Брой 3/2004
Д-р Любомир Дамянов ‘
главен секретар на Българската асоциация по стерилитет
Този въпрос в България си го задават поне около 200 000 семейства. Исторически проблемът със стерилитета или е стоял на тъмно, или темата е отбягвана поради лично неудобство. В нашата страна никога не е имало представително изследване относно броя на стерилитетните семейства, както и за причините за този проблем, които са не само от страна на жената главен фактор е мъжът. Според европейските проучвания върху епидемиологията на стерилитета той се среща средно при 10% от семействата в репродуктивна възраст. Ако приемем, че България има около 8 000 000 жители и извадим от тях броя на деи,ата и тези, които са над 45-годишна възраст, ще останат около 2000000 българи. 10% от тях това означава към 200 000 бездетни семейства.
Аз лично мисля, че проблемът не е само медииински. Днес, особено при тези лоши демографски показатели, той е и соииален. във времето преди повече от 12 години организаиията на здравеопазването бе въвела спеииализирани заведения за диагностика и лечение на стерилитета в столииата и във всеки окръжен иентър имаше спеииализиран кабинет с поне двама лекари, които според възможностите си лекуваха хората.
Здравната реформа определи различни приоритети, като проблемът със стерилитета остана малко встрани. На въпроса кой се занимава с диагностиката и лечението на стерилитетните семейства в бившите окръжни болници, повечето от началниците на АГ отделения свиват рамене и казват: „Нали сега личните лекари…“ А проблемът е, че личният лекар в повечето случаи е без специалност или със специалност по вътрешни болести, детски болести или друга, която по принцип няма нищо общо със стерилитета. Необходимите специалисти, разбира се, са акушергинеколози, ендокринолози, уролози-андролози, биолози и др. Често пъти или самите пациенти не споделят проблема си, или пък личният лекар не знае накъде да насочи пациентите си. Не са рядкост и случаите на провеждане на диагностични методи и лечение, не отговарящи на съвременните норми за добра лекарска практика. Резултатът е ясен липса на така желаното бебе и загуба на много време, в някои случаи повече от 10 години.
Резултатите от едно социологическо проучване сред стерилитетни семейства показват, че между 6 и 10% от популацията, за която говорим, въобще не желаят деца. Тук, разбира се, не е наша работа да се месим, но на останалите над 150 000 семейства поне можем да опитаме да помогнем.
При съвременните информационни средства и възможности за посещение на високоспеииализирани медицински заведения в Европа и САЩ, както и за участие в научни конгреси, се оказва, че основната причина не е в квалификацията на лекарите. През 1998 г. създадохме Българската асоциаиия по стерилитет, която има за цел да се
повишава нивото на компетентност на нашите специалисти, както и да се осъществяват дискусии помежду им. От тогава до сега провеждаме ежегодни срещи един национален симпозиум и три конгреса с международно участие всяка зима в Боровец. Интересьт от страна на лекарите и биолозите е голям, присъстват ежегодно около 30% от българските акушер-гинеколози, специалисти уролози и андролози, биолози и др.
Оказва се, че слабото място е липсата на информация къде и кого да потърсят пациентите за извършването на тази строго специфична дейност. Личните лекари също не са особено информирани за специализираните центрове по стерилитет в България. Макар и неподпомагани от държавната администрация, в България има 9 специализирани медицински центъра за диагностика и лечение на стерилитет с най-съвременни методи, като само в София те са 6. Не е трудно да се направят необходимите специализирани изследвания, за да се постави диагноза дали причината за стерилитет в семейството е от страна на жената, или е от страна на мъжа. По принцип изследването при мъжа е по-лесно една спермограма ни ориентира за наличните оплодителни възможности на мъжа но лечението и корекциите не винаги са толкова лесни.
При жената не е трудно да се установи дали се касае за ендокринен стерилитет или за непроходимост на маточните тръби (вродени или придобити анатомични дефекти на матката и тръбите), за ендометриоза или ЛУф синдром. Не рядко причина за стерилитет са и наличните спермоантитела (имунен фактор). При немалка част от пациентките има или непроходимост на маточните тръби вследствие прекарани възпалителни процеси или вродени аномалии, или пък оперативно отстранени маточни тръби вследствие извънматочна бременност. И в двата случая възможност за лечение има. Това е методът „ин витро оплождане“, или, както е популярен „бебе в епруветка“. в България този класически метод се владее добре и бебетата, родени по този метод, са може би над 200. При наличие на лоша спермограма може да се направи инсеминация с материал от собствения съпруг или, при спазване на съответните нормативни актове, с материал от дарител.
Един от методите на асистираната човешка репродукция е методът ИКСИ, който е въведен именно за да се даде възможност за наличие на поколение при мъже, при които спермограмата е лоша и методите на лечение не са дали особено добър резултат. Поради техническа специфичност тези пациенти лично аз ги насочвам за лечение в Университетската болнциа в Монпелие, Франция. Проблемът обаче на всички пациенти е не толкова медицински, колкото финансов. всеки месец шансът за успех е около 20%, а похарчените суми за стимулация на един цикъл са между 500 и 1000 лв. Като се вземе предвид средната работна заплата за страната, се оказва, че задачата има много неизвестни.