Могат ли подсладителите да вгорчат живота ни?

Могат ли подсладителите да вгорчат живота ни?
468×60 – top

Брой 12/2016

Д-р Красимир Хаджилазов
Военно медицинска академия – София, к-ка Ендокринология и обмяна на веществата

Плодовата захар или фруктозата е един от въглехидратите, които човек поема или под формата на монозахарид (от плодовете), или в комбинация с други захари – най-често като част от дизахарида захароза (трапезната захар). Всъщност повечето въглехидрати в храните са полизахариди, но в стомашно-чревния тракт се разграждат до изграждащите ги монозахариди – глюкоза, фруктоза, галактоза, при което става възможно тяхното всмукване през тънкочревната лигавица и попадането им в кръвообращението. Така се осигурява основният енергиен източник на организма – 50-60% от дневния калораж, и то при много ефикасно КПД при крайни разградни продукти – вода и въглероден двуокис.

Освен всичко друго имат и сладък вкус, който ни съблазнява често да посягаме към тях, дори да прекаляваме. Именно последното обаче се оказва препъни камъка, относно здравословното хранене – прехранването с въглехидрати води до затлъстяване, нарушения в кръвно-захарната хомеостаза, риск за развитие на ЗД, ССЗ, туморни процеси, повишена смъртност. Поради тези съображения, напоследък все по-често се коментират начините за избягването им – замяната на натуралните въглехидрати като подсладители с изкуствени такива – аспартам, захарин, цикламат, ацесулфам и др. Но се оказа, че и те имат не по-малко странични ефекти, дори още повече на брой, а и по опасности, и то някои изявяващи се дори след години! Това доведе отново до обръщане на вниманието към природните. И след като захарозата обра повечето им негативи, то вниманието се съсредоточи върху следващият представител – фруктозата.

В натурален вид я поемаме от плодовете (6-9%) и меда (най-богат-37% фруктоза), а като подсладител – под формата на бял фин прах. Изградена е от 3 елемента: въглерод, водород, кислород в химична формула С6Н12О6 – същата като на глюкозата, но с кето група при втория си въглероден атом, а пък големият брой хидроксилни групи обуславят сладкия вкус и на двата монозахарида (обединени в едно представляват дизахарида захароза). Фруктозата в чист вид обаче е най-сладката захар – 1,5-1,73 пъти по-сладка от захарта, 3 пъти повече от глюкозата;

– 30 % по-малко калорична;
– ГИ =21, т.е. от 3 пъти по-нисък от този на глюкозата, а това води до по-бавно усвояване в храносмилателния тракт и съответно повишава КЗ 2 пъти по-бавно от глюкозата;
– разгражда се само в ЧД;
– не изисква инсулин за усвояването си;
– по-лесно се трансформира в гликоген;
– разтваря се във вода и алкохол;
– може да ферментира до алкохол, млечна к-на, оцетна к-на, ацетон;
– ускорява разграждането на приет алкохол;
– оформя тестените изделия по-пухкави и по-меки;

Така, използвайки изброените качества по-горе, може да заменим захарта с фруктоза в количество 2 пъти по-малко от това на захарта, т.е. ако напр. при домашното приготвяне на компот слагаме в стандартен буркан 5 с.л. захар, то ще ги заменим с 2,5 с.л. фруктоза. Ако пък разчитаме на готовите диабетични сладки храни,то почти всички съдържат фруктоза като на повечето е обозначено и нещо много важно – да не се консумира повече от 30 гр. на ден!

Защото при прием над 20% от общия калораж или над 30-40 гр/ден възниква риск от повишаване на ОХ и ЛДЛ !!!

Затормозява се ЧД и му се пречи да функционира адекватно – излишното количество се трансформира в гликоген, а като се надвиши и неговия праг – в мазнини. Оформя се ЧД стеатоза и предимно увеличение на абдоминалната мастна тъкан, а тя, категорично доказано вече като метаболитно активна, ,,задвижва ‘’ със своите цитокини и хормони механизмите за възникване на дислипидемии и съответно атерогенезата и произтичащите от нея съдови изменения, метаболитни отклонения, инсулинова резистентност, гликемични нарушения и т.н.! За това съдейства и неспособността на фруктозата да стимулира покачването на лептина, а с това и обратната връзка за потискането на апетита при достатъчен прием на храна!

Ако пък се загледате в етикетите на редица храни – кексове, сладки и течности – напр. кока кола, сокове, дори детски, ще установите една разновидност на фруктозата като рафиниран въглехидрат – HFCS=High fructose Corn Surup (фруктозо-глюкозен сироп), добит с ензимна хидролиза на царевично нишесте. Известни са няколко разновидности според количеството фруктоза, като другата важна подробност е, че така добитата фруктоза се усвоява много по-бързо и води до отделяне на повече инсулин (но не и лептин!), по-изразено повишен апетит à още повече желание за прием на храна голям излишък от енергия, натрупване на много мазнини и съответно затлъстяване, метаболитен с-м, инсулинова резистентност и т.н.! От етикетите на редица продукти и напитки добре личи, че производителите едва ли не изписват на етикетите си и нещо като „забавна“ догадка – съдържа „захар и/или фруктозо-глюкозен сироп”, като отговорът е кодиран с буква някъде по опаковката.

Ето така един натурален продукт от компромисен вариант за подслаждане може да се преобрази до нещо сравнимо по вредност с отхвърлените изкуствени подсладители аспартам, захарин и компания!

Така че е уместно да се четат етикетите и нека се опитаме да опазим повече нашето здраве, а не това на тези, които си го гарантират чрез нас!

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom