Брой 4/2008
Д-р Емилия Пантелеева
Катедра по педиатрия, МУ София СБАЛДБ бул. „Аиад.Иван Гешов“ 11
През последните 5 години създателите и производителите на адаптирани млека за кърмачета следват една стабилна, научно обоснована и потвърдена идея храненето на кърмачетата в най-ранна възраст оказва влияние върху no-нататъчния растеж и развитие на децата, както и върху честотата на заболяванията на храносмилателната система, дихателните пътища, алергичните прояви. Нещо повече ранното кърмаческо хранене има определящо въздействие върху метаболизма и здравето на децата и в no-късната юношеска възраст. Ето защо кърмаческите млека, които се препоръчват единствено при липса и невъзможност на майката да кърми, следва да предоставят всички хранителни вещества, необходими за нормалния растеж и развитие на децата. Същевременно, при някои млека се постига обогатяване с фактори, близки до тези в кърмата, които спомагат за развитие на механизмите, отговарящи за предпазване от инфекции и болест4.
Нан1 е първото мляко, което съчетава необходимия за нормалното развитие баланс на хранителните вещества (подобен на този в майчината кърма), с вещества, подпомагащи развитието на имунната система. Хранителният профил на Нан1 е съобразен с най-новите препоръки и стандарти за адаптирани млека при кърмачета1’4.
Съотношението между белтъчини, мазнини и въглехидрати, включително и енергийно разпределение, се приближава оптимално до това на майчината кърма. Нан 1 е обогатено с алфа-лакталбумин. Аминокиселинният състав осигурява висока ефективност и оптимално усвояване на белтъчините, с което се намалява образуването на отпадъчни продукти, а от тук и солевото натоварване на бъбреците.
Нуклеотидите следват съдържаните в майчината кърма преобладават лесно метаболизираните пиримидини в сравнение с по-трудно обработваните пурини.
Единствен източник на възлехидрати в Нан 1 е лактозата, която подпомага предимно развитието на бифидубактериите. Със своите специфични метаболитни процеси те участват в неспецифичната имунна защита на червата факт от особена важност за некърмените кърмачета. На този етап от развитието на науката хранене, кърмата остава единствен източник на имунни фактори, предпазващи от чревни и дихателни инфекции.
Електролитният състав осигурява поддържане на нормална хомеостаза. Намаленото съдържание на фосфор допринася за намаляване честотата на запека сред изкуствено храненните кърмачета. Подобреното отношение калций/фосфор оптимизира костния метаболизъм.
Нан1 съдържа всички микрохранителни вещества микроелементи, витамини, холин, инозитол, и в частност така наречените имунни хранителни вещества цинк, желязо, селен, витамин А. Последните са особено необходими за нормалното развитие и дейност на имунната система.
Мазнините доставят около половината от хранителната енергия и представляват основните енергийни депа при кърмачетата и малките деца. Поради малките размери на стомаха и ограничената поносимост на хипертонични храни, кърмачетата се нуждаят от концентриран източник на енергия. По своя качествен и количествен състав мазнините в Нан 1 се доближават най-пълно до тези на майчината кърма. В настоящия момент расте интересът към мазнините, предлагай и на кърмачетата1. Мазнините са основен елемент, определящ растежа, развитието на зрението и нервната система, диференцирането и функционирането на имунната система, дълготрайното здраве на децата. Ето защо подборът на мазнини в кърмаческите млека е от първостепенно значение23.
Основно предимство на Нан 1, единствено за момента сред адаптираните млека, е съдържанието на дълговерижни полиненаситени мастни киселини (Дв-ПНеМК). Последните се образуват в организма на кърмачетата от незаменимите мастни киселини линолова и алфа-линоленова. Наричат се „незаменима, защото не могат да се синтезират от човешкия организъм, т.е. трябва да присъстват в храната. Нан 1 е обогатено и с двете незаменими мастни киселини в съотношение, отговарящо на изискванията на Директивата на Европейский съюз и препоръките на ESPGAN. Най-важните Дв-ПНеМК са арахидоновата (АРА) и докозохексаеновата (ДХА) киселини. Дълговерижните полиненаситени мастни киселини имат важни биологични и структурни функции. Като част от фосфолипидите на клетъчните мембрани, те повлияват клетъчния пермеабилитет и гъвкавост, активността на мембарносвързаните ензими и рецептори, участват в генерирането на електричния отговор при възбуда на клетката2’7. Арахидоновата киселина присъства във всички клетъчни мембрани, в повечето периферии тъкани като черен дроб и сърце, по-малко в нервната тъкан. Прекурсор е на биологично активните вещества, известни като ейкозаноиди: простагландини, лебкотриени и трамбоксани, които участват в процесите на имунна регулация, възпаление и мускулно съкращение7.
Докозохексаеновата киселина присъства като основна Дв-ПНеМК в нервната тъкан ретина и главен мозък. В ретината ДХА е концентрирана в специализирани мембрани на фоторецептор, който е много динамичен и чийто структури се обновяват ежедневно. По отношение на мозъка, съдържанието на ДХА се увеличава изключително много по бреме на „скока на растеж“ на мозъка. Според Martinez по 35 мг/седмично от началото на третия триместър на бременността до края на първата година от живота. Установено е, че 48 % от общото съдържание на ДХА в организма на кърмените кърмачета се пада на мозъка. Недостигът на ДХА е свързан с нарушение на зрението и умственото разбитие3-7.
Майчината кърма съдържа АРА и ДХА. По този начин кърмачетата получават готови Дв-ПНеМК. Съдържанието им зависи както от диетата на майката, така и от периода на лактация (най-високо е в коластрата, постепенно намалява в зрялата кърма)3.
Идеята за обогатяването на адаптираните млека за доносени с Дв-ПНеМК е обект на спорове през последните 10 години. Мненията са нееднозначни. Резултатите от проучванията на зрението сред доносените не са така категорични, както при недоносените (категорично в полза на обогатяването с Дв-ПНеМК). Използвайки метода на ебокираните зрителни потенциали, се установява, че като цяло, кърмените доносени имат по-добри резултати от доносените, хранени с млека, необогатени с Дв-ПНеМК. Половината от проучванията не отчитат положителния ефект. Сравнително ново проучване5 обосновава необходимостта от допълнителен внос на Дв-ПНеМК. Интересен е изводът: ако се има пред вид ДХА-еквивалентната доза в млякото (т.е. готовата ДХА и количеството на нейните прекурсори незаменимите мастни киселини), се получава силна и значима корелация между ДХА-еквивалентната доза и зрителната острота. Арахидоновата киселина няма отношение към развитието на зрението и нервната система. Тя се добавя, за да се спази необходимото
съотношение между ДХА и АРА. Нарушаването му води до дефицит на АРА за кърмачето.
Съществена биологична роля на Дв-ПНеМК е участието им 6 имунната система. Узряването на имунната функция при новородените изисква бърз растеж и пролиферация на имунните клетки. Арахидоновата киселина е основен компонент на лимфоидните клетки (Т и в клетките). От друга страна, имунните реакции, и в частност отговорът на чревната имунна система, до голяма степен се повлияват от съдържанието на мастни киселини в мембранните фосфолипиди на имунокомпетентните клетки и ентероцитите. Убредената или незряла чревна бариера увеличава чревния пермеабилитет, с което нараства рискът от инфекции и алергична сенсибилизация. Мастният профил на кърмаческото мляко определя съдържанието на мастни киселини 6 мембранните фосфолипиди на всички тъкани с изключение на мозъка2.
все по-добре се изучават ефектите на АРА и ДХА бърху имунните реакции:
Арахидоновата киселина, като прекурсор на простагландините, повлиява върху продължителността и силата на възпалението. Простагландин 2 напр.индуцира висока температура, еритем, увеличава съдовата пропускливост и базодилатация, като по този начин засилва отока и болката. Участва в отговора на Ти и Th2, засилва синтеза на ИгЕ. Ако храната е богата на АРА, мембранните фосфолипиди на чревните клетки ще съдържат повече АРА, с което ще се образува повече простагландин 2, ще се засилват възпалителните процесс.
В противоположност на АРА, ДХА инхибира образуването както на простагландин 2, така и на другите възпалителни цитокини. Ето защо ДХА има силно противовъзпалително действие.
Проучване от 2003 г.в показва, че добавката на ДХА през първата година от живота намалява честотата на алергичните симптоми по-късно.
Основавайки се на по-горните проучвания, създателите на Нан 1 обогатяват млякото с АРА и ДХА. Източник на ДХА е рибеното масло от рибата тон. Източник на АРА е растителното масло, извлечено от Morterella aipina.Tn е добре идентифицирана едноклетъчна култура, принадлежи към Американската колекция от култури. И двата източника са одобрени от FDA. Съотношението АРА. ДХА от порядъка на 1:1 осигурява оптималния баланс между АРА и ДХА, а с това допринася за доброто физическо и психическо здраве на децата.
