Брой 2/2024
Д-р А. Спасова, д.м., Д-р Н. Габровска, д.м., Д-р А. Галачева,
Проф. д-р С. Велизарова, д.м.
СБАЛДБ “Проф. И. Митев“ – София
Грипът (influenza) е остро инфекциозно заболяване, което се среща предимно през влажните и студени месеци на годината. Протича под формата на малки или по-големи епидемии. Грипът е най-тежкото заболяване от групата на острите респираторни инфекции.
Грипът е заболяване със здравно, социално и икономическо значение. Официалната статистика на СЗО показва, че годишно се регистрират между 3 млн. и 5 млн. болни с тежка форма на грип и годишно между 250 хил. и 500 хил. са смъртните случаи в света.
Грипът се причинява от три групи РНК-вируси от семейството на миксовирусите. Грипният вирус тип А е изолиран през 1938 г., а тип В и тип С – съответно през 1940 и 1950 г.
1. Грипен вирус
Грипен вирус тип А е най-широко разпространен и опасен. Възникват сравнително големите епидемии. Той е причинител на грипната пандемия през 1918-1919 г., при която загиват над 20 млн. души. Грипните вируси от група А притежават способност да променят антигенния си състав, което обуславя тяхната висока изменчивост.
Грипните вируси се разпространяват по въздушно-капков път – при кашлица, кихане, говор. Входна врата за вирусите е носоглътката. Размножават се бързо в клетките на лигавицата на респираторния епител. Инкубационният период е кратък – от часове до 1-2 дни. Възприемчивостта към инфекцията е всеобща и се наблюдава типовоспецифичен имунитет. След преболедуване се изгражда имунитет само спрямо конкретния щам, предизвикал заболяването.(1)
Клинична картина
Грипът е заболяване, което протича остро. Голяма част от пациентите дори могат да съобщят часа, в който са се разболели. Общата отпадналост е изключително изразена, като се наблюдават интоксикационни симптоми.
Симптоми на грипа
Висока температура – 39–40 градуса
Треска, студени тръпки
Силно главоболие
Болки в гърлото
Хрема
Болки в областта на очните ябълки
Болки по мускулите и ставите
Гадене, повръщане
Адинамия
При липса на неусложнено протичане симптомите започват да отслабват 4-5 дни след началото на заболяването, температурата се нормализира и до 7-10 дни болните оздравяват. Често в следващите 2-3 седмици се наблюдава постинфекциозен синдром, който се изразява в лесна умора и обща отпадналост.
Грипът може да протече като лека, средно тежка, тежка и много тежка форма. Леките форми трудно се различават от другите респираторни вирусни инфекции, които се наблюдават целогодишно.
Тежките форми се проявяват предимно при хора с намалена имунна защита – възрастни и малки деца, подлежащи на хронични сърдечни и белодробни заболявания, вродени или придобити имунодефицитни състояния и др. .(2)
Усложнения
Усложненията на грипа могат да се дължат на самата грипна инфекция или на бактериална суперинфекция. Вирусите се размножават вътреклетъчно в епитела на дихателните пътища, като предизвикват неговата деструкция. Това води до нарушения в нормалната физиологична защита на белия дроб и очистителната функция на ресничестия епител. Като резултат могат да настъпят усложнения, свързани със самата грипна инфекция, а така също и се създават благоприятни условия за възникване на бактериална суперинфекция.
В острата фаза на заболяването или по-късно могат да възникнат усложнения като отит, синуит, артрит и др.
Първичната вирусна пневмония е тежко усложнение на грипа. Тя е бързо прогресираща, протича с белодробни хеморагии. Наличието на дихателна недостатъчност утежнява състоянието на пациентите и е причина в някои случаи за фатален изход.
Най-често грипната инфекция се усложнява с вторичната бактериална пневмония. Тя се появява на фона на грипната имуносупресия. Най-честите етиологични причинители са Staphylococcus aureus, Streptoccocus pneumoniae, Hemophilus influenzaе. Нетипични причинители за пневмония при имунокомпрометирани хора са Chlamydia pneumoniae, Legionella pneumophila, Mycoplasma pneumoniae и други.
При някои пациенти грипната инфекция може да се усложни с поява на миокардит или перикардит. Тези усложнения от страна на сърдечносъдовата система се наблюдават предимно при възрастни хора.
От страна на централната нервна система усложненията са с тежко протичане. Най-честите са менингит, менингоенцефалит и др. Нерядко се наблюдават прояви от страна на периферните нерви – фациалис, тригеминус, ишиадикус и др. (3, 4, 5)
След преболедуване от грип се наблюдава обостряне на съществуващи хронични заболявания – хроничен бронхит, бронхиална астма, сърдечносъдови заболявания, диабет и др.
Възникването на усложнение е индикация за хоспитализация, особено за малките деца, възрастните хора и рисковите групи пациенти.
Лечение
Лечението на грипа включва постелен режим, симптоматични, общоукрепващи медикаменти. Задължителна е консултацията с инфекционист за преценка на състоянието и необходимостта от назначаване на противовирусни медикаменти.
При тежко протичане на инфекцията и възникване на усложнения е наложителна хоспитализация.
Литература:
1. Brankston G, Gitterman L, Hirji Z, Lemieux C, Gardam M (April 2007). „Transmission of influenza A in human beings“. Lancet Infect Dis. 7 (4): 257–65.
2. Michiels B, Van Puyenbroeck K, Verhoeven V, Vermeire E, Coenen S (2013). „The value of neuraminidase inhibitors for the prevention and treatment of seasonal influenza: a systematic review of systematic reviews“. PLOS One. 8 (4).
3. „The Flu: What To Do If You Get Sick“. Centers for Disease Control and Prevention. 2018.
4.. Holmes EC, Ghedin E, Miller N, Taylor J, Bao Y, St George K, Grenfell BT, Salzberg SL, Fraser CM, Lipman DJ, Taubenberger JK (September 2005). „Whole-genome analysis of human influenza A virus reveals multiple persistent lineages and reassortment among recent H3N2 viruses“. PLoS Biology. 3 (9): e300
5. Kerr AA, McQuillin J, Downham MA, Gardner PS (1975). „Gastric ‘flu influenza B causing abdominal symptoms in children“. Lancet. 1 (7902): 291–95.
Адрес кореспонденция:
Д-р А. Сапсова, д.м.
СБАЛДБ “Проф. И. Митев“
бул. „Aкад. Иван Гешов“, 11
1612, София