Сексуалният отговор при мъжа и жената – продължение

Брой 9/2001

Д-р Р. Бостанджиев

Продължава от брой 8/2001

Фаза на платото

Тази фаза характеризира протичането на самото сно­шение и засилването на сексуалната стимулация, свър­зано с покачване на нервно-мускулното напрежение.

Фаза на платото при жената

Дължи се на образуването на т.нар. оргазмична плат­форма във външната трета на влагалището. Кръвонапълването и повишеният тонус на мускулите водят до потлътен контакт с члена и това е от значение за за­силване на чувствените усещания както в областта на влагалището, така и на клитора. Там, фрикционните движения на члена (посредством съединителнотъканни връзки) се предават на главичката на клитора и предиз­викват допълнителното му стимулиране.

Фаза на платото при мъжа

В тази фаза се достига пълна ерекция на члена. От уретрата започва да се отделя бистър лепкав секрет, идващ от разположените в близост до простатата Купферови жлези. Тази секреция може да се появи и в ранните фази на възбудата и понякога предизвиква из­лишни притеснения. Нейната биологична роля е да ов­лажни главичката на члена и така да улесни имисиото.

Задълбочаването на сексуалната стимулация във фа­зата на платото и при двата пола е съпроводено с из­разено повишаване на систоличното и по-слабо повиша­ване на диастоличното кръвно налягане. Учестяват се сърдечната и дихателната дейност, повишава се мус­кулният тонус. При някои мъже и жени могат да се по­явят специфични зачервявания на различни места по кожата (sex flush).

Фаза на оргазма

Оргазмът все още остава най-мистериозния момент в сексуалните реакции. Проблемът е, че неговите глав­ни характеристики са изключително субективни, а в момента на преживяването му човек е със значително променено съзнание, което затруднява или прави невъз­можно безпристрастното наблюдение и анализ. Срав­нително добре са изследвани телесните реакции, които настъпват паралелно с преживяването на оргазъм еякулацията при мъжа и аналогичните генитални реак­ции при жената. Все пак тези два феномена са отделни и могат да се случват независимо един от друг.

Описа­но е преживяване на „душевен оргазъм“ без еякулация или обратно настъпване на еякулация, без това да е съпроводено от психичен оргазмичен компонент. Оче­видно става дума за два паралелни, взаимно свързани, но в известна степен автономни процеса. Единият про­тича на централно (корово) ниво, а другият обхваща различни периферни рефлекси и реакции, засягащи не само половите органи, но и цялото тяло.

Характерно за тази фаза на копулативния цикъл е пределното нарастване на нервно-мускулното напрежение, което в определен момент се освобождава по ек­сплозивен начин. Според J. Bancroft (1989) оргазмичната реакция включва следните основни елементи:

1. Обективни промени в гениталния апарат.
2. Промени в тонуса на скелетната мускулатура и възникване на неконтролируеми двигателни реакции.
3. Общи кардио-васкуларни и респираторни промени.
4. Сладострастни преживявания с висока интензив­ност.
5. Качествена промяна в съзнанието.

Гениталните реакции при мъжа

Настъпването на еякулацията обикновено се пред­хожда от специфично субективно усещане за „еякулаторна неизбежност“, което след 1-3 сек. е последвано от интензивни контрактилни вълни на уретрата. Те из­хвърлят семенната течност под налягане. Този процес може да се разглежда като протичащ в две фази (W. Masters, V. Johnson, 1966).

Първа фаза. Получава се мускулна контракция във vas efferens на тестисите, епидидимиса, vas deferens, семен­ните мехурчета и простатната жлеза. В резултат сперматозоидите от семенните ампули се смесват е богатата на фруктоза секреция на простатната жле­за, която повишава тяхната подвижност. Полученият еякулат се нагнетява в простатната част на уретра­та, като придвижването му към изходната й част, как­то и навлизането на урина от пикочния мехур е възпре­пятствано от спазъм на съответните сфинктери.

Втора фаза. Настъпва релаксация на външния уретрален сфинктер. Това изстрелва еякулата в пенисната част на уретрата, откъдето благодарение на ритмич­ните контрактилни вълни на булбо-кавернозните мус­кули, той се изхвърля навън. Общото количество на еякулата при една еякулация варира между 1 и 6 мг. С всяка следваща еякулация по време на един сеанс коли­чеството на еякулата намалява, като по-големият обем обикновено се свързва с по-продължителен период на абстиненция между отделните еякулации.

Гениталните реакции при жената

Продължителността на оргазменото преживяване при жената варира значително. Установено е при експе­риментални проучвания, че генителните реакции, ко­ито съпровождат субективното преживяване на орга­зъм, продължават около 20 сек. Те започват със спазъм на мускулатурата, обхващаща външната трета на влагалището (т.нар. оргазмична платформа). Следва серия от 5 до 8 ритмични контракции.

Едновременно с това настъпват и спазми на аналния сфинктер. Устано­вени са и контракции на матката, които са по-слабо из­разени. Независимо че именно вагиналните контракции се приемат като основен израз на женския оргазъм, ня­кои изследователи съобщават за субективно преживя­ване на оргазъм и без задължително присъствие на та­зи проява. Спорно е и дали тонусът на мускулатурата, изграждаща тазовото дъно (т. pubococcygeus), има то­ва решаващо значение за настъпването на оргазмична­та реакция, което му се приписва.

През последните години възникнаха значителни споро­ве по отношение на женската еякулация, значението на т.нар, точка на Графенбърг, и наличието на вагина­лен, клиторен или някакъв друг тип оргазъм при жена­та.

Дискусията за разновидностите на женския оргазъм е започната още от. 3. Фройд, който постулира, че полу­чаването на оргазъм при клиторна стимулация е белег на „незрелост“, проява на неуспешен „клиторно-вагинален трансфер“, чрез който жената би трябвало да се ориентира към единствено „зрелия“ (според него) „ваги­нален оргазъм“.

При своите изследвания W. Masters и V. Johnson (1966) опровергаха подобна постановка, като заявиха, че ди­ректната или индиректната стимулация на клитора е абсолютно необходима за отключването на оргазмичния отговор. Според тях, той е един и същ независи­мо от естеството и локализацията на стимулацията. Допълнителни щрихи в тази постановка внесоха и изс­ледванията на М. Sherfey (1966). Тя установи, че във фа­зата на оргазма клиторното тяло претърпява ретракция и най-чувствителната му част главичката, попа­да в маншетата на набъбналата околна тъкан.

Благо­дарение на съединителнотъканните връзки, чрез които клиторът е свързан с входа на влагалището, фрицкионните движения на члена предизвикват фрикции на кли­тора в образуваната маншета. Това, съчетано с допъл­нителната индиректна клиторна стимулация, е осно­вен стимул за настъпване на оргазма. В заключение ав­торката заявява: „физически е невъзможно да се дифе­ренцира клиторния от вагиналния оргазъм, както за това се настоява в психоаналитичната теория“.

През последното десетилетие в популярните издания се появиха изключително много спекулации около т.нар. женска еякулация и мистериозната ,,G spof.Oine през 1950 г. Е. Grafenburg описва в една своя статия ролята на определена, свръхчувствителна част на уретрата за възникването на оргазма при жената. В по-късни пуб­ликации се появява идеята, че съществува специализи­рана структура, разположена върху предната вагинал­на стена, която е наречена точка на Графенбърг или „G spot“ (от името на споменатия изследовател). Значи­телен брой анатомични проучвания потвърдиха съществуването на специфична жлезиста система, разполо­жена парауретрално при известна част от жените.

Та­зи система е изградена от т.нар. жлези на Кени, които по произход са аналогични на простатната жлеза при мъжа. Приема се, че по време на сексуалната стимула­ция тези жлези могат да отделят определено количес­тво секрет, което се задържа в уретрата и по време на оргазма се отделя под налягане, подобно на еякулацията при мъжа.

Някои автори са склонни да идентифи­цират жлезите на Кени с точката на Графенбърг и да приемат, че при известна част от жените стимулира­нето на тази област може да доведе до различен тип оргазъм, съпроводен с отделяне на споменатата секре­ция (R. Francoeur, 1982). Те допускат и наличието на комбиниран тип оргазъм, когато има съчетано стимулиране на клитора и точката на Графенбърг.

Най-вероятно разногласията по отношение на женс­кия оргазъм са породени не само от методологични проблеми, но главно поради съществуващото многооб­разие в индивидуалните реакции. Едва ли е уместно обаче, индивидуалните различия да бъдат етикетирани като „зрял“ или „незрял“, „нормален“ или „ненормален“ ор­газъм.

Общи телесни и психични реакции

Както вече споменахме, във фазата на оргазма нас­тъпва значително преходно повишаване както на систоличното, така и на диастоличното кръвно налягане. Учестяването на сърдечната и на дихателната дейност е в своя пик. Непосредствено преди оргазма се получава различно изразена хипервентилация, която се сменя с фаза, напомняща твърде много апнеята (задър­жане на дишането).

Общата мускулна активност през този период се ха­рактеризира с отключване на тонични и клонични реф­лекси, които наподобяват реакциите по време на епи­лептичен пристъп. Това е причина някои автори да тър­сят аналогия между централните и периферните меха­низми, стоящи в основата на двете явления.

Промяната на съзнанието по време на оргазма също може да е значителна. При някои лица временно може да бъде ограничен или да се загуби съзнателният контрол върху поведението в този момент.

Рефрактерен период

През този период настъпва обратно развитие, което води до възстановяване на обичайните физиологични параметри. След преживяването на оргазъм настъпва разширяване на венозните съдове, което позволява увеличеното количество кръв, което е било задържано в гениталиите, да се оттече детумесценция.

В течение на 5-10 мин. се възстановява сърдечната и дихателната дейност, нормализират се стойностите на кръвното налягане. Характерно за този период са усещането за психичен и телесен комфорт и относи­телната загуба на възбудимост спрямо сексуални драз­нители, която може да се появи, особено при мъжете. В определени случаи (най-вече при жените) рефрактерният период може да бъде твърде кратък и това да поз­воли преживяването на мултиплени оргазми, които следват един след друг, през сравнително крат­ки интервали от време.

Трифазен теоретичен модел на Helen Singer Kaplan

През 1979 г. терапевтката Helen Kaplan, опитвайки се да разбере неуспеха си в известна част от терапевтичните случаи, установява, че проблемите много чес­то възникват още преди започването на половото сно­шение, преди фазите на възбуда, плато и оргазъм. Така тя въвежда допълнителната фаза на сексуалното же­лание, която съществено разширява теоретичния мо­дел за разбиране на цялостните сексуални реакции.

Моделът на Kaplan е опит да се интегрира психотерапевтичното мислене, поставящо акцент върху индиви­дуално психологичните и междуличностните аспекти, с резултатите от физиологичните изследвания на W. Masters и V. Johnson. Този подход позволява сексуалното функциониране да се разглежда значително по-широко от простото реализиране на половия контакт. Така се излиза от ограничената рамка на поведенчески ориен­тираната сексуална терапия (sex therapy) и се създават предпоставки за прилагане на широк спектър от психотерапевтични подходи.