clinical trial. Cornea (2013). doi:10.1097/ICO.0b013e318299549c
33. Pinazo-Durán, M. D. et al. Effects of a nutraceutical formulation based on the combination of antioxidants and ω-3 essential fatty acids in the expression of inflammation and immune response mediators in tears from patients with dry eye disorders. Clin. Interv. Aging (2013). doi:10.2147/CIA.S40640
34. Brignole-Baudouin, F. et al. A multicentre, double-masked, randomized, controlled trial assessing the effect of oral supplementation of omega-3 and omega-6 fatty acids on a conjunctival inflammatory marker in dry eye patients. Acta Ophthalmol. (2011). doi:10.1111/j.1755-3768.2011.02196.x
35. Milner, M. S. et al. Dysfunctional tear syndrome: Dry eye disease and associated tear film disorders – new strategies for diagnosis and treatment. Current Opinion in Ophthalmology (2016). doi:10.1097/ICU.0000000000000355
36. Rosenberg, E. S. & Asbell, P. A. Essential fatty acids in the treatment of dry eye. Ocul. Surf. (2010). doi:10.1016/S1542-0124(12)70214-8
37. Al Mahmood, A. M. & Al-Swailem, S. A. Essential fatty acids in the treatment of dry eye syndrome: A myth or reality? Saudi J. Ophthalmol. (2014). doi:10.1016/j.sjopt.2014.06.004
38. Liu, Y. & Liang, Q. Research update of effectiveness and mechanism of essential fatty acids in treating dry eye. Chinese Journal of Ophthalmology (2017). doi:10.3760/cma.j.issn.0412-4081.2017.03.019
39. WJ, F. The Role of Omega-3 Essential Fatty Acids in Dry Eye Disease. Int. J. Clin. Exp. Ophthalmol. (2017). doi:10.29328/journal.ijceo.1001008
40. Han, S. B. & Hyon, J. Y. Dry Eye Disease and Essential Fatty Acids. in Handbook of Nutrition, Diet, and the Eye (2019). doi:10.1016/b978-0-12-815245-4.00019-3
41. Liu, A. & Ji, J. Omega-3 essential fatty acids therapy for dry eye syndrome: A meta-analysis of randomized controlled studies. Med. Sci. Monit. (2014). doi:10.12659/MSM.891364
42. Dubey, G. et al. Role of polyunsaturated fatty acid derivative flaxseeds in the treatment of dry eyes-an overview. Int. J. Curr. Res. Rev. (2020). doi:10.31782/IJCRR.2020.122312
43. McCusker, M. M., Durrani, K., Payette, M. J. & Suchecki, J. An eye on nutrition: The role of vitamins, essential fatty acids, and antioxidants in age-related macular degeneration, dry eye syndrome, and cataract. Clin. Dermatol. (2016). doi:10.1016/j.clindermatol.2015.11.009
44. Hyon, J. Y. & Han, S. B. The protective effect of polyunsaturated fatty acids against dry eye disease: A literature review. Applied Sciences (Switzerland) (2021). doi:10.3390/app11104519
45. Nassiri, N. et al. Current and emerging therapy of dry eye disease. Part A: pharmacological modalities. Expert Review of Ophthalmology (2017). doi:10.1080/17469899.2017.1327350
46. Rand, A. L. & Asbell, P. A. Current Opinion in Ophthalmology Nutritional Supplements for Dry Eye Syndrome. Curr. Opin. Ophthalmol. (2011).
Адрес за кореспонденция:
Д-р М. Радева, д.м.
СБОБАЛ – Варна, Медицински университет – Варна
ул. „Дойран“ 15
9002, Варна
