Брой 9/2001
Проф. Д-р Й. Шейтанов
Остеопорозата е системно метаболитно заболяване на скелета. Характеризира се с намаляване на костната маса и нарушение на микроархитектурата на костната тъкан, което води до повишена костна чупливост и последващ повишен риск от фрактури.
Това е най-честото заболяване на костите, както и една от най-честите болести в човешката патология.
Както при всяко друго заболяване, така и при остеопорозата е необходимо на първо място задълбочено клинично изследване на болния. Подробната анамнеза и цялостното физикално изследване дават възможност да се установят субективните оплаквания и обективните отклонения, както от страна на опорно-двигателния апарат, така и от другите органи и системи.
Назначават се следните лабораторни изследвания: калций и фосфор в серума, алкална фосфатаза, оценка на чернодробната функция, електрофореза на серумните белтъци, тестове за оценка на функцията на щитовидната и паращитовидните жлези, изследване на урината за белтъка на Bence-Jones, на гонадотропините при мъже и др.
Задължително се прави рентгенография на засегнатите кости, сцинтиграфия на костния скелет при съмнение за метастази, насочено изследване на млечните жлези, на простатата и т.н.
Най-голямо значение при диагностициране на остеопорозата има остеодензитометрията. Съществуват различни техники, но най-широко приложение намира двойноенергийната рентгенова абсорбциометрия. Използва се и ултразвуковата остеодензитометрия.
С измерването на костната маса може да се постигнат следните основни цели:
- Оценка на бъдещия риск от фрактури (прогностична стойност);
- Диагностициране на намалената костна маса (диагностична стойност);
- Мониториране на ефекта от провежданото лечение.
Наред с остеодензитометрията се използват и биохимични маркери за оценка на костния метаболизъм. Степента на костната резорбция се преценява чрез изследването на калций и хидроксипролин в урината, на резистентната на тартрат кисела фосфатаза, както и на пиридинолиновите фрагменти в плазмата. Костообразуването може да бъде оценено чрез определяне на специфичния за костите белтък остеокалцин, на тоталната алкална фосфатаза и на нейната костна фракция.
В някои случаи, главно за разграничаване от други костни заболявания, се използва и трансилиачна костна биопсия.
Остеопорозата трябва да бъде разграничена от други болести хиперпаратиреоидизъм, остеомалация, болест на Paget, остеомиелит, Osteogenesis imperfecta tarda и др.
Костната болка при компресионни фрактури на гръбначни прешлени трябва да бъде разграничена от болката при дископатии, спондилартроза, анкилозиращ спондилит, миелом, метастази в прешлените и др.
Основната цел на профилактиката и лечението на остеопорозата е да се предотвратят фрактурите. Това може да бъде постигнато по три начина:
- Чрез повишаване на костната маса в периода на скелетната зрелост;
- Чрез предотвратяване на костната загуба;
- Чрез възстановяване на костните минерали и структура при вече изявена остеопороза.
При изявена остеопороза е възможно е да се повиши костната маса, но не може да се постигне възстановяване на костната архитектура и здравина. Поради това, много по-ефективен подход е предотвратяването на остеопорозата, отколкото лечението й.
Първата цел е да се постигне оптимална пикова костна маса. По този начин скелетът ще бъде по-добре подготвен за последващата костна загуба. Пиковата костна маса се влияе както от генетични фактори, така и от фактори на околната среда. Реално, този процес може да бъде подпомогнат с пълноценно хранене осигуряване на адекватно количество калций, витамини, белтъци и др. Достатъчната физическа активност, както и избягването на тютюн, алкохол, някои лекарства и други вредни фактори, повлияват благоприятно развитието на костния скелет.
Предотвратяването на костната загуба изисква:
- Точна оценка на факторите, които я предизвикват (заболявания, засягащи калциевия метаболизъм, генетични и хранителни фактори, обездвижване, дефицит на естрогени, напреднала възраст, приемане на медикаменти с остеопорозен ефект и др.). Някои от тези фактори могат да бъдат коригирани, което налага съответно обучение на болните и по-добра професионална подготовка на лекарите.
- Скрининг на рисковите контингенти;
- Измерване на костната минерална плътност (остеодензитометрия), което е най-точен предиктор за бъдещия риск от фрактури;
- Приложение на превантивна терапия, целяща предотвратяване на костната загуба (естрогени, калцитонин, бифосфонати, остеогенон, иприфлавон, калций, витамин D).
Третата основна цел е лечението с медикаменти, увеличаващи костната маса при вече изявена остеопороза.
Използват се следните групи медикаменти:
I. Инхибитори на костната резорбция:
1. Хормонална заместителна терапия с естрогени и естрогени / прогестини;
2. Калцитонини;
3. Бисфосфонати;
4. Калций; остеогенон;
5. витамин D и метаболити;
6. Селективни модулатори на естрогенните рецептори (SERMs);
7. Синтетични стероиди (ипрофлавон, тиболон);
8. Тиазидни диуретици.
II. Стимулатори на костното образуване:
1. флуориди;
2. Анаболитни стероиди;
III. Нови терапевтични възможности за лечение на остеопорозата:
1. Паратиреоидни препарати;
2. Растежен хормон и инсулиноподобен растежен фактор (IGF-1);
3. Антицитокинин;
4. Стронций;
5. Статини и др.
Провежда се и симптоматично лечение, което е насочено към болката, свързана с фрактурите. Използват се аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти.
физикалната терапия и рехабилитация, както и ортопедичното лечение (оперативно лечение на фрактури и деформации, включително и ставно протезиране), също намират приложение.
Необходимо е обучение на болните. То трябва да бъде насочено към хранителния режим, необходимата двигателна активност, избягване на рисковите фактори, предотвратяване на травми при падане и т.н.
