Брой 3/2013
Д-р А. Антонова, педиатър
зам. председател на Националното сдружение на
педиатрите-специалисти от извънболничната помощ
Втората най-честа причина за смърт при децата в цял свят след пневмококовите инфекции, заемат ротавирусните гастроентерити (РВГЕ). Те са разпространени в цял свят и нямат пряка връзка с хигиенните условия. Боледуват хора във всички възрасти, но най-често се регистрират заболявания в ранното детство до 3г. възраст, като около 90% от децата до 3г. имат антитела срещу ротавирусите, които са специфични за серотипа, който е причинил заболяването и не обуславят създаване на кръстосан имунитет срещу другите щамове. Преболедувалите РВГЕ бебета могат да отделят вируса до 57 дни след края на заболяването, освен това отделянето на вируса с изпражненията започва още преди клиничните симптоми. Заболяването е разпространено и поради факта, че инфектиращата доза е много малка (10 вирусни частици), а ротавирусът е много устойчив на външна среда и не е изненада, че ротавирусната инфекция е най-честата вътреболнична инфекция. Епидемии възникват често в болници, ясли, детски домове. В родилните домове инфекцията може да протече безсимптомно.
Тежестта на заболяването е обратно-пропорционална на възрастта на детето – най- уязвими са децата между 6-24 месеца (80% от всички заболели), като при недоносени деца или деца родени с ниско телесно тегло при раждане (1,5-2,49кг) рискът от усложнения нараства и корелира сигнификантно с тежестта на РВГЕ. Новородените и недоносени деца са значимо по-уязвими към нозокомиална ротавирусна инфекция в сравнение с нормално родените (честота 26% срещу 2%) и се характеризират с удължен болничен престой (2-5,9 дни).
След инкубационен период от 1 до 3 дни клиничните симптоми са: повръщане /в 80-90%от случаите/ за 1-3 дни, диария – водниста, зловонна, пенеста, жълто-зелена или с мътен бял цвят /детска холера/, продължителност 5-6 дни, като патологични примеси и тенезми не са характерни, фебрилитет, коремни болки, безапетитие до пълен отказ от приемане на храна, гърчове, 66% от децата имат симптоми на респираторна инфекция (ринити, фарингити, тонзилити и отити).
Последици и последствия от ротавирусната диария
Непосредствените последици от заболяването се свързват с повръщане, диария и дехидратация. Според степенна на дехидратация (1-ва степен< 5%; 2-ра степен: 5-10%; 3-та степен: >10%) може да се наложи и хоспитализация. Инфекцията води до електролитен дисбаланс и загуба на телесно тегло, а в определени случай и до смърт.
В същото време ротавирусната инфекция може да има и по-дългосрочни последици отвъд диарията и повръщането, като например: мъчително последващо захранване, профузна диария, развиване на лактозна непоносимост (при 3-20% от децата), непоносимост към белтъка на кравето мляко, отключване на алергии или диабет тип 1 (при генетична предиспозиция).
За намаляване на смъртността и последиците от РВГЕ сред кърмачета, които са най-уязвими от инфекцията, СЗО, Американската агенция по храни и лекарства, Европейската медицинска агенция, както и Министерството на здравеопазването у нас препоръчват поставянето на ротавирусна ваксина в най-ранна възраст, още след 6-тата седмица на кърмачето, като е важно ваксинационният курс, състоящ се от 2 дози през устата да завърши преди 6-я месец, за да бъде предпазено кърмачето във възрастта, когато честотата на заболяването е най-висока, а имунитетът от майчините антитела спада. Ваксината е подходяща и за недоносени деца, родени след 27 г.с. и е напълно съвместима за приложение с всички останали ваксини за кърмаческата възраст. Ротавирусната ваксина е част от рутинните имунизационни практики в редица държави включително Белгия, Австрия, Германия, Финландия, Испания, САЩ, Австралия както и в повечето страни в Латинска Америка. Считано от 2013г. (септември), започва масовата имунизация срещу ротавирусни инфекции на кърмачетата във Великобритания.