Промените целят стабилизиране на финансовата част на цялото българско здравеопазване

Промените целят стабилизиране на финансовата част на цялото българско здравеопазване
468×60 – top

Брой 8/2015

Проф. д-р Любка Митева
­
Национален консултант по дерматология и венерология
Началник клиника по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“
Ръководител на Катедра по Дерматология и Венерология, МФ, МУ – София.

Визитка
Проф. Митева завършва медицина през 1982 г. През 1991 г. получава специалност Кожни и венерически болести. През 1994 г. специализира в лаборатория по дерматология, U312, ISERM, Париж. През 1996 г. получава научна степен „доктор по медицина“, а през 2007 г. – научно звание „доцент“ по специалност Дерматология и Венерология. През 2010 г. вече е магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. От 2011 г. е професор.
Работи последователно като ординатор терапевт в Първостепенна окръжна болница, гр. Русе, научен сътрудник I-ва степен към НИДВ – МА София; старши, главен асистент, доцент в Катедрата по кожни и венерически болести, МУ-София. От 2008 до 2012 г. е завеждащ III-то отделение в Клиниката по Дерматология и Венерология към МУ, МФ, Катедра по Дерматология и Венерология. От 2011 г. досега е професор в Катедрата по Кожни и Венерически болести, МУ-София; Ръководител е на Катедра по Дерматология и Венерология към МУ, МФ, Началник на Клиника по Дерматология и Венерология към УМБАЛ „Александровска“ и Национален консултант по кожни и венерически болести.
Проф. Митева е член на Българското и Френското дерматологично дружество, Българския лекарски съюз, Комисията по оценка на риска при проследяване на лекарствената безопасност, Фонда за лечение на деца. Председател е на изпитни комисии за придобиване на специалност Дерматология и Венерология, на конкурси за специализанти и докторанти, изпитни сесии на студенти по медицина, дентална медицина, ерготерапевти, медицинска козметика, акушерки, мед. сестри, рехабилитатори и масажисти. Рецензент е в български и международни издания и на проекти, рецензент за придобиване на научни степени и звания в специалност Дерматология и Венерология.
Носител е на над 10 награди, 2 от които на Американската Академия по Дерматология и Венерология. Съавтор на над 10 учебника и монографии, автор и съавтор в над 100 научни публикации в дерматологичната сфера. Цитати – над 600, импакт фактор над 50, личен импакт фактор 30.
––––

Проф. Митева, ситуацията в здравната сфера сега е много динамична. Импонират ли Ви тези бързи решения, или предпочитате по-спокойно да се обмислят реформите и идеите за промяна?

Наистина сега така бързо и динамично се променят нещата в здравеопазването. Какво да ви кажа – хубаво е да има по-млади хора, те са по-сърцати, искат по-радикални реформи. Надявам се всичко това да бъде за добро. Разбира се, ще има и негативи, но важното е плюса да превъзхожда минуса. Знаете, здравеопазването отдавна е, както се казва, една язва в цялото управление на държавата, от което, разбира се, страда пациента. И тъй като ние сме свързани с пациента, страдаме и ние – лекарите.
Важното е нещо да се случва. Нещо да се прави. И в един момент, човек като тегли линията, вижда дали е за добре или не чак толкова за добро. Но когато нищо не се случва, тази машина просто не работи както трябва, не е ефективна.
Ако става въпрос за това, което касае дерматологията, не искам да бъда много остра, но пък и не мога да се съглася сто процентово с това, което се предприема.

С какви належащи за решаване проблеми се сблъсквате?

Първо искам да отбележа, че ние направихме и от 1 март тази година вече функционира в нашата клиника, Комисия за лечение на тежък и средно тежък псориазис с биологични продукти. Преди нас бяха обособени такива комисии във Военно-медицинска академия, в кожните клиники в Плевен и Стара Загора. Ние останахме извън тези комисии. Но тъй като нашата клиника по кожни болести в Медицинска академия е най-голямата, най-престижната, с най-стари традиции, ние лекуваме най-много пациенти с псориазис, успяхме да извоюваме тази година да направим наша комисия, на която аз съм председател. Комисията функционира и набираме опит в лечението на псориазис с новите биологични средства, което е много добре за пациентите.

Коментира се проблем със Здравната каса за лечението на псориазис?

Във връзка с намалените средства в Националната здравно-осигурителна каса се въведоха и някои нови неща, които касаят икономическото развитие на всяка специалност, включително и дерматологията. И ние като лекари, които дълги години са работили с пациенти, и въобще в тази сфера, считаме че сме длъжни да се съобразим и да откликнем на изискванията на НЗОК за сключване на договори със съответните болници, поради намаления брой пари. Това разбира се , ще рефлектира върху пациента. Виждате сега непрекъснато се говори по медии и между нас за листа на чакащи, че болниците приключват своя лимит и престават да приемат болни. Но това са неща, които според мен се правят от министър Москов за стабилизиране на финансовата част на цялото българско здравеопазване.
А що касае дерматологията, ние не сме много санкционирани в това отношение, по- засегнати са някои хирургични специалности и конкретно офталмологията, при която много клинични пътеки искат да ги изнесат в извън болничната помощ, което е тревожно за тях, разбира се.
При дерматолозите единствената корекция, която е направена от Касата със съдействието на Българския лекарски съюз, е това че ни намаляват като цена клиничната пътека псориазис. В писмо, което аз получих, е отбелязано че това важи до края на 2015 г. След което нещата отново остават неясни и ще видим.
Но няма такива неща, които се говорят, които се раздухват – че клиничната пътека псориазис ще излезе в извън болничната помощ. Това засега са изказвания, но ако се направи в бъдеще такава стъпка от Касата и Българския лекарски съюз, аз съм абсолютно категорична, че тежките форми на псориазис, каквито постъпват в нашата клиника, са изключително нуждаещи се от болнична квалифицирана медицинска помощ – както за поставянето на диагнозата, така също и при лечението на пациента и в неговото проследяване, тъй като псориазисът е едно хронично рецидивиращо заболяване. Разбира се, по-леките форми на псориазис могат да се лекуват и извън болнично.

Т.е. Вие смятате че с диалог може да се постигне разбиране с институциите?

Разбира се, важното е да има диалог, а не да се нагнетява омраза, напрежение, неясни приказки. И тук с моите колеги всички бяхме стресирани, че тази пътека ще излезе в извънболничната помощ. Но засега това не се случва. Ако се случи, тогава вече ще предприемем по-широки дискусии, ще ангажираме медиите и ще застанем в нашата позиция.

Освен навлизането на биологичните средства, какво ново се случва при вас?

В последните години аз, като началник на Кожна клиника вече 3-4 години, промених нещата така, че има стройна организация по отношение на лечението на пациентите в нашите 4 направления, всяко от които има 15 легла, началник, лекуващи лекари. Разбира се, в лечебната дейност се включват също и наши специализанти и докторанти. Вече имаме докторанти, които по новата наредба получават 800 лв. заплата, малко по-малко от лекарите, които работят в клиниката. Лошото е, че болницата няма пари и не може да плаща на много специализанти.
А целта е именно на тях да им се дава възможност за развитие, тъй като една голяма част от нас тук в клиниката сложихме шестицата пред годините си и и трябва да мислим за следващите, които да поемат нашите знания. Аз, откакто съм и ръководител катедра приех трима млади асистенти. Имам намерение да намалим съотношението възрастни-млади в полза на младите. Така при нас постепенно ще има една взаимна заменяемост. Защото когато старите си отидат в някои дисциплини, остават много големи празноти.
В същата насока мисля и за хабилитациите. Имам тук колеги, които са по-възрастни от мен и на които им се полага да станат примерно професори, и аз никого не съм спирала. Давам винаги рамо на хора, които са заслужили и са го доказали.

Ориентират ли се ваши колеги към частния сектор, има ли опасност от оголване на специалността?

В нашата клиника е много интересно. Една част от лекарите си имат частни кабинети, в които работят след работно време и това, разбира се ги натоварва, но си е техен избор. Явно в един момент на тези хора им става много работата и започват да се колебаят къде да отидат – дали в държавния или в частния сектор. Но трябва да ви кажа, че досега никой не е взел това решение и продължават да работят и в двата. Те просто не могат да се отделят от „майката“, свикнали са да работят тук, имат си приказка с колегите. Ние си правим петъчни срещи тук, общуват и с колеги и с пациенти. Някои от тях са и потомствени дерматолози и това също ги спира. Те просто са захранени в тази сграда, както се казва. Това е – ние сме свързани с нашата клиника, обичаме си я, не можем без нея, не можем да я напуснем.

Вашата клиника е уникална в някои направления. Какво е това , което само при вас, или най-добре при вас може да бъде направено?

Ние сме водещи в хистопатологичната диагностика. Знаете, резултатът от биопсията в някои случаи решава диагнозата, само с просто око човек не може да каже, добре е да се потвърди и хистологично. И когато докажем диагнозата, вече лечението си идва. Друго направление, пак в насока диагностика, това е нашата имунофлуоресцентна лаборатория, която е единствена в България и която поставя едни много сериозни диагнози на тежки заболявания – автоимунните булозни дерматози. Лечението също го започваме ние, даваме указания и то продължава в съответната област, където живее пациента. Фототерапията също е приоритет на нашата клиника.

Има ли значимо увеличение при някои дерматологични заболявания през последните години? Това, което се говори за „лошото слънце“ и меланомата, например?

Нещо изключително за някои болести няма. Колкото за слънцето, хубаво е ежедневно да се ползват фотозащитни средства. Защото знаете, че когато няма защита на кожата, това води до стареенето й. Но това е физиологичен процес. Лошото е, че води и до развитие на злокачествени кожни тумори. При тях има бум и са много на места, където липсва озонов слой, в тези географски ширини слънцето пече много силно и нищо не го спира. Там е изключително висок процента на кожните злокачествени тумори.

Над нас няма озонова дупка?

Ние нямаме дупка, но това не значи, че не трябва да ползваме защитни средства. И най-важното е това да знаят майките с деца. Бих ги посъветвала да не издевателстват над децата си с излагане на слънце. Защото има правени много интересни големи изследвания от различни колективи, от различни държави и се доказва следното: че примерно една от причините за поява на меланома малигнум, което е най-злокачествения тумор, в по-ранна възраст е еднократно изгаряне на кожата на детето от ултравиолетови лъчи. Значи, дори при едно еднократно изгаряне на детето, ако то разбира се, е потенциално способно, може да направи меланома на 40 години, вместо на 60. Не прегаряйте децата на слънце – това е основното.

Предполагам че пътувате много по света, следите новостите? Какво друго интересно?

Аз не съм много от пътуващите, тъй като не източвам парите на фирмите да ме издържат по разни конгреси. Но когато човек се интересува от медицинска дерматологична литература, има много източници на информация.
Ново е това, което говорихме за псориазиса – лечението на тежките форми с биологични средства, които знаете, че освен в дерматологията, са навлезли и в ревматологията. Сега се говори много сериозно за употребата им при болестите на черния дроб, хепатитите също. Те са наистина едни скъпо струващи медикаменти и не всеки пациент, който е с някаква лека форма се нуждае от това, но всеки иска да се лекува с тях. И ние в комисиите сме тези, които казваме – ти с подходящ, ти не си. Биологичното средство не е първото, което веднага да го дадем на пациента. Той трябва да си мине през стандартните методи на изследване, които нямат и сериозни странични ефекти.

Като национален консултант, какво ви предстои, има ли занемарени проблеми за бързо разрешаване?

Хайде да не навлизаме в подробности, защото аз съм много лоялен човек и не бих искала да говоря лоши неща за мои предшественици.
А какво се налага да направя? Аз вече 4 години правя неща и трябва да ви кажа, че съм доволна от това, което свърших и това, което продължавам.
Първото, което се направи – въведе се ред. Всеки разбра какво трябва да прави, какво не, кога да идва на работа, кога да си тръгне по-рано. И обстановката се нормализира – хората са спокойни, ние се усмихваме, не си крещим по коридорите и всеки си върши работата. Аз винаги съм казвала – колеги, ние сме тук, за да работим, а не за да се обичаме, свършете си работата, недейте да клюкарствате и да правите интриги по коридорите, а след като излезте от Кожна клиника – вършете всичко, което си пожелаете. Това е вече нашият личен живот. Но когато сме тук, ние работим в екип, получава се един добър колективен дух както на общуване между нас, така и на общуване с пациентите. Защото един лекар като се скара с колегата си, той започва да неглижира работата си и отношението му към пациента вече не е достатъчно разумно.
Като сложихме ред се съсредоточихме върху това, което винаги сме правили – научната продукция, конгреси, конференции, доклади, резюмета, статии – в България и в чужбина.
Сега много актуално става обучението на англоговорящите студенти от различни държави. И те учат от някакви учебници, които са най-различни видове. Може би сега това предстои да го направим. Да се съберем тук екипа и да издадем един учебник на английски език за тези студенти, защото техния брой се увеличава ежегодно. И най-новото е, че от септември тази година идват и 6 групи стоматолози, отново на английско обучение. Така че, този брой на англоговорящите студенти нараства, асистентите ни не са много и малко трудно ще се организираме с това преподаване, но ще се справим. Но това пък носи приходи на университета и увеличава заплатите на преподавателите.
Ново е и това, че болницата купи на хистопотологичната лаборатория един много нов, съвременен апарат, който ще облекчи работата и на лаборантите и ще доведе до по-прецизната диагностика. Сега проблемът ми е с апаратурата в имунологичната лаборатория, това са много скъпи апарати, а знаете че Александровска болница не е богата и ще видим как ще станат нещата.
Участваме в различни клинични проучвания, най-вече във връзка с биологичните продукти. Печелят се европроекти, но парите не са много, за да си купим например този апарат, от който се нуждаем в имунологична лаборатория. Но, както се казва, дерзаем.

Иначе, как клиниката се справя финансово?

Лимитите ни ограничават малко, но общо взето, при едно добро менажиране се справяме. Имам добри момичета, които работят в канцеларията, всяка седмица получавам справка как сме с лимита и общо взето се опитваме да го спазваме както е бил през миналата година същия период.

А как се разтоварвате след работа? С какво се поддържате, хобита?

Аз след работа съм доста ангажирана, защото мъжът ми е ректор на Медицинския университет, имам ангажименти покрай него, които са пак от професионално естество. Винаги е работа – работа тук, работа еди къде си. Но това са приятни неща. Аз не се натоварвам като дойда на работа, защото с колегите се усмихваме, всички си вършим рутинно дейностите, тъй като сме на години, имаме опита. Разбира се, има ексцесии, случват се и такива неща, купираме ги и продължаваме напред. Обичам си работата, никога не бих си я сменила. Аз се чувствам тук по-добре от къщи. Говорим си със съпруга ми – аз не виждам разлика, всъщност си живея с колегите. Ако хората не си обичат работата, това е голям излишен тормоз и за двете страни – и за работата и човек като се върне в къщи пак е някак неефективен. Но когато си тръгне оттук спокоен, дори изморен, той не е нервен. Почине един час, разходи се и може да започне втора смяна каквото си реши той.

Разговорът води:
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom