Брой 9/2001
Д-р Р. Бостанджиев
Продължава от брой 8/2001
Фаза на платото
Тази фаза характеризира протичането на самото сношение и засилването на сексуалната стимулация, свързано с покачване на нервно-мускулното напрежение.
Фаза на платото при жената
Дължи се на образуването на т.нар. оргазмична платформа във външната трета на влагалището. Кръвонапълването и повишеният тонус на мускулите водят до потлътен контакт с члена и това е от значение за засилване на чувствените усещания както в областта на влагалището, така и на клитора. Там, фрикционните движения на члена (посредством съединителнотъканни връзки) се предават на главичката на клитора и предизвикват допълнителното му стимулиране.
Фаза на платото при мъжа
В тази фаза се достига пълна ерекция на члена. От уретрата започва да се отделя бистър лепкав секрет, идващ от разположените в близост до простатата Купферови жлези. Тази секреция може да се появи и в ранните фази на възбудата и понякога предизвиква излишни притеснения. Нейната биологична роля е да овлажни главичката на члена и така да улесни имисиото.
Задълбочаването на сексуалната стимулация във фазата на платото и при двата пола е съпроводено с изразено повишаване на систоличното и по-слабо повишаване на диастоличното кръвно налягане. Учестяват се сърдечната и дихателната дейност, повишава се мускулният тонус. При някои мъже и жени могат да се появят специфични зачервявания на различни места по кожата (sex flush).
Фаза на оргазма
Оргазмът все още остава най-мистериозния момент в сексуалните реакции. Проблемът е, че неговите главни характеристики са изключително субективни, а в момента на преживяването му човек е със значително променено съзнание, което затруднява или прави невъзможно безпристрастното наблюдение и анализ. Сравнително добре са изследвани телесните реакции, които настъпват паралелно с преживяването на оргазъм еякулацията при мъжа и аналогичните генитални реакции при жената. Все пак тези два феномена са отделни и могат да се случват независимо един от друг.
Описано е преживяване на „душевен оргазъм“ без еякулация или обратно настъпване на еякулация, без това да е съпроводено от психичен оргазмичен компонент. Очевидно става дума за два паралелни, взаимно свързани, но в известна степен автономни процеса. Единият протича на централно (корово) ниво, а другият обхваща различни периферни рефлекси и реакции, засягащи не само половите органи, но и цялото тяло.
Характерно за тази фаза на копулативния цикъл е пределното нарастване на нервно-мускулното напрежение, което в определен момент се освобождава по експлозивен начин. Според J. Bancroft (1989) оргазмичната реакция включва следните основни елементи:
1. Обективни промени в гениталния апарат.
2. Промени в тонуса на скелетната мускулатура и възникване на неконтролируеми двигателни реакции.
3. Общи кардио-васкуларни и респираторни промени.
4. Сладострастни преживявания с висока интензивност.
5. Качествена промяна в съзнанието.
Гениталните реакции при мъжа
Настъпването на еякулацията обикновено се предхожда от специфично субективно усещане за „еякулаторна неизбежност“, което след 1-3 сек. е последвано от интензивни контрактилни вълни на уретрата. Те изхвърлят семенната течност под налягане. Този процес може да се разглежда като протичащ в две фази (W. Masters, V. Johnson, 1966).
Първа фаза. Получава се мускулна контракция във vas efferens на тестисите, епидидимиса, vas deferens, семенните мехурчета и простатната жлеза. В резултат сперматозоидите от семенните ампули се смесват е богатата на фруктоза секреция на простатната жлеза, която повишава тяхната подвижност. Полученият еякулат се нагнетява в простатната част на уретрата, като придвижването му към изходната й част, както и навлизането на урина от пикочния мехур е възпрепятствано от спазъм на съответните сфинктери.
Втора фаза. Настъпва релаксация на външния уретрален сфинктер. Това изстрелва еякулата в пенисната част на уретрата, откъдето благодарение на ритмичните контрактилни вълни на булбо-кавернозните мускули, той се изхвърля навън. Общото количество на еякулата при една еякулация варира между 1 и 6 мг. С всяка следваща еякулация по време на един сеанс количеството на еякулата намалява, като по-големият обем обикновено се свързва с по-продължителен период на абстиненция между отделните еякулации.
Гениталните реакции при жената
Продължителността на оргазменото преживяване при жената варира значително. Установено е при експериментални проучвания, че генителните реакции, които съпровождат субективното преживяване на оргазъм, продължават около 20 сек. Те започват със спазъм на мускулатурата, обхващаща външната трета на влагалището (т.нар. оргазмична платформа). Следва серия от 5 до 8 ритмични контракции.
Едновременно с това настъпват и спазми на аналния сфинктер. Установени са и контракции на матката, които са по-слабо изразени. Независимо че именно вагиналните контракции се приемат като основен израз на женския оргазъм, някои изследователи съобщават за субективно преживяване на оргазъм и без задължително присъствие на тази проява. Спорно е и дали тонусът на мускулатурата, изграждаща тазовото дъно (т. pubococcygeus), има това решаващо значение за настъпването на оргазмичната реакция, което му се приписва.
През последните години възникнаха значителни спорове по отношение на женската еякулация, значението на т.нар, точка на Графенбърг, и наличието на вагинален, клиторен или някакъв друг тип оргазъм при жената.
Дискусията за разновидностите на женския оргазъм е започната още от. 3. Фройд, който постулира, че получаването на оргазъм при клиторна стимулация е белег на „незрелост“, проява на неуспешен „клиторно-вагинален трансфер“, чрез който жената би трябвало да се ориентира към единствено „зрелия“ (според него) „вагинален оргазъм“.
При своите изследвания W. Masters и V. Johnson (1966) опровергаха подобна постановка, като заявиха, че директната или индиректната стимулация на клитора е абсолютно необходима за отключването на оргазмичния отговор. Според тях, той е един и същ независимо от естеството и локализацията на стимулацията. Допълнителни щрихи в тази постановка внесоха и изследванията на М. Sherfey (1966). Тя установи, че във фазата на оргазма клиторното тяло претърпява ретракция и най-чувствителната му част главичката, попада в маншетата на набъбналата околна тъкан.
Благодарение на съединителнотъканните връзки, чрез които клиторът е свързан с входа на влагалището, фрицкионните движения на члена предизвикват фрикции на клитора в образуваната маншета. Това, съчетано с допълнителната индиректна клиторна стимулация, е основен стимул за настъпване на оргазма. В заключение авторката заявява: „физически е невъзможно да се диференцира клиторния от вагиналния оргазъм, както за това се настоява в психоаналитичната теория“.
През последното десетилетие в популярните издания се появиха изключително много спекулации около т.нар. женска еякулация и мистериозната ,,G spof.Oine през 1950 г. Е. Grafenburg описва в една своя статия ролята на определена, свръхчувствителна част на уретрата за възникването на оргазма при жената. В по-късни публикации се появява идеята, че съществува специализирана структура, разположена върху предната вагинална стена, която е наречена точка на Графенбърг или „G spot“ (от името на споменатия изследовател). Значителен брой анатомични проучвания потвърдиха съществуването на специфична жлезиста система, разположена парауретрално при известна част от жените.
Тази система е изградена от т.нар. жлези на Кени, които по произход са аналогични на простатната жлеза при мъжа. Приема се, че по време на сексуалната стимулация тези жлези могат да отделят определено количество секрет, което се задържа в уретрата и по време на оргазма се отделя под налягане, подобно на еякулацията при мъжа.
Някои автори са склонни да идентифицират жлезите на Кени с точката на Графенбърг и да приемат, че при известна част от жените стимулирането на тази област може да доведе до различен тип оргазъм, съпроводен с отделяне на споменатата секреция (R. Francoeur, 1982). Те допускат и наличието на комбиниран тип оргазъм, когато има съчетано стимулиране на клитора и точката на Графенбърг.
Най-вероятно разногласията по отношение на женския оргазъм са породени не само от методологични проблеми, но главно поради съществуващото многообразие в индивидуалните реакции. Едва ли е уместно обаче, индивидуалните различия да бъдат етикетирани като „зрял“ или „незрял“, „нормален“ или „ненормален“ оргазъм.
Общи телесни и психични реакции
Както вече споменахме, във фазата на оргазма настъпва значително преходно повишаване както на систоличното, така и на диастоличното кръвно налягане. Учестяването на сърдечната и на дихателната дейност е в своя пик. Непосредствено преди оргазма се получава различно изразена хипервентилация, която се сменя с фаза, напомняща твърде много апнеята (задържане на дишането).
Общата мускулна активност през този период се характеризира с отключване на тонични и клонични рефлекси, които наподобяват реакциите по време на епилептичен пристъп. Това е причина някои автори да търсят аналогия между централните и периферните механизми, стоящи в основата на двете явления.
Промяната на съзнанието по време на оргазма също може да е значителна. При някои лица временно може да бъде ограничен или да се загуби съзнателният контрол върху поведението в този момент.
Рефрактерен период
През този период настъпва обратно развитие, което води до възстановяване на обичайните физиологични параметри. След преживяването на оргазъм настъпва разширяване на венозните съдове, което позволява увеличеното количество кръв, което е било задържано в гениталиите, да се оттече детумесценция.
В течение на 5-10 мин. се възстановява сърдечната и дихателната дейност, нормализират се стойностите на кръвното налягане. Характерно за този период са усещането за психичен и телесен комфорт и относителната загуба на възбудимост спрямо сексуални дразнители, която може да се появи, особено при мъжете. В определени случаи (най-вече при жените) рефрактерният период може да бъде твърде кратък и това да позволи преживяването на мултиплени оргазми, които следват един след друг, през сравнително кратки интервали от време.
Трифазен теоретичен модел на Helen Singer Kaplan
През 1979 г. терапевтката Helen Kaplan, опитвайки се да разбере неуспеха си в известна част от терапевтичните случаи, установява, че проблемите много често възникват още преди започването на половото сношение, преди фазите на възбуда, плато и оргазъм. Така тя въвежда допълнителната фаза на сексуалното желание, която съществено разширява теоретичния модел за разбиране на цялостните сексуални реакции.
Моделът на Kaplan е опит да се интегрира психотерапевтичното мислене, поставящо акцент върху индивидуално психологичните и междуличностните аспекти, с резултатите от физиологичните изследвания на W. Masters и V. Johnson. Този подход позволява сексуалното функциониране да се разглежда значително по-широко от простото реализиране на половия контакт. Така се излиза от ограничената рамка на поведенчески ориентираната сексуална терапия (sex therapy) и се създават предпоставки за прилагане на широк спектър от психотерапевтични подходи.